До Виена и назад - 1 част БЕЛГРАД

  Най-накрая свършиха изгарящите летни жеги и дойде септември, а с него и времето за нашата малка екскурзия. Ще пътуваме с автомобил и основните спирки по трасето ни извън България са Белград, Будапеща, Виена и Тимишоара. В следващите една, две или тристатии ще разкажа за това пътуване и за впечатленията ни от него.
  Децата чакаха пътуването с огромно нетърпение, тъй като не са посещавали нито един от четирите града. За нас също беше изключително интересно, тъй като посещенията ни са с повече от десетгодишна давност и ни бе любопитно как са се променили те, а и ние самите, защото очите на различните наблюдател виждат различно :) В Тимишоара пък въобще не сме били. Димо е с банатски корени и държеше да види неформалната столица на Банат. Но за Тимишоара - накрая, сега започвам от самото начало.
   Постигнах чутовния подвиг да събера багажа за петима ни в моята кола, т.е. без да се налага да наемаме камион и без съседите да си помислят, че се изнасяме. Добре запасени с вафли, солети, бисквити, няколко игри, които се играят в колата (ползваха се само първия ден, след това бяха низвергнати в багажника), вода и добро настроение потеглихме към Сърбия. До границата стигнахме бързичко, но на самата граница... ах! Имаше огромна опашка най-вече от турски гастарбайтери, които се връщаха към западна Европа. Чакахме малко над два часа за да влезем в Сърбия. От границата започва хубава, нова и доста пуста магистрала. Предполагам, че заради тол-таксите основният поток избира старият път. Въпреки, че не обичаме магистралите и винаги предпочитаме по-малките пътища, по които човек може да се наслади на околността този път тръгнахме по магистралата тъй като гонехме време - в Белград ни чакаха собствениците на апартамента, който бяхме наели, а заради бавното минаване на границата вече изоставахме от графика си. Двамата с Димо малко съжалявахме, че децата ще пропуснат ждрелото на Нишава, през което минаваше стария път, но какво да се прави. Обещахме си, че някой път ще се разходим до там специално, хей го къде е. След известно шофиране, за наше учудване и радост се оказа, че все пак магистралата не е съвсем построена и успяхме да се насладим и на живописното ждрело на река Нишава с неговите 13 тунела, множество скални козирки, надвиснали току над пътя и непристъпните скали наоколо.
    В Белград бяхме привечер, когато вече започваше да притъмнява. Градът ни посрещна шумен и забързан, с хаотично улично движение. Най-впечатляващото от Белград при влизането в града за Гого беше телевизионната кула (в последствие се оказа, че са няколко, но при влизането в града се вижда само тази), която е чудесно осветена и през минута-две променя цвета си, преминавайки през всички цветове на дъгата. Апартаментът ни се намираше Стария град, само на 5 минути от площада на Републиката. Беше просторен и добре обзаведен с всичко необходимо. Единственият му минус бе, че е на партерен етаж и гледаше към малък заден двор, но пък за нашите цели беше прекрасен - бяхме го наели за да спим в него, а не за да прекарваме дните си там ;-) Собствениците бяха страхотни и ни помогнаха с ценни насоки за добри заведения в района, магазини и места, които да посетим. Както във всеки голям град, в централната част на Белград има проблем с местата за паркиране. За разлика от другите градове, обаче, в Белград този проблем е особено изострен във вечерните часове, защото това е град с интензивен нощен живот и ресторантите работят "под пара"  и доста след полунощ. Въпреки че бяхме в града в четвъртък и следващият ден беше работен всички заведения работеха дълга след полунощ, имаше усилен автомобилен трафик и много хора по улиците. Усещането е като за наш курортен град в разгара на сезона. Отново, благодарение на любезните ни домакини успяхме да си намерим място за паркиране в близост до  апартамента. През деня тук е зона с платено почасово паркиране, но никой не преследва шофьорите като империалисти и не "закопчава" колите със скоби, а на стъклото на автомобила се оставя талон за такса за 24-часово паркиране (около 8 евро), който след това трябва да бъде заплатен в 7-дневен срок в пощенска станция. В случай че не бъде платен в 7 дневен срок, сумата се удвоява, а какви са последващите санкции нямам представа. Сърбите, или поне тези в Белград, са нетърпеливи и нетолерантни шофьори, които почти постоянно натискат клаксона, а предимството  на пешаходците на пешаходните пътеки е нещо, за което никога не са чували. Пресичайте внимателно, с много озъртане и бъдете готови да отскочите пъргаво назад 😃
   Целият район на стария град е изпъстрен с множество ресторантчета, кафани и барове, но най-бохемската (ако може да се каже така) улица се нарича Скадарска. Улица Скадарска е калдъръмена (без обувки с токчета, дами!) и на нея са наредени кафана след кафана, голяма част от тях с жива музика. Някои от най-знаковите заведения са "Три шешира", "Шешир мой", "Два иелена", "Мали врабац"... Менютата са кратки и не особено завързани, но всяка кафана си има свои рецепти с тайни съставки и подправки, а храната е вкусна и добре поднесена. В голяма част от ресторантите има и оркестър, който представлява допълнителна атракция.

По улица "Скадарска"

На "Скадарска"

   На бохемската улица се е намирала и къщата на сръбския поет и художник Джура Якшич, който толкова много е обичал този район, че дори се е заселил в него за да е потопен в живота на тази знакова и неспяща улица.

Статуята на Джура Якшич, пред къщата-музей на твореца

    След късна вечерята на "Скадарска" се прибрахме да поспим тъй като на следващия ден се бяхме записали за Free walking tour of Belgrade.
    Безплатните пешеходни турове набират все по-голяма популярност в цяла Европа. Това са 2 и 2.3 часа пешеходни разходки край основните забележителности на града като групите са водени от местен най-често непрофесионален гид. В края на тура ако сте доволни оставяте бакшиш на водача. Ние винаги с удоволствие се възползваме от тези обиколки. Достатъчно кратки са, за да не доскучае на децата, научаваме много полезни факти не само за историята, а и за съвременния живот в града и си набелязваме места, които да посетим след приключване на обиколката за по-подробно разглеждане и отвътре.
   Белградският ни тур започва от площада на Републиката, където се издига паметника на княз Михайло Обренович.

   Княз Михайло Обренович е много почитан и уважаван от сърбите. Той е бил човекът, който е получил ключовете на Белград от последният турски управител в града през 1861 година.
   На княз Обренович е кръстена и главната търговска и пешеходна улица в града.
  

Началото на ул. Княз Михайло Обренович

   В близост до търговската улица и успоредна на нея е друга, не толкова популярна улица, на която са разположени много кафенета и кафани (ресторанти). Както се пошегува екскурзоводката ни Йелена: "Там мъжете прекарват времето си, докато съпругите им пазаруват".

По ул. Княз Михайло Обренович

      Точно преди заведението с червените чадъри, завихме наляво и след кратко стигнахме до Съборната църква "Св. Архангел Михаил". Тази църква е особено важна в сръбската история, защото е първата построена в Белград след като сърбите получават верска свобода. Това се случва през 1840 година по време на управлението на княз Милош Обренович. Въпреки че е православна църква, та прилича на католически храм, защото майсторите не са били местни, а от Банат.

     Срещу църквата се намира и най-старата къща в Белград. На мен тя доста ми напомня стара българска къща. Първоначално е била жилище на доктор, а в последствие става ресторант. Заведението е било много популярно и е минало през ръцете на множество собственици и е сменило много имена. Поредният собственик го кръщава "Кафана При църковния двор", на което име обаче църквата остро възразява тъй като категорично не желае да бъде свързвана с алкохол, пиянство и разгулно поведение. Ето защо чиновниците отново посещават съдържателя, за да впише новото име на ресторанта, а той, затруднен да направи този избор временно поставя в бланката въпросителен знак "?". Посетителите и жителите на града много харесват това наименование и тази история е поредното доказателство, че временните неща са най-постоянни.Сто години по-късно ресторантът все още носи това име.

