По пътя: Бистрецки манастир "Св. Иван Пусти"

С нетърпение чакахме да вдигнат КПП-тата, за да се отправим на някое малко по-далечно пътуване. Далечно-далечно, но все пак трябва да е подходящо за еднодневна разходка. След кратко обмисляне се отравихме към Бистрецкия манастир "Св. Иван Пусти", познат още под имената "Св. Иван Касинец" (по името на местността и близкия връх Касината) и "Св. Йоан Богослов".

Манастирът се намира на 12 км от Враца над квартал Бистрец, като отклонението е след града по посока Монтана. На разклона има табелка и не би трябвало да я пропуснете.

    Първата сигурна година от съществуването на този манастир е 1544 г., но вероятно той е съществувал много преди това. Открити са артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през Средновековието (ХII – ХIII в.), а дори и в по-ранни епохи. Има доказателства, че мястото е почитано още в езически времена от траките, населявали тези земи. Откритата във и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че в предримската епоха (IV – I в. пр. Хр.) тук вероятно е имало светилище. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално са обитавали околните пещери.

     Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, част от която е вградена в новата сграда. Върху варовата мазилка на храма личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ, ХVІ и XIX в.
      Според легендите наблизо е заровено златно имане, принадлежало на цар Иван Шишман. През турското робство обителта е опожарявана два пъти. За последно това се случва през 1790 г., а самата църква е превърната в кошара за кози. Пет години по-късно, с помощта на йеромонах Йосиф от Берковица, тя е възстановена. Според оскъдните исторически данни олтарът е зографисван през 1820 г. от тревненския иконописец Петър Миньов. Църквата е преосветена през 1928 г. и съществува до 1980 г., когато иманяри убиват последния монах и разграбват и унищожават това невероятно късче история.
     Изкуството и просветата намират свой дом в манастира През Възраждането манастирът е духовно средище с килийно училище и книжовна школа, в която творят Йосиф Брадати и неговият ученик Тодор Врачански. През ХVII в. зад манастирските стени процъфтяват и занаятите. Тук се е помещавала и една от първите златарски работилници в Северозапада, свързана с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите е от 1611 г. – сребърен кръст с позлата и цветни камъни. Запазени са също и богато украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие – истински шедьовър на българското средновековно изкуство. През 1822 г. в манастира е основана първата в България медно-щампарска работилница за икони и друга църковна утвар.

Историческата информация за манастира почерпих от тук и от сайта https://www.economy.bg

Пътят към манастира след отклонението върви през полето и е съвсем тесен и пуст. Толкова слабо посещаван е, че по него съвсем спокойно се разхождаха двойка яребички.

Яребички на пътя

До малкият параклис има паркинг и можете да постъпите като нас и да оставите там колата си. Аз ви го препоръчвам, разходката до манастира не е дълга и тежкка - около 2 км е с умерен наклон. Ако все пак ви се струва много - асфалтовият път стига до самия манастир и можете да се качите и с автомобил.

Параклисът, до който има паркинг

От тук нагоре ние продължихме пеша

Както казах пътят не е дълъг и твърде уморителен, а пролетната зеленина прави разходката още по-приятна.

Пътят е асфалтиран и в добро състояние. ИЗграден е преди няколко години, до тогава достъпът е бил само по тесни, обрасли пътеки, което пък е спомогнало мястото да остане почти неизвестно и слабо комерсиализирано. Няколко завоя по-късно, тъкмо когато започнахме да се уморяваме и пред нас се прояви манастира.

Снимането вътре в църквата не е позволено. Човекът, който се грижи за мястото ни разказа, че стените в предната част са били разрушени от иманяри, които са търсели имане и са новоизградени. Стенописите вътре са в доста лошо състояние, в някакъв момент е започнала реставрация, но така и не е довършена.
Докато разглеждахме църквата от една дупкав стената изпълзя змия. Димо казва, че е медянка и едвам я спасихме от пазача, който смяташе, че е отровна и искаше да я убие.

Змията изпълзя по църковната стена за да ни види и да се попече на слънчице

Пред църквата има голяма чешма и беседка за почивка.

В ляво от чешмичката тръгва кратка пътека, която стига до висока пещера, в която има скални стенописи.

Скалните стенописи

Скални стенописи в пещерата

Стенописите в пещерата

Скалните иконописи

Някъде нагоре в скалите има още една пещера - Постница, до която се е стигало по дървена стълба (в момента няма възможност да се стигне там) и в която, според легендите, е прекарал 40 дни св. Иван Рилски.
В пещерата има и карстов извор от който тръгва поток и оформя малък водопад под манастира. Водопадът макар и малък е изключително красив.

Изворът в пещерата

Изворът и част от стенаписите в пещерата

Водопада, която не се забелязва на тези снимки :), но е там!

На отиване към манастира в Мездра забелязахме останки от крепост и направихме опит да ги посетим, но не ни допуснаха "Заради извънредното положение", въпреки че беше на открито и вече беше позволено според разпорежданията на здравния министър. Както и да е, ще разгледаме Калето при друг удобен случай. А сега хапнахме сандвичи в компанията на едно косенце-босенце и неговите три пиленца в гнездото.