До Виена и назад - 2 част БУДАПЕЩА

    След като преминахме сръбско-унгарската граница спряхме да вземем винетка за колата. Оказа се, че в Унгария човек може да си купи и винетка за Австрия. Изключително удобно и веднага се възползвахме, за да не ни се налага след няколко дни да повтаряме това упражнение. Унгарските винетки са електронни като у нас, а за Австрия са стикер, който се лепи на стъклото на колата(както беше до миналата година у нас 😀)
   В Будапеща пристигнахме към 8 часа вечерта. Апартаментът, който бяхме наели се намираше в Пеща, на един хвърлей от сградата на Парламента. Имахме малка драма с настаняването и се полутахме 30-40 минути пред сградата, опитвайки се да се свържем с наемодателя, докато най-накрая се сетих да си проверя пощата си и там имах писъмце, което кротко ме чакаше от 2-3 часа и в което се обясняваше как да отключим входа и как да "проникнем" в апартамента.

"Нашата" уличка, която излиза на брега на Дунав, а на отсрещния бряг се виждат кулите на Рибарския бастион в Буда

   След като се настанихме, въпреки че беше късно, а ние бяхме уморени от пътя, не можахме да се стърпим и излязохме да се разходим из нощна Будапеща.
   Будапеща е много красива нощем. Градът е добре осветен, пълен с хора и същевремено спокоен и безопасен. Разходихме се около сградата на Парламента и пресякохме Дунава по Моста с лъвовете.

По Лъвовия мост

   Мостът на горната снимка, който аз шеговито нарекох Лъвовия мост е първият постоянен мост, който свързва Буда и Пеща и се нарича въжен мост Сечени (Széchenyi lánchíd). Той е проектиран през 1839 г. от английския инженер Уилям Кларк, а е завършен 10 години по-късно. Всички негови части са бил произведени в Англия, а след това са доставени и монтирани в Будапеща. Мостът е пострадал изключително тежко през Втората световна война (разглеждахме снимки в Националния музей) и е бил възстановен през 1949 година.

Зад нас е сградата на Парламента

   Към Пеща се върнахме по моста Магрит, който е украсен с статуи на унгарската кралска корона, за която се смята, че е принадлежала на крал Стефан (първият крал на Унгария) и която е била съхранявана известно време във Ватикана. Има спекулации дали папата е върнал оригиналната корона или нейно копие. Златната корона се съхранява в историческия музей.

   Направи ми впечатление, че унгарците пазят паметниците си. Близо до апартамента ни има градинка, в която се възправя паметник, посветен на съветските освободители, към който паментник гледат прозорците на Американското посолство. В стените на сграда на университет срещу парламента, пък, стоят дупките от куршумите от унгарските събития през 1956 г. Сякаш в Унгария липсва нашенското желание да изтрием част от миналото си или да го скрием в някое кьоше и забравяме, че народ, който не помни историята си е обречен да я повтаря.

"Слава советским героям освободителям"

   Под градинката с паметника на съветските освободители има огромен подземен паркинг, на който преместихме колата си в понеделник сутринта, когато вече се включи платеното паркиране по улиците в центъра. Тук е моментът да спомена за паркирането в Будапеща. В централната част на града има няколко различни зони за паркиране, като най-скъпата е в района на замъка в Буда. Паркирането се заплаща на улични автомати, където всичко е описано много подробно... на унгарски!😂 През Уикенда паркирането е безплатно в целия град с изключение на споменатия район около замъка Буда. Тъй като ние пристигнахме в петък вечер паркирахме пред апартамента без да ни се налага спешно да учим унгарски за да си платим паркинг билета. За разлика от София, където през почивните дни е наистина невъзможно да се открие място за паркиране, в Будапеща има много свободни места.

