Карстов извор Глава Панега

     След уморителното и напразно катерене в Стара планина в издирване на водопада Врана вода ми се щеше едно по-лежерно прекарване на неделния ден, но пък едновремено с това да излезем все пак от София. Обмислихме няколко идеи се спрахме на един от най-големите карстови извор в България Глава панега, от който води началото си река Златна Панега. Изворът се намира до село Златна Панега и асфалтовият път свършва току пред него.

   Карст е название на група геоморфоложки форми, образувани от разтварянето на пластове от карбонатни (CaCO₃) или други разтворими скали, като варовици и доломити. Карстовите форми биват пещери, ували, кари, понори, карстови извори и други. В карстовите извори водата извира от карстов масив и те са обратното на понор (губище), където водата пропада.
  Водата в Глава Панега е с температура между 8,4 и 15,4 градуса по Целзий, а дебитът варира в зависимост от валежите и се движи между 1500 и 5000 л/сек. Все пак основният приток на вода идва от понора на река Вит близо до с. Ъглен. Това е установено последством хидроложки проучвания чрез оцветяване на водата.Изворът дава начало на река Пенега, която е приток на р. Искър.
   Изворът се намира при малкото Горно езеро, което пък се оттича в по-голямото Долно езеро, което пък се е образувалоq когато реката е била преградена с бент. Около Долното езеро има стар асфалтов път, по който ние го обиколихе.

Пътят е вече почти превзет от растителността, а езерото е заградено с ограда с надписи "Санитарно-охранителен пояс". В долната част на езерото има и тепавица за пране на килими.

Долното езеро

Тепавицата

Долното езеро е покрито с водорасли в голямата си част

    По-голямата част от Долното езеро е покрита с водорасли. На оградата до тепавицата има табелки, че се извършва рехабилитация и възстановяване на Долното езеро. Видими следи от тази дейност не видях, но силно се надявам тя да включва и почистване, поне частично, от водораслите, защото мисля, че иначе ще се заблати.
   След тези два бента започва и самата река Златна Панега.

Реката

Водораслова "гора"

Жабче

   Горното езеро е по-скрито и обрасло със зеленина, по-тихо и по-тайнствено и автентично. До него се стига по кратка пътечка, която се отклонява вдясно от асвалтовото мини паркингче. За Долното езеро се продължава направо през купчина пръст, която явно е изсипана съвсем нарочно, за да не продължават автомобилите напред.
  И в двете езера водата има неверятен синьо-зелен цвят (заради разтворения във водата калциев карбонат), но това се забелязва по-добре при Горното езеро. Дълбочината на водите е между 5 и 10 м (според интернет)

   След съвсем кратка разходка, не повече от 5-10 минути, покрай Горното езеро се стига да входа на пещера.

Входа на пещерата

Първи стъпки в пещерата

Поглед назад

 Вижда се, че пещерата е много посещавана, камъните, на които да се подпреш, когато пристъпваш напред са буквално излъскани. Пещерата е късичка, не повече от 25-30 метра, но за да преминете през нея ви е необходима светлина, тъй като тунелът е закривен и вътре е тъмно като в рог, дори и фенерчето на мобилен телефон ще свърши работа.

   Малката пещера излиза в по-голяма такава, която наляво на около 50 метра е задънена, а надясно изходът ѝ е към чашата на същинският извор.

Навътре в голямата пещера

Дъното на пещерата е покрито с дебел пружиниращ пласт с пръст, предполагам наноси, защото по стените и тавана на пещерата има очевидни признаци, че през пещерата е преминавал обилен воден поток.

   Излизате от пещерата, а там ви чака ето тази красота:

Последна снимка към омагьосващата вода и се натоварваме в колата

   До извора Глава Панега е открит античен нимфеум (извор с храм), но за съжаление не е експониран.
   Малко съм разколебана, защото от една страна е хубаво да се запази автентичния и див вид на подобни местенца, а от друга е нужно да се привличат туристи. Вероятно е необходимо да се намери някакъв баланс и хем районите на забележителноситите (природни или архитектурни) да се култивират малко, хем да не изглеждат съвсем "опитомени" и гладко сресани.
   Понеже и двамата с Димо никак недолюбваме магистралите веднага щом видяхме табелката от Ябланица за Ботевград, сочеща встрани от магистралата, кривнахме по нея и тръгнахме по малък междуселски път. Пътчето явно е малко посещавано и е силно обрасло. Тази година очевидно никой не подкастрял растителността, а пък беше доста дъждовно. На места дърветата и храстите така са настъпили към пътя, че разминаването на два автомобила би било невъзможно освен ако не жертват малко боя, която да остане по клоните. За сметка на това беше зелено, спокойно и често зад завоя попадахме на интересни гледки. Като например къщичка насред нищото с биволи и специална кална локва за тях

 или правешкият виадукт, сниман отдолу

  Пътят ни изведе току до Правешките ханове, където се подкрепихме набързо, забравихме си готината шапка за слънце (подсмрък!) и се качихме на магистралата към София.