Екопътека "Бели Искър"

   В първата августовска неделя по семейно му се отправихме към екопътека Бели Искър. Пътеката е кръгова, макар че част от връщането е по асфалтов път и е с дължина около 7.5 км,  добре маркирана, лека, сенчеста и много приятна.

   Село Бели Искър се намира на 65 км от София, след Самоков. Минава се през града като се следва пътя за Мальовица и Говедарци, а след това на разклона, вместо да се завие на дясно за Мала църква и Говедарци се продължава направо към Бели Искър. Има табелки и човек няма как да се обърка.
   Ние от доста години ходим на пикник по реката след с. Говедарци. Мястото е разкошно, хем е много посещавано, хем има достатъчно пространство, за да се чувства човек комфортно, а не като на разходка в Борисовата градина. Всеки път когато сме минавали по пътя сме виждали табелата за Шишманово кале. Най-накрая му дойде времето и на него.  Малко след като се излезе от Самоков в посока Говедарци започват големи малинови масиви. Купихме си малинки (много вкусни, току що набрани и продукт на био земеделие) и след това завихме вдясно според указателната табелка към Шишманово кале. Карахме около150-200 метра по полски път и паркирахме.

Кръстът, който се изига над крепостта

       Има обяснителна табела и стрелки, които насочват в посока към крепостта и голямата базилика.

       За крепостта се тръгва по пътека покрай каменисто дере, което благодарение на пороите последните дни беше поразкаляно.

     Вместо обещаните 100 метра ходихме около триста и дерето ставаше все по-усойно, стръмно и кално. Върнахме се назад и се оказа, че сме пропуснали отклоняващата се вляво пътечка, която е съвсем в началото. Имайте го предвид и вие, ако решите да посетите това място.

   Шишманово кале е късноантична и средновековна крепост и укрепено полуградско селище. Смята се, че тук се е издигал стария град, предшествал гр. Самоков, който през XII век е преместен на другия бряг на р. Искър. В подножието на хълма, на който се е издигала крепостта са се пресичали важни пътища - от Пауталия (Кюстендил) за Филипополис (днешен Пловдив) и от Сердика (София) за област Македония.
  Градището е широко извистно сред околното население. Останките от главната църква в него са известни като „Петрова църква“ в долната част на средновековен комплекс. Другата църква, към която сочи стрелката в началото на пътеката, е така наречената Епископска църква. Редица наши възрожденци, сред които Фотинов, Иван Богоров и Ефрем Каранов са писали за Шишманово кале. Но реални разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според досега установеното от обследваните 50 декара обекта заема малко повече от половината (25 – 30 дка), от които за 3 години проучвания са разкопани около 10%.
   Легендите сред местното население свързват Шишманово кале с последните битки на цар Иван Шишман срещу турците, с неговата смърт, гроба му и заровените някъде в околността  корона и царска хазна. Според преданията тук цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В сражението главата му била отрязана, но той, изключително здрав и силен, дори обезглавен продължил да се движи напред, като размахвал меча и сечал турците, а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени Цареви кладенци. Според проучванията тук през 1388 г. вероятно е загинал не царя, а неговия брат Иван Асен V Шишман, за който се знае че е опитвал да спре османското нашествие към Сердика. Споделената тук историческа информация почерпих от Уикипедия, страницата на туристическия информационен център - Самоков и от Български крепости.
   За нещастие при нашето посещение реалността нямаше почти нищо общо с това, което видяхме на снимките в други сайтове. Явно тази година на обекта не са извършвани никакви разкопки или дейности по консервация и природата отново е влязла във владение. Всичко беше покрито с бурени и храсталаци.

Това е единственият камък, който се вижда от Епископската базилика. Ако не беше стрелката с посоката нямаше и да заподозрем, че има нещо скрито сред магарешките тръни.

    Малко разочаровани от запуснатостта и от липсата на грижа и отношение към историческите паметници, които биха били интересни както за българските туристи, така и за чуждестранните, си направихме още по една-две снимки и потеглихме към главната ни цел за деня - екопътека Бели Искър.