Един от входовете към паркинга под площада на Свободата

  На сутринта се отправихме към офиса на Budapest card за да вземем 72 часовите карти, които бях платила предварително през интернет. Картите включват неограничено използване на градски транспорт за периода на валидност и безплатен вход (или с някаква отстъпка) в голям набор от музеи, забележителности и програме. Винаги когато пътуваме за няколко дни с Димо използваме подобни карти, защото успяваме да видим доста неща на разумна цена. Специално Будапещ картата не си заслужава много. Добре, че я купих по време на някаква промоция, та цената беше по-ниска. Едно от основните места, които искахме да посетим - историческия музей в замъка Буда беше затворен заради провежданият фестивал на виното на територията на замъка, а доста от другите включени дестинации бяха с малка отстъпка, която не покрива стойността на самата карта. Надявам се картата да бъде обогатявана в бъдеще и да включат повече туристически отстъпки. Ако планирате да посетите Будапеща, направете си подробен план и разгледайте сайта на Budapest card за да прецените дали си заслужава да си вземете картата.

  Из целия град има туристически павилиони, от които можете да закупите на място картата си, но предплатените карти могат да бъдат взети само и единствено от централния офис, който се намира близо до голямото виенско колело на спирка Deák Ferenc tér. 

   Веднага щом взехме картите си посетихме Унгарският национален музей, където смятахме да прекараме няколкото часа докато дойде времето за планираната ни обиколка на Пеща с екскурзовод.

 В музеят разгледахме постоянните изложби - римският лапидариум, историята на унгарската държава от нейното създаване до наши дни, много картини. Музеят е добре организиран и поддържан и има много обяснителни табели на английски език. Когато излязохме от музея разбрахме че Пещенската ни обиколка се отлага - валеше неприятен дъжд, а нашите дъждобрани стояха на сигурно и сухо място в апартамента. На бърза ръка преначертахме плановете за деня и се отправихме към базиликата "Св. Стефан".

Главните порти на базиликата "Св. Стефан"

 Базиликата носи името на първия християнски крал на Унгария - Стефан I, който е дълбоко почитан унгарски светец, а неговата дясна ръка се пази като реликва в храма. Строежът на храма е продължил 54 години и е завършен през 1905 години. По него са работили последователно трима архитекти, а през 1868 г. куполът на храма е пропаднал и се е наложило изграждането му отново. Туристите могат да се изкачът в купола на "Св.Стефан", от където могат да се насладят на гледка към града от почти 100 м. височина. Билетът струва 1000 форинта и е за купола и съкровищницата на храма. Ние, за съжаление, не посетихме съкровищницата, защото си имаме тийн, който беше в нацупена фаза. Достъпът в купол за нас  беше безплатен благодарение на Budapest card.

   В купола можете да се качите с асансьор или по стълбище с 364 стъпала като нас. 

В купула на Св. Стефан

    И няколко гледки от върха:

Виенското колело

Парламентът

    Когато излязохме от катедралата дъждът беше спрял и времето даваше заявки че ще се задържи хубаво (но часът на Пещенската обиколка с екскурзовод вече отдавна беше минал), така че се отправихме към остров Маргит. Островът е свързан и с Буда и с Пеща чрез мостове. Достъпът за автомобили е забранен, а по самия остров се движи само един автобус от градския транспорт.
  Остров Маргит е с площ около 1 кв.км и е обществен парк от 1908 година, на него има много заведения, тенис кортове, басейн, малък зоопарк и останки от манастир и дворец от 13-14 век. Всичко това е разположено сред прекрасен парк с множество огромни чинари и разкошни ливади и градини. А в самото начало на острова е разположен пеещия фонтан, около който има столчета и пейки, където човек да отдъхне докато се наслаждава на музиката и играта на водните струи.

  Изборът на музика по време на нашето посещение беше леко странен. Фонтанът пееше песни от известни анимационни филми на японски.
  Препоръчвам ви когато посещавате острова да постъпите като нас и да си наемете кола-велосипед за разходката.

Чинарите са наистина огромни

В зоопарка освен птици, имаше елени и зайчета

   Развалините на доминиканският манастир, в който е била монахиня принцеса Маргарит, дъщерята на Бела IV навяват някаква тъга. Крал Бела IV е управлявал Унгария по време на татарските нашествия и в молитвите си е обещал, че ако успее да устои и да запази кралството си ще даде дъщеря си за монахиня. Молитвите му били чути и завоевателите се оттеглили, а принцесата прекарала живота си в усамотение в манастира, изграден специално за нея. Според легендите, тя е била изключително красива и много владетели са искали да се оженят за нея, но тя е устояла на светските съблазни и е останала в манастира до 29-тата си година, когато е починала.

   Наблизо се намира и параклисът на Свети Михаил. Не се знае точно кога е построен, но за първи път се споменава в архиви от 1443 година. Параклисът беше затворен и за съжаление не можахме да го видим отвътре.

  Островът е разкошен. Всички, особено децата, останахме очаровани от него. Мисля, че те щяха да са най-доволни ако бяхме прекарали цялото си време в Будапеща на него.
   И тъкмо се отправихме към апартамента, за да си починем след дългия ден, докато вървяхме по моста Маргит забелязахме, че на брега точно срещу острова има сцена, шатри и много-много хора. Иска ли питане къде се озовахме! До колкото успяхме да се ориентираме, това беше квартален панаир на XIII район. Присъстващите бяха основно местни и сред тълпата туристи сякаш липсваха. Продаваха се много книги (на унгарски), произведения на занаятчии и художници - бижута, сувенири и други и най-разнообразна местна храна.

   Огромните мекици, които се поднасят със заквасена сметана и сирене се наричат лангос (Langos). Пържат се на момента и са изключително вкусни и страшно засищащи. На панаира се предлагаха и най-различни печени меса и наденички. Не се съмнявате, че дадохме всичко от себе си за да опитаме колкото се може повече, нали? И накрая все пак си оставихме по едно малко ъгълче в стомасите за сладките вкусотии.
   Третия ден бяхме определили за  стария град на Буда и замъка. Обиколката ни с екскурзовод беше определена за ранния следобед, но тъй като тя щеше да бъде само извън сградите решихме да отидем още сутринта за да можем да разгледаме историческия музей и националната художествена галерия. Любимият ни подрастващ твърдо заяви, че му стигат толкова разходки и ще остане да пази апартамента. Предпочетохме да не си разваляме настроението със спорове, а да го оставим да прави каквото си знае, нищо че ни е напълно непонятно как е възможно да направиш подобен избор когато си на екскурзия само за няколко дни. Вместо това подбрахме малките и потеглихме към отсрещния бряг за да посетим Будавар и кралският дворец. Въженият мост ни отведе точно пред тунела под Будавар от където тръгват и вагончетата на фуникуляра.

Тунелът под Будавар

Фуникулярът

   След кратко чудене дали да се наредим на опашката за лифта тръгнахме нагоре пеша, за да не пропуснем случайно нещо интересно.

  Стотина метра по-нагоре в крепостната стена имаше стълбище със стрелка и надпис "Кратък път" и нашата група взе мъдрото, както ни се стори тогава, решение мама с едно дете да потеглят по дългия път, а татко с второ дете да тръгнат по краткия. Уговорката ни беше да се срещнем при горната спирка на лифта. Двамата с Гого си прекарвахме много добре по пътя нагоре, обиколихме задните дворове и градини на замъка, направихме доста снимки и на финала се опитахме да минем през един портал, за да отидем при Димо и Емма.

    Там обаче имаше един младеж, пожти не говорещ английски, който не позволяваше да се минава, защото на територията на замъка се провежда винен фестивал и явно организаторите се опасяваха, че ще се скрием в някой ъгъл и 3-4 часа по-късно като стартира феста ще им излочим виното. Така де, като го види човек този закоравял рус пияндур как да не си помисли нещо подобно.