   От другата страна на булеварда срещу Съборната църква е сградата на Сръбската патриаршия. В нея, освен резиденция на белградския патриарх, се помещава и Музеят на сръбската православна църква.  
  Пак там се намира и Конакът на княгиня Любица. Княгиня Любица е била съпругата на княз Милош и според нашата екскурзоводка, князът е построил този дворец, за да се забавлява там съпругата му докато той се забавлява с любовниците си.  Конакът е по проект на Хаджи Никола Живкович (1792-1870), започнал преустройството на Белград по времето на княз Милош Обренович, основоположник на градоустройствения план на Белград. В сградата след 1841г. се е помещавал и Белградския Лицей – първото висше учебно заведение в Сърбия.

Конакът на княгиня Любица

    От тук до Калемегдан е съвсем близо, не повече от 200-300 метра. Калемегдан е един от градските паркове, а в него е разположена Белградската крепост, чието турско име е същото. Крепостта е стратегически разположена на хълм на десния бряг на р. Сава при вливането ѝ в Дунав. Първите укрепления тук са били изградени още от римляните. През годините крепостта е била многократно преправяна, доизграждана и разширявана. Тя е преминавала във владение на българи, събри, маджари, турци и австрийци.

Бронзов макет на крепостта

  
    Преди 10-15 години управляващите в Сърбия са имали идея да построят лифт от Калемегдан през река Сава до един мол на отсрещния бряг. Дори не са се ограничили само с идеята, а са започнали сеч на дървета и дори са разрушили част от крепостните стени. След като са похарчили повече от 10 милиона Евро са осъзнали, че проекът е глупав и безсмислен  и са го прекратили.

Кадри от крепостта

   Над крепостта се издига и паметникът "Виктор", или Победителят, дело на Иван Мещрович, направен в чест на края на Първата световна война. В момента достъпът до него беше забранен тъй като текат укрепителни работи, защото колоната, върху която се издига паметника е  наклонена.

Паметникът Победителят

    От долната крепост (разположена покрая брега на р. Дунав) не е оцеляло нищо, тъй като е била почти изцяло разрушена от нацистите през Втората световна война. Единствената запазена сграда е шестоъгълна кула от !5 век, която е използвана като затвор и която носи името Небойша (Не-бой-се или кула на смелите).

Кулата Небойша

    Часовниковата кула в крепостта за съжаление също беше затворена за реконструкция.

   В рамките на крепостта се намира и Военният музей на Сърбия.

Част от външната експозиция на военния музей

Особено опасни и необезопасени експонати!

Пак там има и динозавърски парк с макети в естествен ръст на различни динозаври, които се движат и издават звуци

   В парка Калемегдан се издига още една статуя, изработена от Мещрович. Тя е посветена на Франция, коята се е погрижила за много сръбски сирачета след Пръвата световна война, като е отгледала и изучила голяма част от тях във Франция за сметка на държавата.

   Нашият пешеходен опознавателен тур на Белград завърши отново на улица Скадерлия. Успяхме да се докоснем до частичка от духа на Белград и той ни заплени. Със сигурност ще се завърнем отново в този почти двумилионен град, в който липсва студенината на мегаполисите, а изглежда уютно и "по домашно му".
   Напуснахме го, като минахме през Земун. Земун е град в града. Тази част на Белград, която се намира на отсрещния бряг на реката е била под австро-унгарско владичество, докато турците са властвали в Калемегдан и останалата част на изток от реката. Ето защо неговият облик е много по-различен и интересен, а и светогледът на земунчани е различен, казват местните. Сега го видяхме само транзитно, но със сигурност ще се върнем за детайлна разходка по уличките му.
 До нови срещи Белград, а ние продължаваме към Будапеща.

От Кладница до хижа Селимица по "Пътеката на здравето"

    Освен Пътеката на здравето в Банкя, за разходката ни, по която можете да прочетете тук, се оказа, че близо до София има още една пътека със същото име. Пътеката на здравето за която ще стане дума в следващите редове започва от село Кладница и стига до хижа Селимица на Витоша.