  

    Екопътека Бели Искър се намира на 2-3 километра след едноименното село. В селото няма насочващи табелки, но трябва да следвате пътя за Еко хижи "Орлови скали". Не се отклонявайте към Боровец!
   Непосредствено преди началото на екопътеката има малък паркинг, но имайте предвид, че ако сте решили да я посетите през някой почивен ден, той най-вероятно ще е пълен. Паркирането е възможно преди или след него покрай пътя.
   Няма как да пропуснете началото на пътеката, има множество информационни табели.

   Екопътеката е кръгова и е с дължина 7,5 км. Тя се движи покрай река Бели искър като непрекъснато преминава ту по единя, ту по другия ѝ бряг по цели 8 големи и 11 по-малки мостчета, като от време на време за малко излиза и на асфалтовия път. Големите востове са с имена и в хронологичен ред те са Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Големия (или Дългия), Бор, Арамлия и Суаро. Голяма част от малките мостчета са счупени или се държът едва-едва. Добре е, че те са над странични притоци, които при нашето посещение бяха пресъхнали или със съвсем малко вода и лесно можеха да бъдат прекосени без мост. Пътеката е почти равна - започва на 1215 м н. в., а при мост № 8 надморската височина е 1380 м. Малко повече изкачване има до наблюдателната площадка, но нищо страшно и непостижимо, дори и за слабо подготвени туристи. Наблюдателната площадка се издига на 1528 м на левия склона над долината на реката. По протежението на пътеката има няколко зони за пикник, в които е  позволено паленето на огън (извън тези зони е забранено). Там има и маси и беседки. Пътеката е много добре маркирана със синя боя.
  

  До 4 или 5 мост усещането е сякаш се разхождаш в Южния парк - много хора, непрекъснато задминаваш някой или някой изпреварва теб. Повечето хора останаха в зоните за пикник и почивка. След това вече срещнахме само няколко човека.

Един от малките мостове

И още един :(

И трети

    Преди ден-два някой дори си е правил импровизиран заслон до пътеката (като човек прочел много романи на Майн Рид съдя по степента на увяхване на листата на репеите, с които са покрили заслончето 😋)

   Пътеката се движи основно през гората и под сянката на дърветата, което е много хубаво за летните горещини.

През горичка по пътечка

     Покрай пътеката има огромно количество гъби. Ето малко интересни образци:

   На доста места край пътеката и зоните за почивка има информационни табели с факти за Рила, за долината на р. Бели Искър, за животните и растенията, които се срещат в околностите.

   След осмия мост пътеката излиза на асфалтовия път и тръгва назад. След малко трябва да се оглеждате в ляво за да не пропуснете пътеката, която тръгва към наблюдателната площадка с гледка към долината на реката и околните върхове. До площадката се стига по леко изкачваща се пътечка за около 15 -20 минути.

Началото на пътеката към наблюдателната площадка

На площадката

Гледка отгоре

Малка почивка

На площадката има огромен мравуняк с едри червени горски мравки

От тук се тръгва по  стълбички надолу

По тези стъпала слязохме, напълно удобни и безопасни дори и за малки деца

   Още малко красоти от тази пътека

    Ако пък знаете колко диви ягоди изядохме по време на тази разходка 💓 Растат съвсем покрай пътя и въпреки многото туристи си намерихме много.

Мъничко червеничко, царя от пътя отбива

  

    Когато си тръгнахме от тук решихме да се отбием да изпием по едно кафе на Щъркелово гнездо на язовир Искър. Не сме спирали в това заведение поне от десетилетие. Мисля, че по едно време беше доста позападнало, дори не работеше. В момента е доста приятно място където човек да се наслади на гледката на язовира. Менюто е сравнително скромно, а цените са над средните. Нещата, които опитахме бяха с прилично качество, обслужването е бързо и любезно, така че мога да го препоръчам с чиста съвест.