   Тук е момента да споделя, че ние с Гоги се разхождахме свободни като птички, без телефон, без пари, без документи. Всички тези досадни окови на цивилизацията бяхме оставили на отговорно пазене в раницата на Димо. Без особени притеснения се върнахме по пътя назад и поехме по краткия път, по който по-рано бяха минали останалите. Изобщо нямаше причина да се притесняваме, защото ни беше повече от ясно, че просто няма как да не се срещнем горе, тъй като ако те случайно, по някаква безумна причина решат да се връщат, ще минат по същия път и ще ги срещнем, нали така?!
  И горе на площада част от градините и замъка беше преградена заради прословутия Винен фестивал.  На пръв поглед не успяхме да открием веднага Димо и Емма. Нищо, тука някъде ще са, няма къде да отидат. Поразходихме се, поразгледахме, присъствахме на смяната на караула пред офисите на президента и на министър-председетеля (доста помпозна процедура и леко смешна за мен, а и за единия от войниците от караула, който едва се сдържаше да не се разхили)

   Разгледахме всичко, дори и два пъти, а от нашите мили роднини нямаше и следа. Вече бяхме уморени и, особено Гого, ставахме все по-жаден.  Явно някак си се бяхме разминали. Не смеех да напуснем площада и да ги търсим някъде по пътя, възможностите да се разминем отново се увеличаваха многократно. Обмислях въпроса да се приберем и до апартамента, но влизането в сградата беше сложно - имаше четирицифрен код, който може би все пак знаех (да, знаех го! по-късно проверих), но дори и да упеехме да влезем във входа след това имаше още две врати, които се отварят с ключ и нямаше звънец, а чукането и тропането нямаше по никакъв начин да привлекат вниманието на Дани, който категорично нямаше да очаква да се появим по този начин. След още доста чудене и умуване, срам не срам, отидох при охраната на Винения фест. Обясних, че сме се разделили със съпруга ми и че в него са всичките ни документи и пари и помолих да му напишат съобщение по вайбър. Притеснявах се да искам да му се обаждат, все пак телефонът е на чужда държава и вероятно ще им се навърти немалка сметка. Едно от момчетата, обаче, веднаги ми даде собствения си апарат, за да се обадя. Набрах номера с голямо притеснение, защото Димо рядко вдига на непознати номера. Звънна и... ура! Отговори ми! След 10 минути дойдоха при нас и бяхме спасени!
  Когато са се качили горе и са видяли, че заради фестивала няма да можем да стигнем до тях са искали да се върнат, за да ни настигнат, но.... не ги пуснали надолу. Ето защо се е наложило да обиколят чак през стълбище от другата страна на тунела и са застанали да ни чакат на мястото, на което се разделихме. Обвиненията кой е постъпил неправилно продължават и все още не сме стигнали до консенсус, но както забелязвате вината е изцяло на Димо 😇😉
   Имам си обица на ухото винаги да имам някоя паричка в джоба и телефонът ми да е в мен!
   Морни, гладни, жадни и в лошо настроение, разбира се (то сякаш може да си гладен и жаден и настроението да е различно от лошо) приседнахме на първата изпречила се пред погледите ни кръчмичка-пицария. Хапнахме унгарски пици и дали от глад или просто защото си ги биваше, но много вкусни пици са унгарските. Много приятно впечатление ми направи, че след като бяха объркали пицата на децата, освен че веднага им направиха нова и ни се извиниха хиляди пъти, ни предложиха да си изберем и нещо друго допълнително от менюто като комплимент от заведението.

Гладни и тъжни

С всяка хапка нивото на щастие се покачва

  Добре наядени - по Гого - се върнахме към площада в опит да посетим Историческия музей и вътрешните градини на Кралския дворец. Уви, музеят е напълно и съвсем затворен, а градините бихме могли да посетим ако платим дневен билет за винения фестивал. Не си заслужаваше и явно музеят и градините остават за следващото ни посещение на Будапеща. А такова със сигурност ще има!
   За щастие поне Националната художествена галерия беше отворена и я посетихме. Благодарение на нашите Будапещт карт влязохме там безплатно.