    Село Кладница се намира на южните склонове на Витоша и е част от Пернишка област, но е само на двайсетина км от София. От селото има павиран път до хижа Селимица. Началото на пешаходната пътека е на около 500-600 м след табелката за край на селото.
   Пътеката е много приятна, движи се през букова гора, покрай реката, като на няколко места я пресича по мостчета. Дължината ѝ е около километър и половина и я извървяхме за около 40-50 минути.
    След ужасните 35-градусови жеги в предишните дни, четвъртъкът ни събуди с по-хладно време. Уговорките са си уговорки, а ние си имахме вече такава с приятели на децата и всички те чакаха пътуването с огромно нетърпение. Истинската изненада, обаче, ни очакваше, когато паркирахме колата близо до началото на пътеката и отворихме вратите ѝ. СТУД! Един такъв чудничък късно-октомврийски студ през август. Добре, че бяхме взели по някоя връхна дрешка, та можахме да осъществим разходката си.

Туристи на старта

   Пътеката се движи покрай Кладнишката река, маркирана е с червена маркировка, която е достатъчно добре разположена, така че нямаше опасност да се загубим.

Началото на пътеката

 
Както споменах по-рано, пътеката е много приятна за ходене, но трябва да имате предвид, че все пак има леко изкачване тъй като от селото, което е на 1000 м надморска височина се стига до 1320 м н.в., на която се намира хижа Селимица.
   Децата не срещнаха никакви затруднения по пътеката, напротив тичаха като козлета нагоре, а ние трябваше да ги озаптяваме с подвиквания да поспрат и да ни изчакат.

      Малко преди пътеката да излезе на паркинга преди хижата минахме покрай строеж на къща (реално беше някакъв тип временна постройка, тъй като се намираше под далекопровод). Собственикът беше там и изключително много се зарадва на децата. Буквално ни догони по пътеката с огромен стъклен буркан с бонбони, за да ни почерпи. "Планината е здраве! Хубаво е, че сте с толкова много деца!"😊  Не беше българин човекът. Наблюденията ми са, че в голямата си част ние българите рядко проявяваме подобна безпричинна любезност към непознати, особено пък към деца.
      След няколко метра излязохме на голям паркинг. За наша изненада в границите на парк Витоша, освен хижата имаше и доста частни къщи, някои от тях хубави, нови и поддържани, а други - изоставени или пък недостроени.

Стъпалата към хижа Селимица, която се издига на 1305 м н.в.

       В хижата предлагат храна, но тъй като ние си носехме прекрасни планинарски сандвичи и други благинки седнахме на маса до детската люлка за да хапнем и да си починем. За наше съжаление точно в този ден планината беше доста намръщена и времето беше хладно. При температура 14 градуса не ни беше комфортно да се заседяваме много-много, защото не бяхме екипирани подходящо и след кратка почивка и похапване тръгнахме обратно към колата.
   

Един от изоставените строежи в съседство

Да хижата има люлка и удобна маса с пейка за пикник

    Избрахме да се върнем по павирания път, който също е приятен и удобен за разходка. Пътят минава покрай огромен нов хотел, който ще отвори врати съвсем скоро.

      Минахме и покрай кладнишкия манастир "Св. Никола", този път не го посетихме, но ще го направим в някой от следващите месеци.
     Ако търсите приятна и спокойна дестинация за пикник на хлад и тишина в планината, пътеката от Кладница до хижа Селимица предлага множество удобни места.

Съева дупка и ферма "Сините щрауси" в с.Брестница

   След кратката разходка до водопад Скока над Тетевен, за която можете да прочетете тук, потеглихме към село Брестница, Ловешко за да посетим пещерата Съева дупка, която се намира над него.
  

   В момента през селото преминава основният пътя към Варна, но усилено върви строителството на автомагистралата и вероятно още следващата година селцето ще остане без големия пътнически поток. В селото има табелки, които насочват към пещерата така че няма да объркате. За съжаление не забелязах от автомагистралата (минахме под новоизграждащия се участък)да е предвидена отбивка за там, т.е. няма да има спонтанни посетители, а само хора, които са тръгнали съвсем целенасочено на посещение в Съева дупка. Би било полезно да се помисли за това.
   Преди пещерата има паркинг, но при нашето посещение беше пълен и спряхме надолу по пътя. Срещу паркинга под сенките на дърветата има и оградена пикник зона където можете да хапнете каквото сте си донесли, а освен това се продават напикти, пакетирани храни и сувенири за туристите. След стотина метра е и касата за пещерата. Входните такси са 2 лв. за деца между 7 и 18 години (по-малките влизат безплатно) и 4 лв. за възрастни.

