Село Бели Искър се намира на 65 км от София, след Самоков. Минава се през града като се следва пътя за Мальовица и Говедарци, а след това на разклона, вместо да се завие на дясно за Мала църква и Говедарци се продължава направо към Бели Искър. Има табелки и човек няма как да се обърка.
Ние от доста години ходим на пикник по реката след с. Говедарци. Мястото е разкошно, хем е много посещавано, хем има достатъчно пространство, за да се чувства човек комфортно, а не като на разходка в Борисовата градина. Всеки път когато сме минавали по пътя сме виждали табелата за Шишманово кале. Най-накрая му дойде времето и на него. Малко след като се излезе от Самоков в посока Говедарци започват големи малинови масиви. Купихме си малинки (много вкусни, току що набрани и продукт на био земеделие) и след това завихме вдясно според указателната табелка към Шишманово кале. Карахме около150-200 метра по полски път и паркирахме.
Кръстът, който се изига над крепостта |
За крепостта се тръгва по пътека покрай каменисто дере, което благодарение на пороите последните дни беше поразкаляно.
Вместо обещаните 100 метра ходихме около триста и дерето ставаше все по-усойно, стръмно и кално. Върнахме се назад и се оказа, че сме пропуснали отклоняващата се вляво пътечка, която е съвсем в началото. Имайте го предвид и вие, ако решите да посетите това място.
Шишманово кале е късноантична и средновековна крепост и укрепено полуградско селище. Смята се, че тук се е издигал стария град, предшествал гр. Самоков, който през XII век е преместен на другия бряг на р. Искър. В подножието на хълма, на който се е издигала крепостта са се пресичали важни пътища - от Пауталия (Кюстендил) за Филипополис (днешен Пловдив) и от Сердика (София) за област Македония.
Градището е широко извистно сред околното население. Останките от главната църква в него са известни като „Петрова църква“ в долната част на средновековен комплекс. Другата църква, към която сочи стрелката в началото на пътеката, е така наречената Епископска църква. Редица наши възрожденци, сред които Фотинов, Иван Богоров и Ефрем Каранов са писали за Шишманово кале. Но реални разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според досега установеното от обследваните 50 декара обекта заема малко повече от половината (25 – 30 дка), от които за 3 години проучвания са разкопани около 10%.
Легендите сред местното население свързват Шишманово кале с последните битки на цар Иван Шишман срещу турците, с неговата смърт, гроба му и заровените някъде в околността корона и царска хазна. Според преданията тук цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В сражението главата му била отрязана, но той, изключително здрав и силен, дори обезглавен продължил да се движи напред, като размахвал меча и сечал турците, а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени Цареви кладенци. Според проучванията тук през 1388 г. вероятно е загинал не царя, а неговия брат Иван Асен V Шишман, за който се знае че е опитвал да спре османското нашествие към Сердика. Споделената тук историческа информация почерпих от Уикипедия, страницата на туристическия информационен център - Самоков и от Български крепости.
За нещастие при нашето посещение реалността нямаше почти нищо общо с това, което видяхме на снимките в други сайтове. Явно тази година на обекта не са извършвани никакви разкопки или дейности по консервация и природата отново е влязла във владение. Всичко беше покрито с бурени и храсталаци.
Това е единственият камък, който се вижда от Епископската базилика. Ако не беше стрелката с посоката нямаше и да заподозрем, че има нещо скрито сред магарешките тръни. |
Непосредствено преди началото на екопътеката има малък паркинг, но имайте предвид, че ако сте решили да я посетите през някой почивен ден, той най-вероятно ще е пълен. Паркирането е възможно преди или след него покрай пътя.
Няма как да пропуснете началото на пътеката, има множество информационни табели.
Екопътеката е кръгова и е с дължина 7,5 км. Тя се движи покрай река Бели искър като непрекъснато преминава ту по единя, ту по другия ѝ бряг по цели 8 големи и 11 по-малки мостчета, като от време на време за малко излиза и на асфалтовия път. Големите востове са с имена и в хронологичен ред те са Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Големия (или Дългия), Бор, Арамлия и Суаро. Голяма част от малките мостчета са счупени или се държът едва-едва. Добре е, че те са над странични притоци, които при нашето посещение бяха пресъхнали или със съвсем малко вода и лесно можеха да бъдат прекосени без мост. Пътеката е почти равна - започва на 1215 м н. в., а при мост № 8 надморската височина е 1380 м. Малко повече изкачване има до наблюдателната площадка, но нищо страшно и непостижимо, дори и за слабо подготвени туристи. Наблюдателната площадка се издига на 1528 м на левия склона над долината на реката. По протежението на пътеката има няколко зони за пикник, в които е позволено паленето на огън (извън тези зони е забранено). Там има и маси и беседки. Пътеката е много добре маркирана със синя боя.
До 4 или 5 мост усещането е сякаш се разхождаш в Южния парк - много хора, непрекъснато задминаваш някой или някой изпреварва теб. Повечето хора останаха в зоните за пикник и почивка. След това вече срещнахме само няколко човека.
Един от малките мостове |
И още един :( |
И трети |
Пътеката се движи основно през гората и под сянката на дърветата, което е много хубаво за летните горещини.
През горичка по пътечка |
На доста места край пътеката и зоните за почивка има информационни табели с факти за Рила, за долината на р. Бели Искър, за животните и растенията, които се срещат в околностите.
След осмия мост пътеката излиза на асфалтовия път и тръгва назад. След малко трябва да се оглеждате в ляво за да не пропуснете пътеката, която тръгва към наблюдателната площадка с гледка към долината на реката и околните върхове. До площадката се стига по леко изкачваща се пътечка за около 15 -20 минути.
Началото на пътеката към наблюдателната площадка |
На площадката |
Гледка отгоре |
Малка почивка |
На площадката има огромен мравуняк с едри червени горски мравки |
По тези стъпала слязохме, напълно удобни и безопасни дори и за малки деца |
Ако пък знаете колко диви ягоди изядохме по време на тази разходка 💓 Растат съвсем покрай пътя и въпреки многото туристи си намерихме много.
Мъничко червеничко, царя от пътя отбива |
Когато си тръгнахме от тук решихме да се отбием да изпием по едно кафе на Щъркелово гнездо на язовир Искър. Не сме спирали в това заведение поне от десетилетие. Мисля, че по едно време беше доста позападнало, дори не работеше. В момента е доста приятно място където човек да се наслади на гледката на язовира. Менюто е сравнително скромно, а цените са над средните. Нещата, които опитахме бяха с прилично качество, обслужването е бързо и любезно, така че мога да го препоръчам с чиста съвест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар