Вазовата екопътека и водопад Скакля

   Това е още едно чудесно място, където можете да избягате за няколко часа от лудницата в София, точно както направихме ние в първата неделя на юни.
    Първоначално денят се очертаваше доста тегав, защото голямото момче трябваше да е на поредният пробен изпит за матурите, а се оказа, че Димо има работа чак в Своге. Отгоре на всичко времето се мръщеше, а синоптиците щедро обещаваха поройни дъждове, значи и за разходка в парка не ставаше... Еее, не! Тийнейджърът няма избор и отиде на пробен изпит, но останалите се натоварваме в колата заедно с бащаткото, пък от Своге - каквото сабя покаже.
    След бърза справка в моя тефтер където си записвам "места, които трябва да посетим" избрах Вазовата екопътека и водопада Скакля. Набързо оправих раницата, като този път освен винаги присъстващите крем за слънце, репалент, мокри кърпи и вазелин за устни сложих и дъждобрани. От мен да знаете, вземете ли си дъждобран, все едно сте направили стара дервишка магия и дъжд няма да ви вали! 😃

    Своге е на 42 км от София. Пътят е живописен и с много завои, минава през Искърското дефиле. Докато Дими свърши малко работа в града, аз разгледах по-подробно информацията за Вазовата екопътека.
  Вазовата екопътека свързва с. Заселе и гара Бов и приблизително по средата на пътеката е водопадът Скакля. Този водопад е четвърти по височина у нас - 85 метра. Захранва се от едноименна малка рекичка Скакля и често в горещите летни дни изчезва съвсем. Екопътеката носи това име, защото Вазов е прекарал доста време в тази част на Стара планина. Тук е написал и прочутото си произведение "Дядо Йоцо гледа".  По пътеката може да се тръгне от с. Заселе или от гара Бов. За нашата разходка избрах да тръгнем от Бов, тъй като в този случай изкачването е на отиване, а на връщане, когато ще сме уморени - ще вървим надолу. Препоръчвам и на вас да постъпите така.
   Гара Бов е само на десетина км от Своге. Входната табела на Бов е допълнена много сладурско с едно Лю и се е превърнал в ЛюБов. След това трябва да се оглеждате за табелката, сочеща пътя към началото на Вазовата (отбивката е вляво от пътя). След 5-6 минути каране по съвсем тясно пътче се стигнахме до широко място, където оставихме колата.Въпросното уширение се намира пред голяма къща - ремонтирана, но изоставена. В двора ѝ има огромно дърво. Не знам какво е, секвоя може би?

    В началото на пътеката има чешмичка с ледено студена вода! А в коритото ѝ живеят бебета-дъждовници.

     Пътеката се движи покрай река Скакля и я пресича по малко мостче. Там има и зона за пикник и скална ниша, която се нарича Козарската пещера и която май служи за преспиване на някой бездомник, вътре имаше разни губери и канчета.

р. Скакля

старо водохващане

   След около половин час изкачване по пътеката, която е широка, добре утъпкана, сенчеста и не прекалено стръмна стигнахме до площадка, от която се разкрива гледка към водопада.

водопад Скакля

     От тази площадка до подножието на водопада се стига за около 10 минути.

Гледка от водопада надолу

     В подножието на водопада се пресича рекичката или по-точно се прескача и започва изкачването към село Заселе и към върха на водопада. Тази част от пътеката е по-стръмната, но е снабдена със стъпала и стабилни метални парапети. До колкото прочетох в нета този участък от пътеката е изградена още през 1972 година. Част от стъпалата са разрушени, но въпреки всичко е в добро състояние.

Едва го настигнахме да го снимаме ;)

    На първото стълбище ни "настигнаха" сирените в 12 часа по случай Денят на Ботев. Дори тук в планината те се чуваха и спряхме за да отдадем почит на героите, дали живота си за освобождението на България.

Кацнал бръмбър на трънка... е, на камък

   От горната част на пътеката се откриват зашеметяващи гледки към околните възвишения и към Бов в ниското.

