По пътя: Водопадът Полска скакавица и земенският манастир "Св. Йоан Богослов"

Денят е 24 май - празник на славянската писменост и култура и национален празник, т.е. почивен ден. Почивен, но не за всички, работливите съпрузи работят, а отдадените футболисти не признават почивни дни, а тренират и в делник и в празник. Значи оставаме трима. Твърдо бях решила, че ще се разходим някъде наблизо и след кратко обмисляне избрах земенският манастир и водопадът Полска скакавици. Бях си набелязала тези дестинации още преди месец и понеже четох колко живописен е Земенският пролом, през който минава влака веднага избрах да пътуваме с влак. Първоначалните ми планове бяха да тръгнем от София с влака (доооста дълго пътуване се оказа), след това мислех да е от Радомир (малко над час) и най-накрая ми хрумна идеята пътуването с влака да е само от Земен до спирка Скакавица (17 минути - СУПЕР!) Още когато си правех първоначалните планове за това пътуване бях проверила разписанието на влака от Земен до Скакавица и обратно и си записах часовете в тефтерчето за бъдещи пътувания. Така че сега не губих време за подобни тривиални дреболии, а просто откъснах страничката, сгънах я в раницата, точно до сандвичите, ябълките, водата, крема срещу слънце и другия срещу насекоми. Организирахме дядо да заведе внук си на тренировки, таткото тръгна на работа без да трябва да го организираме допълнително, а с тинейджъра имахме кратки пререкания от вида "няма да идвам, 'щото ще е тъпо" - "не, ще дойдеш", - "защо да идвам, като ще е тъпо", - "идвай, ще прекараш малко време сред природата", - "природата е гадна и бръмчи", - "хайде, ще си общуваш малко и с живи хора" и т.н. На финала победих, ха! И потеглихме, щях да кажа с усмивки на лице, но сърце не ми дава да излъжа чак толкова много, та ще се задоволя с "потеглихме умерено щастливи"😀

По пътя много се колебаех дали първо да отидем на гарата и да хванем влака към Скакавица и водопада или да посетим манастира. В крайна сметка реших, че по-удачно ще е първата ни спирка да е земенският манастир "Св. Йоан Богослов". Според изчисленията ми щяхме да успеем да го разгледаме и тъкмо да се класираме за влака.
Оказа се, че 24 май е храмовия празник на земенския манастир и има много хора, има полиция на пътя към манастира и отбиват автомобилите да спират покрай пътя, пред самия него има сергии с дрънкулки и скара, а в двора му празнична програма с речи и хорА и народ, народ, народ. Малко се разочаровах, че посетихме манастира за пръв път точно в този момент. Мисля си, че щеше да е много по-приятно и щяхме по-добре да усетим енергията и духа на мястото, ако то не беше така пренаселено.

Гледка към Земен от пътя към манастира, където спряхме

Земенският манастир "Св. Йоан Богослов" не се обитава от монаси, а е музей. Манастирската църква е изградена през XI век и е един от най-старите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство. Храмът представлява почти кубообразна сграда с дължина 9,18 м, ширина 8,71 м и височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани камени бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка.

Църквата е изографисвана два пъти - през XI и през XIV века от неизвестен зограф, като от първото изписване са оцелели само отделни фрагменти в дясната абсида. Останалите стенописи, които са покривали вътрешността и в голяма част са оцелели и до днес са от XIV век. Могат да се видят образите на ктиторите деспод Деян, съпругата му Доя и децата им Витомир и Стою. В реализацията на много от библейските сцени се срещат елементи както от източната визайнтийска, така и от ренесансовата живопис. Изписани са великите празници, Страстите Христови, образите на Св. Четиридесет мъченици и едни от най-ранните образи на българските светци Иван Рилски и Йоан Сарандаполски.

Кулата с камбаната на манастира е отделена от църквата.

