Стара планина ни посрещна намръщена и голяма част от пътя ни мина в гъста мъгла. Не се виждаше нищо на повече от 10-15 метра. Калофер също бе мрачен и мъглив.
Град Калофер е разположен по южните склонове на Стара планина и е на 160 км от София. Той възниква през XVI век, като легендата гласи, че е създаден от войводата Калифер и неговата дружина, които са воювали с турците и са защитавали покореното българско население. Разцветът на града е в края на XVIII и през XIX век, когато той е център на гайтанджийството и абаджийството. Тук силно застъпено е и розопроизводството. Градът се прочува, не само у нас, с Калоферската дантела, наричана още "бяла магия". Калофер е един от центровете на Българското възраждане. Той е родното място на Христо Ботев и на екзарх Йосиф I (Лазар Йовчев).
 |
| Паметникът на Екзарх Йосиф I |
 |
| Печатарска преса от XIX век |
Красива гледка към града се разкрива от мемориалният паметник на Христо Ботев. За съжаление, ние видахме само мъглата.
Училището на даскал Ботьо Петков сега е музей на просветното дело, но за съжаление беше затворено. До него се намира музеят на Калоферската дантела, посещението, в който е безплатно.
 |
| Даскал Ботевото училище |
 |
| Църквата "Св. Богородица" |
 |
| Отрупано ябълково дърво. Ябълчиците бяха с размер на едри джанки |
След мъгливия Калофер се отправихме към Казанлък, който е на около 30 км разстояние.
Само на десетина километра от Калофер времето е съвсем различно - със синьо небе и приятно есенно слънце.
По пътя видахме много тъжна картинка. Доста голяма ябълкова градина (няколко декара) беше останена необрана и плодовете така гниеха по клоните на дърветата и по земята. Не знам каква е причината да зарежат всичко ей така, но наистина изглеждаше тягосно.
В Казанлък, докато Димо отиде да посвърши ангажиментите си, ние решихме да разгледаме музеят на Чудомир. Обаче ударихме на камък. Музеят работи през уикендите само по предварителна заявка. Е, ние нямахме такава и снимахме сградата и приятното и поддържано дворче само отвън.
Преспахме в Калофер, а на следващия ден се прибрахме в София. По обратния път бяхме запланували да посетим Аневската крепост, която е най-добре запазената българска средновековна крепост. Оказа се, че има доста ходене пеша до нея и се притеснихме, че няма да ни стигне времето, тъй като бяхме в Сопот в 14 часа. Ето защо отлагаме посещението за пролетта, когато ще посетим и етнографския комплекс в Скобелево, а защо не да направим и нова обиколка на долината на тракийските царе. И без това сме я посещавали преди да започна да пиша този блог, така че ще бъде хубаво да имам статия и за това забележително място.
Щом няма да ходим до Аневската крепост, значи ни остава само Еленската базилика.
Еленската базилика се намира между град Пирдоп и село Антон, в подножието на Златишко-Тетевенският дял на Стара планина и близо до река Еленска. На това място е съществувало тракийско светилище и античен град, а в околносста има множество тракийски могили. След забраната на езичеството през 356 г. от император Констанций II на мястото на езическият храм е изградена голяма базилика. Базиликата е разрушавана и възстановявана неколкократно през V и VI век заради варварските нападения на готи, хуни, германи, авари и други. Базиликата е била оградена от дебели крепостни стени и отбранителни кули.
По време на Второто българско царство базиликата е служела като манастирска църква на манастира "Свети Илия". Манастирът е един от малкото по нашите земи, който преживява османското нашествие, въпреки, че е бил разграбван и пален неколкократно от турските орди. Окончателно е разрушен през XVII век от войските на Яхия паша, по чиято заповед е обстрелван с топове, опожарен и разграбен.
 |
| Каменен оброчен кръст с надпис "1806 храм Свети пророк Илия" |
 |
| Една от отбранителните крепостни кули |
 |
| По крепостните стени |
На петдесетина метра от базиликата се намира хижа, стопанисвана от местната ловна дружинка.
 |
| хижа "Еленско" |
 |
| Чешмата, в която се зауства аязмото на Еленската базилика |
