Ние Дренчевите не си падаме по студовете и снеговете. По тази причина и блогът беше "замръзнал" цяла зима.
Може би тук е моментът да направя една вметка и да се зачудя, защо музеите в големи градове, в частност, в София имат лятно и зимно работно време и зимното е по-кратко и с почивен ден неделя. Аз, съвсем лаишки, си мисля, че през зимата градските музеи би трябвало да работят с удължено работно време и категорично да не почиват в неделя. Ако е нужно да почиват някой ден от седмицата, то нека това да е понеделник или вторник. Изхождам, разбира се, от моята си логика, а тя е, че през студените месеци, голяма част от хората предпочитат да останат в града, дори и през уикенда и с удоволствие биха съвместили излизането от дома си, разходката и културното си обогатяване. За съжаление ще ни се наложи да почакаме до май за да можем да посетим Националния антропологичен музей в София и гробницата на Батенберг.
Но, ето, изгря слънчице, температурите подскочиха над нулата и ние решихме да се размърдаме. Тъй като все още е твърде кално, а и хладно за свободни разходки през планини и гори трябваше да измислим друга дестинация, хем да е навън на въздух, хем да не е много далече от София, хем и яденце да има... Мислих, мислих и измислих.
Отиваме да посетим щраусовата ферма в Долна баня.
Неделя сутрин. След припряна суетня и закуска за дете номер 3 и дете номер 2 и игнориране на закуската от дете номер 1 (тийнеджър във вихъра на скапаното настоение ("...и всички са гадни", "...и всичко е ужасно", "...и как мразя живота си") потегляме. Дете номер 1 е заведено на пробен изпит за матури, а останалите Дренчеви потеглят към щраусовото гости.
Долна баня е на около час от София. Там има няколко симпатични хотела с топли минерални басейни. Заплюхме си един и ще го посетим в близко бъдеще. Щраусовата ферма е на 2 км от селото, в посока с. Пчелин.
Вторият посрещач беше един разкошен мъник-каракачанец на три месеца. Въпреки че е на такава крехка възраст този младеж дава заявка, че ще стане много хубаво и голямо куче. Децата с удоволствие поиграха с него докато чакахме да се събере група за разходката. Имахме и кратки преговори кучето да дойде с нас вкъщи, но властите в лицето на родителското тяло бяха непреклонни. В двора на фермата има и люлки, на които децата могат да се забавляват.
След като се събрахме 10-15 човека ни разведоха из фермата. В момента във фермата има 18 щрауса, а капацитетът ѝ е 25. Научихме интересни факти за щраусите и живота им. Мъжкият щраус достига височина до 2.5 м и тегло до 140 кг. Женският е по-малък. Развиват скорост от 70 км в час. Мъжките са с черни пера, а женските са сиви. До около двегодишна възраст всичките са кафеникави на бели петна и не могат да бъдат различени на външен вид мъжки от женски.
 |
| Щраусът Ангел с двете си съпруги |
 |
| Тези дами, позволяват да бъдат галени за голямо удоволствие на децата |
Красавецът на фермата се казва Иван. Характерът му, обаче, не е никак красив, ето защо живее сам в отделно ограждение.
Ето това са щрауси-тийнеджъри, на година и 8 месеца са и все още във фермата не знаят, кои от тях са момчетаа и кои - момичета. Както е модерно да се казва сега: Те като пораснат сами ще си решат :D
 |
| След първоначалното недоверие от страна на Гого, щрауската Ема си спечели нов приятел |
Във фермата предлагат и няколко ястия със щраусово месо и яйца. Ако искате да обядвате там, трябва да направите предварителна заявка за храната. Ние постъпихме така и ядохме много вкусни стекове от щраусово месо и крем карамел от щраусово яйце.Месото от щраус е сухо и напомня на вкус телешко.
 |
| Ето кой също много харесва щраусово месо |
 |
| Яйчице! Тежи килограм и 400 грама |
Прекарахме си много приятно и ви препоръчвам да посетите и вие фермата ако още не сте. Няма да съжалявате!
