До Виена и назад - 1 част БЕЛГРАД

  Най-накрая свършиха изгарящите летни жеги и дойде септември, а с него и времето за нашата малка екскурзия. Ще пътуваме с автомобил и основните спирки по трасето ни извън България са Белград, Будапеща, Виена и Тимишоара. В следващите една, две или тристатии ще разкажа за това пътуване и за впечатленията ни от него.
  Децата чакаха пътуването с огромно нетърпение, тъй като не са посещавали нито един от четирите града. За нас също беше изключително интересно, тъй като посещенията ни са с повече от десетгодишна давност и ни бе любопитно как са се променили те, а и ние самите, защото очите на различните наблюдател виждат различно :) В Тимишоара пък въобще не сме били. Димо е с банатски корени и държеше да види неформалната столица на Банат. Но за Тимишоара - накрая, сега започвам от самото начало.
   Постигнах чутовния подвиг да събера багажа за петима ни в моята кола, т.е. без да се налага да наемаме камион и без съседите да си помислят, че се изнасяме. Добре запасени с вафли, солети, бисквити, няколко игри, които се играят в колата (ползваха се само първия ден, след това бяха низвергнати в багажника), вода и добро настроение потеглихме към Сърбия. До границата стигнахме бързичко, но на самата граница... ах! Имаше огромна опашка най-вече от турски гастарбайтери, които се връщаха към западна Европа. Чакахме малко над два часа за да влезем в Сърбия. От границата започва хубава, нова и доста пуста магистрала. Предполагам, че заради тол-таксите основният поток избира старият път. Въпреки, че не обичаме магистралите и винаги предпочитаме по-малките пътища, по които човек може да се наслади на околността този път тръгнахме по магистралата тъй като гонехме време - в Белград ни чакаха собствениците на апартамента, който бяхме наели, а заради бавното минаване на границата вече изоставахме от графика си. Двамата с Димо малко съжалявахме, че децата ще пропуснат ждрелото на Нишава, през което минаваше стария път, но какво да се прави. Обещахме си, че някой път ще се разходим до там специално, хей го къде е. След известно шофиране, за наше учудване и радост се оказа, че все пак магистралата не е съвсем построена и успяхме да се насладим и на живописното ждрело на река Нишава с неговите 13 тунела, множество скални козирки, надвиснали току над пътя и непристъпните скали наоколо.
    В Белград бяхме привечер, когато вече започваше да притъмнява. Градът ни посрещна шумен и забързан, с хаотично улично движение. Най-впечатляващото от Белград при влизането в града за Гого беше телевизионната кула (в последствие се оказа, че са няколко, но при влизането в града се вижда само тази), която е чудесно осветена и през минута-две променя цвета си, преминавайки през всички цветове на дъгата. Апартаментът ни се намираше Стария град, само на 5 минути от площада на Републиката. Беше просторен и добре обзаведен с всичко необходимо. Единственият му минус бе, че е на партерен етаж и гледаше към малък заден двор, но пък за нашите цели беше прекрасен - бяхме го наели за да спим в него, а не за да прекарваме дните си там ;-) Собствениците бяха страхотни и ни помогнаха с ценни насоки за добри заведения в района, магазини и места, които да посетим. Както във всеки голям град, в централната част на Белград има проблем с местата за паркиране. За разлика от другите градове, обаче, в Белград този проблем е особено изострен във вечерните часове, защото това е град с интензивен нощен живот и ресторантите работят "под пара"  и доста след полунощ. Въпреки че бяхме в града в четвъртък и следващият ден беше работен всички заведения работеха дълга след полунощ, имаше усилен автомобилен трафик и много хора по улиците. Усещането е като за наш курортен град в разгара на сезона. Отново, благодарение на любезните ни домакини успяхме да си намерим място за паркиране в близост до  апартамента. През деня тук е зона с платено почасово паркиране, но никой не преследва шофьорите като империалисти и не "закопчава" колите със скоби, а на стъклото на автомобила се оставя талон за такса за 24-часово паркиране (около 8 евро), който след това трябва да бъде заплатен в 7-дневен срок в пощенска станция. В случай че не бъде платен в 7 дневен срок, сумата се удвоява, а какви са последващите санкции нямам представа. Сърбите, или поне тези в Белград, са нетърпеливи и нетолерантни шофьори, които почти постоянно натискат клаксона, а предимството  на пешаходците на пешаходните пътеки е нещо, за което никога не са чували. Пресичайте внимателно, с много озъртане и бъдете готови да отскочите пъргаво назад 😃
   Целият район на стария град е изпъстрен с множество ресторантчета, кафани и барове, но най-бохемската (ако може да се каже така) улица се нарича Скадарска. Улица Скадарска е калдъръмена (без обувки с токчета, дами!) и на нея са наредени кафана след кафана, голяма част от тях с жива музика. Някои от най-знаковите заведения са "Три шешира", "Шешир мой", "Два иелена", "Мали врабац"... Менютата са кратки и не особено завързани, но всяка кафана си има свои рецепти с тайни съставки и подправки, а храната е вкусна и добре поднесена. В голяма част от ресторантите има и оркестър, който представлява допълнителна атракция.

