Есенна разходка до Драгалевския манастир

   Преди месец промениха часа на тренировки на най-малкият ни син и рязко ни стопираха възможностите за неделни разходки. През следващите месеци ще трябва или да пропускаме неделната тренировка (което е пълен ужас и напълно недопустимо според нашият младеж) или да се ограничаваме с кратки разходки в София и непосредствените ѝ околности.
   Ето защо днес се възползвахме от топлият есенен ден и се разходихме до Драгалевският манастир.

   До манастира има хубав асфалтов път и можете да стигнете с кола почти до него, а после да продължите с лека разходка по асфалтовата пътека до портите му. Ние все пак решихме да походим, макар и малко, и паркирахме колата си при легендарният ресторант "Воденицата", а от там поехме по пътечките, които на места се преплитаха с асфалтовата пътека. Вървели сме не повече от 1 км в едната посока, но пак е по-добре от нищо 😇
   Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка" е създаден по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371 г.) и е бил наричан от населението "царски" тъй като владетелите са били изключително щедри към светата обител и освен многото дарени земи и имоти, той е бил освободен и от данъци. След като османците завладяват София, манастирът е опожарен и запустява. Той е възстановен през втората половина на XV век, а църквата му е изографисана отново през 1476 година благодарение на софийският велможа Радослав Мавър. През последващите години в Драгалевският манастир е функционирало килийно училище и се е извършвала бурна книжовна дейност с преписи на много църковни книги. Именно тук през 1612 година от Йов Шишатовац е написан и известният Боянски поменник.
По време на българските национално-освободителни войни Драгалевският манастир е играл важна роля. Той не веднъж е служил за убежище на Апостолът на свободата - Васил Левски (дори за една от пътеките към манастира се твърди, че е пътят, по който Левски отивал в него) и на други комити. В него е създаден и Тайният революционен комитет в София.
   Както вече споменах, ние умишлено спряхме колата малко по-далеч и тръгнахме през красивата есенна гора. Може би аз започнах да остарявам, ох, исках да кажа да пораствам, но тази през тази година започнах да откривам красотата на есента. Сега тя ми носи едно спокойствие и уют (може би голяма роля играе и фактът, че за момента се радваме на една топла, суха есен - казва моето цинично аз - а, не сме подгизнали от дъжд, кал и кафяви цветове!)

   В неделният ден Витоша е пълна с хора, особено по подобни пътеки с лесен достъп като асфалтираната до Драгалевският манастир. Тя върви покрай левия бряг на рекичката, а ние се движихме първоначално по десния.

   След като минахмепокрай ето този страшен ент 😉, направихме едно стръмно изкачване и излязохме почти пред манастирските порти.

  

   Ето и няколко снимки от двора на манастира. Въпреки че имаше доста хора, усещането беше за спокойствие и умиротвореност.

След това потеглихме надолу към колата като поехме по друга пътека.

Покорителят на скалите

   Когато излязохме на пътя решихме да отидем да разгледаме и близкия Природозащитен информационен център "Витоша". 

  Ох! Похарчени са доста пари за този център, отвън има една наблюдателница - заключена, както се  очкаваше, вътре като замисъл е доста уютно и има направени много интерактивни табла, от които, на теория, децата лесно и забавно биха могли да научат много неще за растенията и животните в Природен парк Витоша. Всичко това, обаче, е само на теория - таблата са със скъсани кабели, изключени, повредени и т.н. Когато влязохме в центъра, вътре имаше група студенти, които заедно с преподаватели обсъждаха нещо в единя край на залата и при влизането ни бяха просто шокирани "Я, туристи!" Много жалко за налетите в тази сграда пари, можеше наистина да е полезна.