Голям зелен гущер

В района имаше много от по-малките кафяви гущери и почти вички от тях бяха с откъснати опашки!

      Ами имам много важно поръчение обезателно да покажа и този бръмбър, иначе проклятието на безопашатия гущер ще ме сполети. И ето на, показвам го:

Сукуленти

    Аз съм виден "уморител" на цветя, но имам голямо желание да отглеждам сукуленти. Преди време в магазина към Ботаническата градина на СУ продаваха малки саксийки с такива и докато се чудех ги изкупиха. Чакам следващо зареждане, за да се заема с тях. Мисля че са достатъчно държеливи и ще се справят дори и при моето отглеждане.

    

Водопадът Скакля

Платото на с. Заселе откъдето се спуска Скакля

   По ето това нищо и никакво мостче се минава над река Скакля, малко преди тя да скочи от ръба и да сътвори прекрасния водопад

Отворете снимката. Текстът е интересен!

   На края на пътеката в с. Заселе има разкошна поляна, подходяща за пикник и 2 или 3 беседки. Това, което липсва осезаемо е изградена площадка, от която да се види водапада, спускащ се надолу. Направила съм 2-3 снимки от едно местенце, но определено може да се помисли за изграждането на наблюдателна площадка.

Поляната

Скакля - поглед от горната част

   Слизането обратно беше бързо и лесно. Цялата разходка по пътеката ни отне малко под 3 часа, заедно с всичките почивки и отбивки.
   Когато се качихме в колата бяхме освен уморени - умерено и гладни - много! Май е отличителна черта моите пътеписи да завършват с хапване... Ами какво да се прави, 60% от нашето семейство сме телци и уж по принцип не вярвам много-много в зодии, но за табиетлъка и сладокусието на телците няма място за съмнение. Та, качихме се в колата и се понесохме към, не-можете-да-познаете-къде... към Заселе! Защото при беседките горе на поляната имаше табелка за заведение, което след проверка в интернет ми се видя приятно и обещаващо.
   Пътят до Заселе беше около 15 км и със много завои. Димо през цялото време мърмореше, че се надаява заведението да си струва. Най-накрая в Заселе стигнахме до тебелка, която указваше, че до комплекс Божилово (това е мястото, което си избрах) остава 1 км и сочеше тесен и доста поразбит път. Табелката имаше нещастието да е разположена точно до друго заведение с огромен двор с трева иии... абе разкошен разкош. Та, решихме да не продължаваме нататък, а да спрем тук. Спряхме, и слязохме, и влязохме... и тук се започна едно чакане.... Имаше една девойка - барманко-сервитьорка, която поздравихме, тя ни отговори с половин уста, седнахме и зачакахме. И чакахме, и чакахме, и чакахме. Девойката намусено се разхождаше около нас, но менюта или нещо друго така и не получавахме. Тъкмо се поизнервих и от кухнята на заведението излезе жена, която ни обясни, че поръчването на храна и плащането става в съседния магазин, а тук само се яде. Ми, мерси! Качихме се обратно в колата и потеглихме още километър натътък към "Божилово". Пътят е лош и тесен. В краят му вече се чудехме дали това не е някоя от поредните "Къщи за тъщи", които не са не предназначени за гости, защото беше толкова далече от всичко.За щастие сне бяхме прави.
   Мястото е разкошно. гледките са спиращи дъха, а храната е ммммммммм....

  Тъй като беше хладно седнахме вътре в заведението:

   Това е едно местенце, в което няма меню, храната е написана само на дъската, защото е приготвена за конкретния ден, а е толкова вкууусна, сякаш е приготвена лично за теб.
   Димо много ми се присмя, че си снимам бобчето и крем карамела, но те наистина заслужават снимка, нищо че не са фотогенични като стрида и аспержи

А домашните питки бяха, мммм!

    Ами това е! След вкусното хапване се върнахме в София! Малко уморени, доволни и чакащи следващия уикенд коато по план програма пак ще сме в този район.