Кратка есенна разходка до Алекови водопади на Витоша

       Тази година Витоша ми се вижда особено красива с есенната си премяна. Дали последните години, аз не съм имала време да вдигна поглед и да ѝ се възхитя или пък есента не е била така пъстра и пищтна като тазгодишната, не знам. Тези жълти, кафяви и червени тонове радват очите ми и често се улавям, че просто хей така си стоя на прозореца и им се любувам. Ето защо, когато в  неделното утро ме посрещтна ясно небе и слънце, веднага реших, че една кратка разходка в планината е чудесна идея. 

Есенната витошка гора

       Алековите водопади са идеална дестинация за лека разходка. Те се намират над Драгалевци и достъпът до тях е съвсем лесен. Водопадите са два, на река Скакавица са и са познати още под имената Драгалевски, Скакавишки и "Скоковете". През 1910 година са кръстени официално на Алеко Константинов, който често ги е посещавал при своите разходки около Драгалевския манастир. Водопадите не са високи (според табелката при горния водопад височината им е 15-20 метра) и не много мощни, но са красиви и приятни. 

      До тях може да се стигне по нископланинската обиколна пътека от Драгалевския манастир към Симеоново или пък по маршрута, който избрахме ние - в Драгалевци поехме към известния битов ресторант "Воденицата", а от там се тръгва по тесен асфалтов път с дължина 1700 м, който отвежда до бившата рехабилитационна база на 1 МБАЛ.

Бившият санаториум, сега частен имот

       Тук има паркинг, от който тръгва пътеката към водопадите. 

Началото на пътеката

 

        За долния водопад се завива в ляво още в самото начало по тясна и не добре очертана пътека. Тя преминава зад сградата на санаториума и се движи с леки изкачвания и слизания. След няколко минути достига до Алековите скали, от които се разкрива хубава гледка към София и които се много популярни сред скалните катерачи.

От Алековите скали към София (вижда се и част от покрива на санаториума)

         След скалите пътеката се спуска надолу и след 3-4 минути стига до каменен заслон сред дърветата.

           А веднага след заслона е и долният водопад. 

      В интернет прочетох, че е възможно от тукнагоре по реката да се стигне и до горния водопад, който е само на стотина метра, но липсва пътека, много е стръмно и се налага да се пресича реката. Може би ще направим опит за това в някой горещ летен ден, когато мокрите крака няма да ни уплашат. Този път решихме да се върнем и да минем по царския път - обратно до паркинга на санаториума и нагоре по широката и ясно очертана пътека. 

    Пътеката е сравнително стръмна, но не чак прекалено и за щастие не е дълга. След 20-25 минути спокоен ход с много спирки за снимки, пътеката излиза на нископланинската обиколна пътека (НОП). А от тук до горния водопад има само няколко минути, като отново се минава покрай една площадка с панорамна гледка към долината на София. 

     Есенната гора е пълна с най-различни гъби. За съжаление не си чувстваме уверени да ги берем, затова само снимаме.

 

Една гъбка - хоп

Втора гъбка - хоп!

Трета гъбка - хоп!

Може би масловка?!

И папратите заслужават снимка

   НОП минава съвсем буквално през реката в подножието на водопада и мястото не предразполага към дълго застояване, защото пътеката е доста натоварена . 

 

  Тук има и информационна табела за водопадите, без ,обаче, да е упомената възможността за слизане до долния водопад.

 

   Нашият семеен съвет реши, че долният водопад е по-красив, но не пропускайте да посетите и двата!

      На прибиране участвахме в истинско планинско задръстване. Много туристи с автомобили се качват в планината и спират където им е удобно без да преценят, че не са единствените там и заради колите паркирани в две редиц ипо пътя за Воденицата се беше получила тапа като на бул. Александър Малинов. Моля ви, хора, когато се качвате в планината паркирайте разумно, нали и без това сте отишли там за да се разходите, значи малко по-далечното паркиране няма да е фатално, просто разходката ще е една иoея по-дълга ;)

  

Източни Родопи - Кован кая, Скалната арка при Орешари и вила Армира край Ивайловград

         Много малко сме посещавали източните Родопи, а там има много красоти - и природни и творени от човешките ръце, които трябва да бъдат видени. Със сигурност ще компенсираме и ще си направим поредица от пътувания в тази част на страната ни. Да видим само кога ще сколасаме.

