"Под камико" - екопътека по р. Бовска с много водопади

   След като миналата седмица посетихме водопада Скакля и Вазовата екопътека, за този уикенд сме набелязали другия водопад до Бов - "Под камико".

   Пътеката към водопада тръгва от стадиона на гара Бов. На паркинга има някаква карта, която за нас беше доста неясна. Обаче знаехме, че пътеката се движи покрай река и поехме по черния път в дясно, който се движеше по брега на реката (на река Трескавец, както научихме по-късно). Тук срещнахме най-огромния бръмбър, който съм вииждала.

   Пътят е широк и напълно проходим и с лек автомобил. А от гората излизат множество поточета, които бързат да се влеят в реката.

    След около километър ходене направих консултация с Гугъл мапс и с ужас установих, че се отдалечаване от Бов и от водопада вместо да се приближаваме. Направихме кръгом и се върнахме на паркинга.
   Началото на пътеката е след като се премине през терена на стадиона.

Стадион на гара Бов

  Там имаше стадо кози и една баба, която ги наглеждаше. За да сме сигурни, че отново не бъркаме я разпитахме за пътя. Сега вече бяхме на правилното място. Макар че пътеката била кръгова и широкият черен път, по който бяхме тръгнали бил просто финалът ѝ и по него пак щяхме да стигнем до водопада. Все пак препоръчвам да следвата пътеката през стадиона, тъй като когато се движите срещу течението на реката ще имате по-добра гледка към можеството малки водопади по нея. А те наистина са много красиви. Децата ги броиха и според тях са някъде между 17 и 22.
    След стадиона поемате надясно по ето това мостче и сте на пътеката. Оглеждайте се за маркировка, тя е бяло-зелено-бяло и на места е трудно да се забележи.

       Още в началото на пътеката ни посрещна първият от множеството водопади.

      От него пътечката тръгва за през гората и след кратко излиза на височина над реката, където има пейка за почивка и се разкрива гледка към стадиона, който напуснахме преди малко.

Гледка към стадиона

И гледка към реката

   Едвам го настигнахме да го снимаме и ни изпревари напред по пътеката :)

   Пътеката продължава покрай реката, пресича я един-два пъти по малки мостчета и е доста кална.

 
  Това място си избрахме за обяд и изядохме сандвичите, които приготвих с огромна любов рано сутринта. А Димо ме обвини, че вкусните и полезни салатни листенца в тях съм ги накъсала току що някъде покрай реката 😏

   

    Някои от водопадите по реката:

   До тук разходката ни беше приятна, а пътеката сравнително равна. Следваше един доста стръмен участък, който ни отне 15-20 минути и някъде по него изпуснахме пътеката. Излязохме на стръмна поляна пълна с ягоди. За съжаление някой друг беше минал преди нас и нямаше нито една ягодка. Спряхме за почивка сред останките от стара къща.

    Точно тук ни настигнаха и единсвените други туристи, които срещнахме по тази пътека. И те се бяха объркали. Сигурно основната пътека завива някъде (аз имам подозрения за едно-две места). Ако и вие се объркате като нас не се отчайвайте. Точно над развалините има широка пътека, която се движи сред останките от някаква махала, вече погълната от джанки и буреняци. Малко след това отново излязохме на пътеката.
Едва тук видяхме за пръв път и табелка с надпис:

  Когато видяхме табелката вече чувахме звука на водопада. Само метри по-нататък и го видяхме:

   Когато пред нас се разкри целияат скален венец, се оказа, че водопадът не е един, а са цели два. Другият се намира вляво и не е толкова мощен, но пък е украсен с растителни драперии.

Снимката трябва да се отвори голяма, за да се види добре водопада

Ето ги идвата водопада в една снимка:

   Това в центъра на дледващата снимка е Емма прекрасна, а в дясно можете да видите задната страна на скалния феномен "Камината" или по-точно комина

   Гледката от върха на Камината:

Ние на върха на Камината

   От тук до къщите в Бов е един хвърлей място. Селцето е много мъничко. Основната част от населението е съсредоточена в гара Бов, а тук са останали последните Бов-хикани ;)
 

   Най-напред отидохме да погледнем от ръба на водопада, а от там през мостчето по пътеката за връщане към гара Бов

На ръба

Поглед на водопада от горе

И пак

По мостчето и покрай тази стара къщурка се тръгва на дясно

   В тази част на гората има разкошни букови дървета и 3 или 4 чешмички.

    Точно след тази горната чешмичка пътят се разклонява. По десния път има стрелка и ние тръгнахме натам 400-500 метра по натам пътят е преграден с дървена порта и предупредителна табелка за електрическа ограда. Върнахме се и тръгнахме по другия път, но и той завъши с ограда, този път без порта. Отново се върнахме назад и минахме през портичката като силно се надявахме да няма кучета някъде отдругата страна.

Разклона

Портичката, която прегражда пътя

    Кучета нямаше, но за сметка на това имахме едни прекрасни посрещачи - цяло стадо коне с малки кончета.

    Беше прекрасно изживяване за децата да милват тези красиви животни.

  След тази много приятна и топла среща излязохме на площадка с пейки от където се вижда и гара Бов в ниското.

  И от тук нататък пътеката все се спуска надолу. Сравнително добре означена е, щом дори ние не успяхме да се объркаме нито веднъж.
  Минахме през странно място с тенекиена църквичка и едни високи дървени... "неща", хем прекалено високи за маси, хем твърде ниски за навеси. По-късно, след справка в интернет, разбрахме, че на това място някога е съществувал богат и голям манастир, разрушен още през XVI - XVII век от турците, възстановяван в последствие изграждан отново в по-скромни мащаби и отново опожаряван... Община Своге планира да извърши реконструкция и възстановяване на манастира, кога - нямам представа.

  Пътеката се разшири до черен горски път, по който може да се  пътува и с по-висока кола дори. Открихме ручейче с мини басейн пълен с бебета-дъждовници. Стигнахме до консенсус, че съм "ужасна, ужасна и лоша", защото категорично отказах да приютим бебетата-дъждовници вкъщи и хей така без да се усетим излязохме на другия черен път, по който първоначално се заблудихме и тръгнахме. Уф! Отдъхнах си! Знаех, че от тук до колата има не повече от километър, а аз вече сериозно се бях уморила.

  Ами, това е! Като заключение мога да кажа, че "Под камико" е много красива и интересна пътека, сравнително дълга е и не е подходяща за малки дечица (под малки визирам такива под 6 години), не е страшна или опасна, но просто ще ми се стори твъъърде много ходене. Според моя крачкомер извървяхме 12 км. Ако се приспаднат първоначалното ни объркване и последващото лутане покрай конната ферма, вероятно дължината на пътеката е около 9 км.