От Кладница до хижа Селимица по "Пътеката на здравето"

    Освен Пътеката на здравето в Банкя, за разходката ни, по която можете да прочетете тук, се оказа, че близо до София има още една пътека със същото име. Пътеката на здравето за която ще стане дума в следващите редове започва от село Кладница и стига до хижа Селимица на Витоша.

    Село Кладница се намира на южните склонове на Витоша и е част от Пернишка област, но е само на двайсетина км от София. От селото има павиран път до хижа Селимица. Началото на пешаходната пътека е на около 500-600 м след табелката за край на селото.
   Пътеката е много приятна, движи се през букова гора, покрай реката, като на няколко места я пресича по мостчета. Дължината ѝ е около километър и половина и я извървяхме за около 40-50 минути.
    След ужасните 35-градусови жеги в предишните дни, четвъртъкът ни събуди с по-хладно време. Уговорките са си уговорки, а ние си имахме вече такава с приятели на децата и всички те чакаха пътуването с огромно нетърпение. Истинската изненада, обаче, ни очакваше, когато паркирахме колата близо до началото на пътеката и отворихме вратите ѝ. СТУД! Един такъв чудничък късно-октомврийски студ през август. Добре, че бяхме взели по някоя връхна дрешка, та можахме да осъществим разходката си.

Туристи на старта

   Пътеката се движи покрай Кладнишката река, маркирана е с червена маркировка, която е достатъчно добре разположена, така че нямаше опасност да се загубим.

Началото на пътеката

 
Както споменах по-рано, пътеката е много приятна за ходене, но трябва да имате предвид, че все пак има леко изкачване тъй като от селото, което е на 1000 м надморска височина се стига до 1320 м н.в., на която се намира хижа Селимица.
   Децата не срещнаха никакви затруднения по пътеката, напротив тичаха като козлета нагоре, а ние трябваше да ги озаптяваме с подвиквания да поспрат и да ни изчакат.

      Малко преди пътеката да излезе на паркинга преди хижата минахме покрай строеж на къща (реално беше някакъв тип временна постройка, тъй като се намираше под далекопровод). Собственикът беше там и изключително много се зарадва на децата. Буквално ни догони по пътеката с огромен стъклен буркан с бонбони, за да ни почерпи. "Планината е здраве! Хубаво е, че сте с толкова много деца!"😊  Не беше българин човекът. Наблюденията ми са, че в голямата си част ние българите рядко проявяваме подобна безпричинна любезност към непознати, особено пък към деца.
      След няколко метра излязохме на голям паркинг. За наша изненада в границите на парк Витоша, освен хижата имаше и доста частни къщи, някои от тях хубави, нови и поддържани, а други - изоставени или пък недостроени.

Стъпалата към хижа Селимица, която се издига на 1305 м н.в.

       В хижата предлагат храна, но тъй като ние си носехме прекрасни планинарски сандвичи и други благинки седнахме на маса до детската люлка за да хапнем и да си починем. За наше съжаление точно в този ден планината беше доста намръщена и времето беше хладно. При температура 14 градуса не ни беше комфортно да се заседяваме много-много, защото не бяхме екипирани подходящо и след кратка почивка и похапване тръгнахме обратно към колата.
   

Един от изоставените строежи в съседство

Да хижата има люлка и удобна маса с пейка за пикник

    Избрахме да се върнем по павирания път, който също е приятен и удобен за разходка. Пътят минава покрай огромен нов хотел, който ще отвори врати съвсем скоро.

      Минахме и покрай кладнишкия манастир "Св. Никола", този път не го посетихме, но ще го направим в някой от следващите месеци.
     Ако търсите приятна и спокойна дестинация за пикник на хлад и тишина в планината, пътеката от Кладница до хижа Селимица предлага множество удобни места.