А ето и самите манастирски сгради:

Манастирската вода беше много сладка

Цвете сред цветята

В една зала имаше изложба, посветена на овчарството и обработването на вълна

След като хапнахме царевица с пармезан, син захарен памук, сдобихме се със сини зъби, езици и носове и успешно устоях на няколко вербални атаки и насълзени умоляващи очи да си купим боклучки от сергиите се метнахме на колата и се отправихме към земенската гара за да хванем влака към водопада Полска скакавица.
Нали помните, че в началото на темата казах, че в раницата си имах листче със записаните часове на заминаване на влака от Земен и след това обратно - от Скакавица? Е, милите хора от БДЖ бяха променили разписанието и изпуснахме влака. Изкарахме два часа на Земенската гара и ако ви се наложи нещо подобно да знаете - голяма е скука. Пихме кафе и сок, ядохме сандвичи, броихме колко крачки е дълъг перона, а времето се влааачеше като последната седмица в училище преди лятната ваканция. Ето малко снимки на забележителната Земенска гара:

Най-накрая останаха 30 минути до идването на влака, касата отвори и си взехме билети. Аз не съм се возила на влак от около 100 години (билетите бяха още едни розови твърди картончета) и останах крайно изненадана от цената на билета. За децата трябваше да платя пълната цена, тъй като не сме им извадили карти за намаление. И въпреки всичко, сумата, която платих за трима ни за отиване и връщане беше 4,80 лв. или по 1,60 лв. на човек! Да, все едно да се повозя на тролея от Алея Яворов до Плиска. Изненадана бях и от самия влак, който беше модерен, чист и удобен.

Тези, които се возят за пръв път в живота си на влак са много щастливи :)

Пътуването ни беше кратко, 17 минути е според разписанието на БДЖ, аз не засякох времето, но съм склонна да им се доверя. Земенският пролом на река Струма наистина е красив. Има много разнообразни и интересни скални образувания, а до спирка Скакавица минахме през цели пет тъмни-тъмни тунела и няколко моста. За децата емоцията от пътуването с влак беше много голяма и не обърнаха осбено внимание на гледките през прозореца. Аз пък не успях да направя прилични снимки, защото все разни дървета ми пречеха да видя гората, но каквито са - такива ще ги публикувам 😉

Спирка Скакавица изглежда много подтискащо, а си личи че в миналото е било хубаво и приятно място. По-късно се опитах да намеря стари снимки в нета, за да добия представа за едновремешния ѝ облик, но не успях.

Освен сградата на самата гара в съседство се виждат и основите на други разрушени сгради.
Тук слязохме и изчакахме влака да потегли, а ние поехме по стъпките му, така де - по релсите.

След не повече от десетина минути стигнахме до тунел. След него следват мост и втори тунел. Непосредствено след първият тунел (и преди моста) от дясната стена има ниска бетонна стена, на която има силно изтрит и почти нечетим надпис "Водопад" със стрелка. Пътеката е непосредствено след бетонната стена нагоре.

Тук можете да видите и двата тунела

След като се излезе от първия тунел

Бетонната стеничка и точно тук започва пътеката към водопада

Пътеката към Полска скакавица е много приятна и лека. В по-голямата си част се движи през гората и е сенчеста, т.е. подходяща е дори и за горещи летни дни. И тук не засичах времето, но ми се струва, че пътеката ни отне не повече от 20-25 минути.

Когато излязохме на една полянка водопадът внезапно се появи пред очите ни. Впечатляващ е! Е, Дани реши, че това е виждането на водопада и можем вече да се връщаме, но не беше познал. Щяхме го видим и от близо!

Малко като картина от "Изгубения рай" на А.К. Дойл, нали?

Пресякохме две поточета и малко дървено мостче над една бара с гордото име "Дяволския мост" 😏 и от тук тръгнахме по стъпалата към водопада.

Поточе 1

Поточе 2

"Дяволския" мост

Пътеката е много добре поддържана и стъпалата са хубаво направени. Тъй като са издълбани в пръста с дървни подпорки, предполагам изискват редовна поддръжка. До първия ниво 1 на водопада може да се качи абсолютно всеки. Малко преди него има и наблюдателна площадка издадена над ръба, от където се разкрива чудесна гледка и към водопада и към околните възвишения. Изкачването до ниво 2 е малко по-трудно и по-кално и съвсем под секрет не си струва особено, освен ако не посещавате Полска скакавица през горещите летни дни и предвидливо не сте си облекли бански костюми. Мисля, че в този случай преживявянето ще е страхотно!Във всички останали - гледката от ниво 1 е в пъти по-красива.
И ето ги и нашите снимки:

"Дяволския" мост е там долу


По стъпалата нагоре


Ами.... към ниво едно най-напред

От тераската

Госпожица Прекрасна на тераската (напоследък има новопридобит срах от височини)

Водопадът "Полска скакавица"

Аз, на тераската 😊

От въпросната тераса до водопада има наистина съвсем малко разстояние, а моите снимки не могат да подскажат красотата му.