   Галерията има доста богата колекция и за нас беше интересно да я разглеждаме. Ако трябва да бъда честна беше интересно за 50% от нас. Останалите 50% първоначално се държаха що годе прилично, но когато стигнахме до залите с изкуство от XIX и XX век не издържаха и започнаха да се подбутват, подръпват и гонят между платната на Реноар, Моне, Мане и Ван Гог. Всячески се стараехме да овладеем поривите на нашите наследници, защото както каза баща им: "Ако бутнете някоя от тези картини, всичките ни пари за целите ни животи не биха стигнали дори само да я вдигнем от земята". В залата за най-съвременно изкуство вече и ние с Димо се предадохме и много се забавлявахме с изложените произведения на изкуството. Сигурно са много ценни, носят невероятни послания, а ние сме пълни селяндури, но някак си не успяхме да оценим червено шкафче за пожарогасител, изкривена тел, чертеж на зъбно колело на зелен фон и останалите обекти. Уредникът в тази зала, след като забеляза че не сме много впечатлени включи един електрически ключ до една от творбите и тя затрептя, оказа се някаква кинетична статуя от метални пластинки, които се движеха и беше едно от най-интересните неща в залата.

Червени дървени вратички - съвременна творба

   След обогатяващото ни посещение на художествената галерия дойде време и за екскурзоводната ни обиколка на района на замъка в Буда. Мястото на срещата ни е статуята на Светата троица.

  Основите на статуята са поставени през 1700 година, а самата тя е издигната през 1706 година като благодарност от оцелелите от чумата жители на Буда. Само три години по-късно чумата отново се завърнала в Буда и градската управа махнала първоначалната колона на статуята като вместо нея поръчали по-голяма, впечатляваща и богато украсена колона. Явно тя свършила работа, защото чумата повече не се появила в града.

    На площада срещу колоната на Светата Троица се издига Matthias church. Църквата се нарича още Църквата на нашата дама и е издигната през 1242 година от крал Бела IV след напускането на монголските нашественици върху развалините на по-старата църква издигала се на това място. Църквата носи името не на свети Матияш, а на крал Матияш Корвинус, който през XV век я е преустроил и разширил и се добавил южната кула, наречена камбанарията на крал Матияш.
   Църквата е използвана за коронясване на унгарските крале, управлявана е от различни католически ордени - францисканци, йезуити и дори е била превърната в джамия по време на 150 годишното османско владичество на Буда.
    В наши дни църквата е религиозен център, в нея се провеждат множество сватби, класически концерти, коледни и великденски меси и др. Достъпът до църквата за туристите е платен (около 10 лв. на човек към момента на нашето посещение) и не е включен в Будапещ карт. На нас не ни остава време за посещение вътре, смятахме да го направим преди тръгването към Виена, но го включихме в списъка "за следващия път".

Matthias church (Church of Our Lady)

Първата аптека в Буда, в момента е музей на фармацията

църквата Матияш

Гарвънът, който държи в човката си пръстена на унгарските крале

Статуята на св. Стефан, първият крал на Унгария, издигната до Рибарският бастион

Чешма на територията на замъка Буда от времето на Осванското владение на града

Статуя на хусаря Андрас Хадик

     Андрас Хадик е бил дребен благородник на благодарение на храбростта и уменията си се и издигнал до управител на Буковина и главнокомандващ на конната войска на Австро-Унгария. През 1757 Андрас Хадик заедно с 5000 хусари се промъкнал през редиците на прусите и завзел столицата им Берлин.
     Статуята е издигната през 1937 г. с цел да подхрани уважението и преклонението към унгарските хусари. Според легендата докосването на тестисите на кона на Хадик носи късмет.