        Последното ни пътуване в този район беше в края на септември. Идеата ни беше релакс и почивка и затова посетихме само близки местенца без много дълги преходи.

  

язовир Студен кладенец

яз. Студен кладенец

         Отседнахме в комплекс "Перпера", който се намира до Хасковското селце Долно Черковище. Коплексът се състои от индивидуални къщички и хотелска част. Има външен и вътрешен басейн както и малка спа зона. Комплексът е изключително приятен, а персоналът - любезен. Единствената ни забележка е към предлаганата храна - менюто е доста бедно и за съжаление се състои предимно от полуфабрикати.

Комплекс Перпера

Есенни минзухари в хотела

           

Лъвската скала (или Хамелеонската - според Дани)

           На 5 минути пешаходна разходка от хотела и точно до пътя се намират скалните ниши Кован кая. Името в превод означава Скала-кошер и това е част от мегалитен тракийски култов комплекс. Мястото е обявено за природна забележителност през 1972 г.

Кован кая

         Скалният масив Кован кая се състои от над 100 трапецовидни ниши издълбани в скалата. Гледана отстрани скалата наподобява пчелна пита и от там идва и названието ѝ. Има много хипотези какво точно е било предназначението на тези ниши. Според една от тях са използвани за оставяне на дарове за почитаните от траките богове, а според друга са били погребални камери. Има и твърдения, че трапецовидните ниши са портали, през които душата може да пътува в други светове в точно определени моменти през годината. Е, звездната карта се е поразместила през последните няколко хилядолетия, та сигурно това е причината да не пътуваме така и в момента. 😉

          От тук може да се стигне и до друго тракийско скално светилище/оброчище -  Харман кая, ние не го посетихме този път. До скалният масив има изграден малък информационен център. За съжаление беше заключен и видимо не е бил отварян поне от няколко месеца.

В скалите преди Кован кая

           Другата забележителност, която виждахме от прозорците на хотела ни и след това посетихме е скалната арка при Орешари. Орешари е било село, което се е намирало на платото и което одавна вече е изчезнало, но мястото все още носи неговото име.

                   Скалната арка е с впечатляващи размери - с височина над 30 м и дължина 80 м, тя е с правилно оформен свод, който е образуван съвсем естествено от природните сили. В основата на арката има няколко пещери, в които са правени разкопки и е открито, че са били обитавани още от най-древни времена.

                 За да се стигне до скалната арка от Кован кая се преминава по железния мост над р. Арда и се завива надясно по пътя за Ивайловград.

Река Арда - снимана от моста

Реката е пълна с риба, но тя категорично отказва
да клъвне трошици хляб или месо

          Продължава се още около километър по асфалтовия път и когато се стигне до чешма се хваща пътеката, намираща се зад нея. Пътеката се катери нагоре през гората и е подходяща за посещения дори и през топлите летни дни тъй като е сенчеста.

По пътеката към скалната арка

            

     

Под арката

     Под арката има доста дълбок изкоп, останал от археологическите проучвания, който е ограден с камъни за да не падне някой случайно. Има и предупредителна табелка.

     

       Пред арката има огромна скала, която някога се е откъртила от свода. Разбира се за нашите младежи беше неустоимо предизвикателство да се покатерят върху нея.

            От тук за 15-тина минути се изкачихме и върху козирката, откъдето се разкриват страхотни гледки към реката и околностите.

          Ако и на вас плицикането в басейна бързо ви омръзва можете да постъпите като нас и да си направите кратка разходка до Хасково. Минахме през града на идване към Долно Черковище, но само транзитно. Ето защо се върнахме 35 км до Хасково. Освен изключително вкусната храна и приятното обслужване в едно от заведенията в самият център на града (за съжаление не помня името му) в Хасково видяхме и статуята на Богородица с Младенеця, която държи световния рекорд със своята височина от 14 м върху основа с височина 17 м или общо 31 м - внушително.