По улица "Скадарска"

На "Скадарска"

   На бохемската улица се е намирала и къщата на сръбския поет и художник Джура Якшич, който толкова много е обичал този район, че дори се е заселил в него за да е потопен в живота на тази знакова и неспяща улица.

Статуята на Джура Якшич, пред къщата-музей на твореца

    След късна вечерята на "Скадарска" се прибрахме да поспим тъй като на следващия ден се бяхме записали за Free walking tour of Belgrade.
    Безплатните пешеходни турове набират все по-голяма популярност в цяла Европа. Това са 2 и 2.3 часа пешеходни разходки край основните забележителности на града като групите са водени от местен най-често непрофесионален гид. В края на тура ако сте доволни оставяте бакшиш на водача. Ние винаги с удоволствие се възползваме от тези обиколки. Достатъчно кратки са, за да не доскучае на децата, научаваме много полезни факти не само за историята, а и за съвременния живот в града и си набелязваме места, които да посетим след приключване на обиколката за по-подробно разглеждане и отвътре.
   Белградският ни тур започва от площада на Републиката, където се издига паметника на княз Михайло Обренович.

   Княз Михайло Обренович е много почитан и уважаван от сърбите. Той е бил човекът, който е получил ключовете на Белград от последният турски управител в града през 1861 година.
   На княз Обренович е кръстена и главната търговска и пешеходна улица в града.
  

Началото на ул. Княз Михайло Обренович

   В близост до търговската улица и успоредна на нея е друга, не толкова популярна улица, на която са разположени много кафенета и кафани (ресторанти). Както се пошегува екскурзоводката ни Йелена: "Там мъжете прекарват времето си, докато съпругите им пазаруват".

По ул. Княз Михайло Обренович

      Точно преди заведението с червените чадъри, завихме наляво и след кратко стигнахме до Съборната църква "Св. Архангел Михаил". Тази църква е особено важна в сръбската история, защото е първата построена в Белград след като сърбите получават верска свобода. Това се случва през 1840 година по време на управлението на княз Милош Обренович. Въпреки че е православна църква, та прилича на католически храм, защото майсторите не са били местни, а от Банат.

     Срещу църквата се намира и най-старата къща в Белград. На мен тя доста ми напомня стара българска къща. Първоначално е била жилище на доктор, а в последствие става ресторант. Заведението е било много популярно и е минало през ръцете на множество собственици и е сменило много имена. Поредният собственик го кръщава "Кафана При църковния двор", на което име обаче църквата остро възразява тъй като категорично не желае да бъде свързвана с алкохол, пиянство и разгулно поведение. Ето защо чиновниците отново посещават съдържателя, за да впише новото име на ресторанта, а той, затруднен да направи този избор временно поставя в бланката въпросителен знак "?". Посетителите и жителите на града много харесват това наименование и тази история е поредното доказателство, че временните неща са най-постоянни.Сто години по-късно ресторантът все още носи това име.

