По пътя: декември 2018

В може би последни дни преди да се развихри зимата, решихме да си направим уикенд разходка до Калофер. Димо имаше малко работа в Казанлък, но там сме били доста пъти, докато в Калофер сме се отбивали само веднъж и то пътьом и набързо. Ето защо, решихме, че ще нощуваме в Калофер за да му отделим повечко внимание, а до Казанлък само ще отскочим.
Стара планина ни посрещна намръщена и голяма част от пътя ни мина в гъста мъгла. Не се виждаше нищо на повече от 10-15 метра. Калофер също бе мрачен и мъглив.
Град Калофер е разположен по южните склонове на Стара планина и е на 160 км от София. Той възниква през XVI век, като легендата гласи, че е създаден от войводата Калифер и неговата дружина, които са воювали с турците и са защитавали покореното българско население. Разцветът на града е в края на XVIII и през XIX век, когато той е център на гайтанджийството и абаджийството. Тук силно застъпено е и розопроизводството. Градът се прочува, не само у нас, с Калоферската дантела, наричана още "бяла магия". Калофер е един от центровете на Българското възраждане. Той е родното място на Христо Ботев и на екзарх Йосиф I (Лазар Йовчев).

Паметникът на Екзарх Йосиф I

Къщата-музей на Христо Ботев се намира в центъра на града. Оригиналната родна къща на Ботев изгаря до основи по време на опожаряването на Калофер през 1877. Възстановена е по спомени на брат му ген. Кирил Ботев през 1942-1944 година. Отваря врати като музей през 1944 година.

Печатарска преса от XIX век

Красива гледка към града се разкрива от мемориалният паметник на Христо Ботев. За съжаление, ние видахме само мъглата.

Училището на даскал Ботьо Петков сега е музей на просветното дело, но за съжаление беше затворено. До него се намира музеят на Калоферската дантела, посещението, в който е безплатно.

Даскал Ботевото училище

Църквата "Св. Богородица"

Отрупано ябълково дърво. Ябълчиците бяха с размер на едри джанки

Открихме и загадъчна табела в центъра. Може би някой е наясно с посланието ѝ

Няколко гледки от Калофер:

След мъгливия Калофер се отправихме към Казанлък, който е на около 30 км разстояние.
Само на десетина километра от Калофер времето е съвсем различно - със синьо небе и приятно есенно слънце.

По пътя видахме много тъжна картинка. Доста голяма ябълкова градина (няколко декара) беше останена необрана и плодовете така гниеха по клоните на дърветата и по земята. Не знам каква е причината да зарежат всичко ей така, но наистина изглеждаше тягосно.

В Казанлък, докато Димо отиде да посвърши ангажиментите си, ние решихме да разгледаме музеят на Чудомир. Обаче ударихме на камък. Музеят работи през уикендите само по предварителна заявка. Е, ние нямахме такава и снимахме сградата и приятното и поддържано дворче само отвън.

Обадвахме в едно от любимите ни заведения в града Bellezza Cafe Bar. Мястото е уфтно, с модерен интериор, добре балансирано и наистина вкусно меню. Препоръчвам го с две ръце, особено ако искате да разнообразите от масовите ресторантчета в битов стил. Нашита деца могат да живеят само на спагети болонезе и карбонара, но ние с Димо сме опитвали доста от предложенията в менюто им и всичко винаги е било прясно и добре приготвено.
Преспахме в Калофер, а на следващия ден се прибрахме в София. По обратния път бяхме запланували да посетим Аневската крепост, която е най-добре запазената българска средновековна крепост. Оказа се, че има доста ходене пеша до нея и се притеснихме, че няма да ни стигне времето, тъй като бяхме в Сопот в 14 часа. Ето защо отлагаме посещението за пролетта, когато ще посетим и етнографския комплекс в Скобелево, а защо не да направим и нова обиколка на долината на тракийските царе. И без това сме я посещавали преди да започна да пиша този блог, така че ще бъде хубаво да имам статия и за това забележително място.
Щом няма да ходим до Аневската крепост, значи ни остава само Еленската базилика.
Еленската базилика се намира между град Пирдоп и село Антон, в подножието на Златишко-Тетевенският дял на Стара планина и близо до река Еленска. На това място е съществувало тракийско светилище и античен град, а в околносста има множество тракийски могили. След забраната на езичеството през 356 г. от император Констанций II на мястото на езическият храм е изградена голяма базилика. Базиликата е разрушавана и възстановявана неколкократно през V и VI век заради варварските нападения на готи, хуни, германи, авари и други. Базиликата е била оградена от дебели крепостни стени и отбранителни кули.
По време на Второто българско царство базиликата е служела като манастирска църква на манастира "Свети Илия". Манастирът е един от малкото по нашите земи, който преживява османското нашествие, въпреки, че е бил разграбван и пален неколкократно от турските орди. Окончателно е разрушен през XVII век от войските на Яхия паша, по чиято заповед е обстрелван с топове, опожарен и разграбен.