Кокалянски манастир

   Това е поредната ни кратка неделна разходка "преди неудобно-ранна футболна тренировка в неделя от 14 часа"... сигурно скоро ще започнат да ми се изчерпват идеите.😟 И все пак! Ако и вие сте притиснати от времето, от сезона, от дребни дечиня, на които не им се ходи много... това е една чудесна дестинация за бърза разходка близо до София.
   Излязохме от София в посока Самоков и Боровец и малко след Кокаляне, но преди да стигнем до Паметника на трудовака отбихме в дясно на голямо уширение. Точно тук има мост над река Ведена, която се влива в Искъра. Тази малко рекичка тече точно по границата между планините Витоша и Плана. А мостът се нарича Дявовският мост.

река Ведена - границата между Витоша и Плана планина - гледка от Дяволския мост

Дяволският мост на р. Ведена

Рекичката

   След като се мине по Дяволския мост се хваща пътеката за Кокалянския манастир, следва се червената маркировка, има и табелки, макар че не са лесно забележими.

    Пътеката е много приятна за вървене и с доста спирания за снимки и интересности я извървяхме за около 50-60 минути. Късната есен е един наистина красив сезон в планината.

   Пътеката се движи по северния склон и в голямата си част е в сянка и е леко усойна. Благодаряне на факта, че разходката ни е почти в средата на ноември и листата на дърветата са почти изцяло опадали, можахме да се насладим на хубави гледки към отсрещните възвишения на Средна гора, на разкопките на крепостта Кокалянски Урвич и на манастира "Св. Никола Летни". 

Това НЕ е крепостта, това е частна къща непосредствено до нея

Разкопките са в ляво, а в центъра на снимката е отново частият имот

Мъгливи планини

На ръба

Папрати

Надолу от пътеката

...и нагоре от нея

Малката стъпчица ;)

Дървесни гъби

И царят на дървесните гъби

Малко да починем

Мъхнати камъни - изумрудено-зелени

Дий, конче!

  И ей така неусетно, стигнахме до манастира.
  Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил" е действащ мъжки манастир. Основан е през 11 век и е бил опожоряван неколкократно по време на Османското владичество. Настоящата му църква е изградена след Освобождението, през 1896 г. Манастирът е добре поддържан, с хубави сгради. Достъпът за миряни е само до църквата.

Портичката

Бръм-бръм-бръм, страшен бръмбър съм

Бау!

   В манастира и в близките му околности няма място, където може да се почине и да се хапне, имайте го предвид. Ние се върнахме в София за тези богоугодни дейности 🍺🍝🍕