   След касите слязохме по стълбичките пред пещерата и почакахме десетина минути предната група да излезе от пещерата. Вътре се влиза с водач.
   Дължината на пещерата е 400 м. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове. Температурите в Съева дупка се целогодишно между 7 и 11 градуса. Ние предвидливо си носехме връхни дрехи, но много от посетителите бяха по потници и тениски и хич не им беше конфортно.

  Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею - овчарчета, които са се криели в предната ѝ светла част от турците по време на робството. Предполага се, че е образувана преди около 3,5 милиона години. Била проучена за пръв път през 1883 година от проф. Златаров, а 10 години по-късно и от братята Шкорпил. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 година - благоустроена. От 1990 до 2005 година е била затворена за посещение.

   Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено в средата ѝ.

    Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата се вижда женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. Нашият гид "посвири" на драпериите от сталагтони точно срещу органа. Наистина всеки звучи различно заради различната дебелина и плътност и се получава интересна музика. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.
   Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага се хвърля в очи най-дебелият сталактон на пещерата - с височина 4,5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат Брилянтен.  Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са се изнасяли концерти. По желание на водача ни Емма и Гого също се качиха на сцената и изпяха песничка за да тестваме акустиката :). Акустиката беше добра, а певците бяха малко неуверени и леко притеснени.
    В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити" или наклонени сталактити. Причина за образуването им е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани
    Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък. В нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини...
   Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък. Последната зала е наречена Космос - заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.
    В Хармана видяхме и няколко прилепчета. През лятото в пещерата се наблюдават отделни екземпляри, а в края на септември за зимуване влиза цяла колония.

    Цялата разходка в пещерата продължи около 40 минути.
    Въпреки силната съпротива на Димо след Съева дупка се отбихме в ъв фермата за щрауси в с. Брестница. Ей толкова мъничко оставаше да не я разгледаме този път, защото уж много внимателно се оглеждахме, а я пропуснахме и стигнахме отново до главния път и трябваше да се връщаме обратно. Когато слизате от пещерата следвайте табелките към фермата. Самата тя се намира от дясната страна на пътя. След като при второто минаване по улицатя я видяхме просто не мога да си обясня как успяхме да не я забележим преди това.

   Входът е 1 лв. за дете и 1.50 лв. за възрастен. Ако искате да снимате се заплащат допълнително 2 лв.
   На дворчето ни посрещна един Заю-Баю, който с голямо удоволствие хапва лозови листа.

   След като отървахме заека, стопанката ни поведе към останалите обитатели на фермата. Освен африкански щраус, във фермата се отглеждат и други безкрили птици - нанду и ему.
Двете бели птици нанду са в отделни клетки, защото много се бият, а и посетителите минават далеч от тях тъй като са агресивни и при опитите да накълват туристите се наряняват в мрежата.

   Щраусите са разделени в отделни заграждения - един мъжки + 2 женски. Има четири такива семейства. Отделно имаше и попораснали тийнеджъри все още недостигнали полова зрялост. С голямо удоволствие си хапваха царевичка, но това е само "снакс" иначе им готвели някакви други неща, каза дамата, която ни развеждаше.

   С голямо внимание събират всички паднали пера, като най-ценени са големите красиви пера от крилата на мъжките щраус, перат ги, обработват и след това продават на различни шоу изпълнители или влагат в сувенири, които могат да бъдат закупени на място.
   След щраусите видяхме и птиците ему, които издават много интересен барабанящ звук.

    На финала разгледахме и музея на щрауса. Има скелети на трите вида птици - щраус, нанду и ему, препарирани малки щраусчета в няколко етапа на израстването и яйца на птиците.

Яйца на щраус, ему и нанду

   Във фермата можете да си купите и щраусово яйце, ако имат в момента. Цената му зависи от големината. При нашето посещение имаше среден размер яйце на цена 30 лв. Ей това на снимката с размер почти колкото главата на Гого.
   Този прекрасен ден завърши на река Вит с четирима джапащи риболовци, особено двама 😃 и малко мокри дупета

Ето го и уловът