   Отново ще повторя, че мястото е изключително красиво и много магнетично. Прекарахме доста време просто гледайки струите вода.
     От тук се върнахме малко назад и поехме по стъпалата към ниво 2. Те са доста кални и особено в последните няколко са високи и трудни. Все пак няма нещо, което би се оказало непреодолимо дори за възрастен човек или такъв в не особено добра форма.
    На гара Скакавица слязохме от влака с голяма група туристи от Русе, доста от тях бяха пенсионери и значителна част не бяха във върхова физическа форма. Аз, с двете деца успяхме да ги изпреварим значително до ниво 1 на водопада, но докато се възхищавахме на красотите му, групата ни настигна и до ниво две се движихме с част от тях.
    На пътеката към ниво 2 има и уширение с пейка, където може да се отдъхне без да се спират останалите туристи.
    Аз бях толкова концентрирана да се качим до горе, че пропуснах да снимам по-трудните местенца, но те наситина не са чак толкова непреодолими.
   Краят на пътеката е пред последния пад на водопада. Мястото е тесничко, а когато има много баби, които искат да си направят снимки пред водопада е и трудно да снимаш, защото отзад идват още баби. Ох, аз наистина съм възхитена от тях и от ентусиазма им. Много, ама наистина много се надявам след 15-20 години с Димо да се запишем в един такъв пенсионерско-планинарски клуб и да скиторим у нас и из чужбините... може и танго да танцуваме... оставям го той да избере, защото съм много напредничава. 😎
   Виц по темата:
    - Иване, абе във вашето семейство кой взема решенията?
    - Ааа, ние сме модерни хора! Има равноправие у нас!
    - ???
    - Жената взима решенията за ежедневните неща, а аз - за глобалните!
    - Е, как така?
    - Ми така! Жената решава какво ще ядем, къде ще почиваме, къде ще учат децата... А аз решавам какво мисли нашето семество за глобалното затопляне, за астероидите, за заселването на Луната...

    Та, след вица и измежду бабите ето и няколко снимки от ниво 2 на водопад Полска скакавица:


Преди пътеката да стане твърде стръмна и много пренаселена

Двамата до водопада

Гледката от горната площадка на Полска скакавица

От тук се върнахме обратно по пътеката и през тунела. Много се присенявах при минаването ни през тунела, защото явно часовете, които аз имах за минаването на влака бяха неактуални. Ние буквално притичахме през тунела. Все пак, ако като нас не сте сигурни кога ще мине влака, трябва да знаете, че приблизително в средата на тунела от лявата страна (когато се движите в посока спирка Скакавица) има уширение, в което можете да се скриете ако идва влак. А иначе дължината на тунела не е голяма, преминава се за 2 до 3 минути.
И след като тичахме през тунела чакахме влака цели 25 минути. Поне си доядохме сандвичите, които аз предвидливо направих.

Ето го и него. Модерен!

След като пристигнахме в Земен и се натоварихме в колата нашето пътуване трябваше да приключи. И все пак реших, че хем ни е по път, хем не изисква никакви усилия, хем вероятно никога повече няма да се отбием в Радомир... иии... ами трябва, просто е наложително да посетим Бучалото!
Но преди да стигнем до Радомир и до Бучалото минахме през зелените, пролетни поля. Не мога да не покажа снимките, които Дани направи от колата, първо защото ги направи ТОЙ, и второ, защото са красиви.

Бучалото е единственият водопад у нас, който се намира насред града в градския парк. Достъпът е изключително лесен. Така де, паркирате колата, слизате по 10-15 стъпала и ето ви пред водопада. Височината му е около 10- метра и поне сега (на 24 май) не ни впечатли с дебит.