  

          

             Съвсем близо до голямата статуя се намира и една от най-високите камбанарии на Балканския полуостров. Камбанарията има стълбище, по-което може да се стигне до върха ѝ и от където се насладихме на гледки към целия град, който се простираше под нас като на длан.

Камбанарията в Хасково

Гледка от камбанарията

Статуята на Мадоната с младенеца, снимана от камбанарията

Водонапорна кула в далечината

Камбаните

Витите стълби към върха на камбанарията

      На картата видяхме, че Ивайловград се намира на същото разстояние от с.Долно Черковище като Хасково и подлъгани от информацията на третия ден се отправихме в тази посока за да посетим прочутата римска вила Армира. Искам да ви предупредя, че пътят до там в по-голямата си част е изключително лош - с много завои, още повече дупки и дори има цели участъци, в които асфалт съвсем липсва. Така че обмислете добре дали да предприемете пътуването точно по този път.

     Ивайловград ни се видя доста заспал и негостоприемен, сигурно защото така и не успяхме да открием заведение, в което да ни нахранят, пък както знаем на гладен стомах всичко се вижда в по-мрачни краски.

       Черногледството на гладните и мрачните краски са си на една страна, но вила Армира е съвсем от другата. Това е едно прекрасно и почти магично място и въпреки гладните ни кореми, няма как да кажем нещо различно... еее, сега, нали разбирате, че тийнеджърите са особена порода киселяци и нашият прекара посещението във вилата на напечения паркинг в колата. Нищо, нищо пак ще я посетим със сигурност и, надавам се, този път и той ще се наслади на видяното. А то си струва наистина.

       Вила "Армира" се намира на 4 км от Ивайловград и е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир на река Арда. Малко преди вилата има висока бетонна колона с надпис "Армира" на която се дивихме и чудихме тъй като въобще не се вписва в околността и архитектурата на вилата. Оказа се, че тя е била част от оборудването но бъдещия язовир. За щастие след откриването на вилата, неговото строителство е прекратено и така днес разкошните мозайки са обект на възхощението ни, а не им се радват само сомовете на дъното на язовира.

       Вилата е построена през 1 в. от н.е. от виден тракийски аристократ. Тя представлява комплекс от жилищни и стопански постройки с обща на площ от над 2200 кв. м. Жилищната част обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада и имплувиум (басейн) в средата. Около него са разположени жилищните помещения – трапезария, дневна, кухня, спални, баня и други. Цялата вила е била декорирана с плочи и пана от искрящ бял мрамор, част от които могат да се видят  и днес. Стените на коридорите и помещенията са били украсени с цветни стенописи. Уникален и единствен от времето на римската епоха у нас е портретът от мозайка в господарската спалня, изобразяващ собственика с двете му деца. Във вилата е открита най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България=

      

Макети на вилата - изработени изключително детайлно

Макет - частична възстановка на вилата

       

Детайл от макета - виждат се прецизно направените колони и мозайки

          

Помещение с хипокауст до входа

       Вилата осигурява костюми, за да се почувствате като истински богати римляни.

Великолепните подови мозайки в предверието

Басейнът, който е разположен в центъра на къщата и
е бил облицован изцяло с мрамор

            Особено ценна е мозайката в господарската спалня, където, в нейният северен край, е изобразен господарят на двореца и двете му деца. Това са единствените портрети върху мозайка от римско време, открити на територията на България.

Господарят на вилата и двете му деца

         Вила Армира е съществувала до втората половина на IV век. Смята се че е опожарена от готите, които са я обкражили, защото след битката при Адрианопол през 378 г. в нея е бил заведен тежко раненият римски император Валент, където е починал от раните си.

        Екскурзоводът във вила Армира ни разказа, че наблизо - до село Свирачи съществува погребална могила, която се е използвала от господарското семейство от вилата. За съжаление ние нямахме време и възможност да я посетим.

       Районът на Източните Родопи е много богат както на природни така и на исторически забележителности и ние ще го посещаваме още много пъти в следващите години. 

Нар