Алея "Галунка" или по равна пътечка в планината

   Когато нещо е леснодостъпно и не изисква никакви усилия, човек не го цени. Точно такъв е нашият случай с Витоша. Въпреки че сме софийски чеда, родени и отрасли в София, ние много рядко посещаваме Витоша и не я познаваме.
   В един от последните работни юлски дни ми хрумна, че вместо да се мотаем по напечените софийски площадки или да се въргаляме пред телевизора вкъщи ще бъде чудесно да се разходим някъде на хлад. Децата се съгласиха учудващо бързо, дори и тийнът. За да не се откажат бързо от Витошките ни пътешествия реших да започнем с нещо леко. Аха! Какво по-леко от "пенсионерската" пътека.
   Алея "Галунка" е съвсем равна и добре оформена пътека между витошките села Бистрица и Железница с дължина 4300 м (според табелката, реално мисля че е около 5500 м тъй като има малко ходене до началото и малко повечко ходене докато се стигне до пикник-зоната на Железница след края ѝ)

   За да се стигне до началото на пътеката в центъра на Бистрица трябва да се завие надясно покрай ProMarket по ул. Стефан Стамболов. Кара се само по тази улица до края ѝ и там започва и пътеката. Тъй като нямаш представа дали в края им място за паркиране предпочетох да спра 500-600 м по-надолу непосредствено преди табелата за началото на Природен парк "Витоша", където има малък паркинг. Събота и неделя вероятно паркингът е пълен, но сега имаше само една кола.

Ето така тръгнахме към пътеката

  Точно преди началото на алеята има площадка с няколко катерушки от соц.време и беседки.

   Пътеката е посветена на софийският кмет Иван Иванов, който е кметувал от 34-та до 44-та година на XX век и е работил активно за изграждането на рилския водопровод.
   По-голямата част от пътеката върви през гората и е сенчеста, което е идеално за летните дни.

   На много места пътеката пресича поточета, голяма част от тях са пресъхнали по това време, по дървени мостчета.

   След 20-тина минути ходене по пътеката се стига до вековен бук, който хармонизира емоциите и отстранява унинието (според табелката върху него). Букът се намира до пътеката, но слизането до него е стръмно и аз не посмях да си го причиня, а децата се отърваха с леко поужулени длани от хлъзгането по земята и малко сълзи в очите (Гоги). Увековечих ги на снимка, разбира се.

   По цялата алея има разположени пейки и места за почивка и много табелки с мъдри мисли.

"Няма лоши деца, има лош подход" - казва един от надписите

 А някъде тук ни посрещна и "змия". В кавички е защото не е змия, а безкрак гущер, така наречения слепок. Този посрещач бе храбро прогонен от пътеката от нашия смел рицар Дани.

   Вече близо до Железница пътеката минава по широк и доста висок мост над едно дере с рекичка. Това е единственото "опасно" място по маршрута ако сте с малко дете тъй като моста няма бордюр или перила. Дръжте малките деца за ръка тук, моля!

А ето тук сме в "Стенещата гора". За децата беше притеснително този участък. Въпреки идеално тихото и слънчево време от стръмнините над нас се чуваше зловещото скърцане на дърветата. Сякаш се оплакваха от нещо. Или пък ей сега някое от тях ще се предаде и ще се стовари върху главите ни.

    Малко след това стигнахме и до края на алеята, или до началото ѝ откъм Железница.

   От тук има още поне 10-15 минути ходене по нископланинската обиколна пътека (широка и равна) и се излиза в пикник зона над с. Железница, разположена на р. Ведена.
Тъй като табелките на пътеката твърдят, че тя свършва при Анева чешма, предполагам, че ние сме пропуснали отбивката към нея и сме стигнали до въпросното място за пикник. Трябва да кажа, че изобщо не съжаляваме. Там е много приятно - има изградени доста маси с пейки, няколко беседки, дори каменно барбекю-заслон и чешма. Чешмата в момента се ремонтираше от трима дядовци-ентусиасти, изграждаха корито и по-добро отвеждане на водата встрани тъй като пред чешмичката става доста кално.
  В средата на работната седмица на мястото имаше няколко туристи, най-вече майки и баби с деца, но предполагам, че през уикенда става доста пренаселено.

    След като хапнахме и децата си поиграха според интересите си - на телефона (познайте кое дете) и с българско "канадче" на гоненица, криеница и други игри (познайте кои деца) потеглихме по обратния път.
   Тъкмо се отдалечихме на подобаващо разстояние от всякакви навеси и заслони и прекрасния, горещ юлски ден се намръщи, слънцето се скри, небето затрещя и върху нас се изля сериозен, дъжд. Ама не какъв да е дъжд, а дъжд, който обезателно е решил да изпълни петилетката за три години. Подгизнахме изключително качествено като бяха мокри дори и долните ни гащи. Това се отнася особено много за Дани, който не пожела да си вземе каквато и да е връхна дреха, останалите имахме поне суичъри (отказвам да напиша тази дума като "суетшърт"!)
  Опитах се да направя снимки докато тичахме, а след 5 минути вървяхме спокойно през пороя (спряхме да тичаме, защото така или иначе бяхме мокри до кости и вече нямаше смисъл да се морим), но за съжаление са напълно размазани. Ах, този дъжд! (но всъщност ама че смотан фотограф съм и аз 😉)

Това са двете що-годе ставащи снимки. Останалите са още по-зле!

    След като ни намокри качествено дъждът внезапно спра и отново изгря слънцето. И ако преди това дърветата донякъде ни предпазваха, сега минаването под тях стана доста гадно. Всичките специално ни причакваха за да отръскат клоните си върху и без това подгизналите ни гърбове.

   А на връщане бяхме изпратени от другарчето на слепока - дългокрака горска жаба (това е наименованието, освен че наистина беше дългокрака и съвсем горска)

Дългокрака горска жаба

      Въпреки непредвидената баня си изкарахме добре и няма да се откажем и от други подобни разходки.




Ако искате да прочетете за други наши витошки разходки:
Боянското езеро и боянския водопад
Есенна разходка до Драгалевския манастир
Пикник на Ветровала