Сградата на х-л Шератон, във фасадата му е вградена стена на средновековна кула

Ежче

   
   В самият край на XIX в. зад църквата Матияш на брега на дунава е построен Рибарският бастион - тераса със седем кули, които символизират седемте унгарски племена. Рибарският бастион никога не е бил използван за военни действия. Името си носи на рибарските пазари, които са се намирали в близост до него. Посещението на някои части е платено, основно горните части на кулите. Има сладкарници и кафенета разположени там, но да седнеш в тях, по мое мнение, е доста неприятно заради постоянните тълпи, които минават току до масите.

Рибарският бастион

Гледката към Парламента то стените на Рибарският бастион

    Близо до апартамента ни имаше много хубав фонтан, който предните дни не работеше, но за щастие вечерта го бяха пуснали. Представляваше голям квадрат, по края на който имаше издигащи се струи вода, при приближаване към тях струите се изключват и можеш да преминеш от другата страна. Падна голяма игра на фонтана и въпреки че бяхме излезли за вечеря се наложи да се приберем за преобличане след голямото мокрене.

    След прекрасна вечеря в местно ресторантче, тръгнахме към апартамента си и по пътя бяхме изненадани от странни звуци, нносещи се в далечината. Тази част на града не беше особено оживена, а звуците бяха едни такива особени... сякаш зомби апокалипсисът тъкмо е започнал. Когато се приближихме към градинката с паметника на съветските освободители се оказа, че пред една от помпозните, но очевидно изоставени сгради в съседство снимат филм. Сградата вече не изглеждаше изоставена, а лъскава и представителна, а на стълбите ѝ беше опъната червена пътека и група актьори бяха известни личности, които минаваха по нея, публиката крещеше в екстаз (да, правилно, зомбитата!), а светските фотографи снимаха ли снимаха.
   Уви, настъпи и последният ни ден в Будапеща. Плановете ни за деня бяха, след като напуснем апартамента да прекараме денят в Пеща, да се възползваме от екскурзоводската обиколка на Пеща (втори опит!), да посетим църквите Матияш и Мария Магдалена (най-старата църква в Будапеща) и в късния следобяд да потеглим към Виена.
   Рано сутринта тръгнахме към прочутата улица Ваци

  минахме покрай сградата на Централноевропейският университет, онзи на Сорос. Много грозна соц сграда, в която не мисля, че се извършва някаква научна дейност, както би следвало да се случва в един университет,

  обадихме се от уличен телефон с монетки.

  На "Ваци", освен скъпи бутици, красиви сгради и кафенета  за туристите се оказа че има и ... гривяци!

Гривяк в центъра на града

   Докато пиехме кафе на Ваци започна да ръми леко. Скрихме се в Inner City Parish Church (Църквата на благословената Дева Мария), където разгледахме прочутата фреска Madonna on the throne

    Църквате се намира на брега на Дунава, в близост до моста Елизабет. Тя съществува от началото на 11 век, като е разширена и преустроена от крал Сзигмунд през XIV век. Била и джамия по време на Османското владичество на града.
     При разкопки през 2012-2016 г. е разкрито, че църквата е изградена върху останките от римски лагер. Разкрити са стаите на командира на лагера (изложени са в подземието на църквата).
   Когато излязохме от църквата дъждът, вместо да спре, се беше усилил доста. Въпреки всичко ние направихме героичен опит да направим нашата обиколка на Пеща. Успяхме, заедно с екскурзовода и други любители на силните усещания да стартираме от площада пред църквата, където на плочките е показано цялото течение на река Дунав през територията на Унгария с отбелязаните градове и стари римски селица по бреговете ѝ.

   За съжаление дъждът все повече се усилваше, а ние подгизнахме от глава до пети. Списъкът "За следващия път" беше обогатен и с тези дестинации, а ние шляпащи във водата се отправихме към колата си и след това към Виена.

Следва...