   От другата страна на булеварда срещу Съборната църква е сградата на Сръбската патриаршия. В нея, освен резиденция на белградския патриарх, се помещава и Музеят на сръбската православна църква.  
  Пак там се намира и Конакът на княгиня Любица. Княгиня Любица е била съпругата на княз Милош и според нашата екскурзоводка, князът е построил този дворец, за да се забавлява там съпругата му докато той се забавлява с любовниците си.  Конакът е по проект на Хаджи Никола Живкович (1792-1870), започнал преустройството на Белград по времето на княз Милош Обренович, основоположник на градоустройствения план на Белград. В сградата след 1841г. се е помещавал и Белградския Лицей – първото висше учебно заведение в Сърбия.

Конакът на княгиня Любица

    От тук до Калемегдан е съвсем близо, не повече от 200-300 метра. Калемегдан е един от градските паркове, а в него е разположена Белградската крепост, чието турско име е същото. Крепостта е стратегически разположена на хълм на десния бряг на р. Сава при вливането ѝ в Дунав. Първите укрепления тук са били изградени още от римляните. През годините крепостта е била многократно преправяна, доизграждана и разширявана. Тя е преминавала във владение на българи, събри, маджари, турци и австрийци.

Бронзов макет на крепостта

  
    Преди 10-15 години управляващите в Сърбия са имали идея да построят лифт от Калемегдан през река Сава до един мол на отсрещния бряг. Дори не са се ограничили само с идеята, а са започнали сеч на дървета и дори са разрушили част от крепостните стени. След като са похарчили повече от 10 милиона Евро са осъзнали, че проекът е глупав и безсмислен  и са го прекратили.

Кадри от крепостта

   Над крепостта се издига и паметникът "Виктор", или Победителят, дело на Иван Мещрович, направен в чест на края на Първата световна война. В момента достъпът до него беше забранен тъй като текат укрепителни работи, защото колоната, върху която се издига паметника е  наклонена.

Паметникът Победителят

    От долната крепост (разположена покрая брега на р. Дунав) не е оцеляло нищо, тъй като е била почти изцяло разрушена от нацистите през Втората световна война. Единствената запазена сграда е шестоъгълна кула от !5 век, която е използвана като затвор и която носи името Небойша (Не-бой-се или кула на смелите).

Кулата Небойша

    Часовниковата кула в крепостта за съжаление също беше затворена за реконструкция.

   В рамките на крепостта се намира и Военният музей на Сърбия.

Част от външната експозиция на военния музей

Особено опасни и необезопасени експонати!

Пак там има и динозавърски парк с макети в естествен ръст на различни динозаври, които се движат и издават звуци

   В парка Калемегдан се издига още една статуя, изработена от Мещрович. Тя е посветена на Франция, коята се е погрижила за много сръбски сирачета след Пръвата световна война, като е отгледала и изучила голяма част от тях във Франция за сметка на държавата.

   Нашият пешеходен опознавателен тур на Белград завърши отново на улица Скадерлия. Успяхме да се докоснем до частичка от духа на Белград и той ни заплени. Със сигурност ще се завърнем отново в този почти двумилионен град, в който липсва студенината на мегаполисите, а изглежда уютно и "по домашно му".
   Напуснахме го, като минахме през Земун. Земун е град в града. Тази част на Белград, която се намира на отсрещния бряг на реката е била под австро-унгарско владичество, докато турците са властвали в Калемегдан и останалата част на изток от реката. Ето защо неговият облик е много по-различен и интересен, а и светогледът на земунчани е различен, казват местните. Сега го видяхме само транзитно, но със сигурност ще се върнем за детайлна разходка по уличките му.
 До нови срещи Белград, а ние продължаваме към Будапеща.