Тази година Витоша ми се вижда особено красива с есенната си премяна. Дали последните години, аз не съм имала време да вдигна поглед и да ѝ се възхитя или пък есента не е била така пъстра и пищтна като тазгодишната, не знам. Тези жълти, кафяви и червени тонове радват очите ми и често се улавям, че просто хей така си стоя на прозореца и им се любувам. Ето защо, когато в неделното утро ме посрещтна ясно небе и слънце, веднага реших, че една кратка разходка в планината е чудесна идея.
 |
| Есенната витошка гора |
Алековите водопади са идеална дестинация за лека разходка. Те се намират над Драгалевци и достъпът до тях е съвсем лесен. Водопадите са два, на река Скакавица са и са познати още под имената Драгалевски, Скакавишки и "Скоковете". През 1910 година са кръстени официално на Алеко Константинов, който често ги е посещавал при своите разходки около Драгалевския манастир. Водопадите не са високи (според табелката при горния водопад височината им е 15-20 метра) и не много мощни, но са красиви и приятни.
До тях може да се стигне по нископланинската обиколна пътека от Драгалевския манастир към Симеоново или пък по маршрута, който избрахме ние - в Драгалевци поехме към известния битов ресторант "Воденицата", а от там се тръгва по тесен асфалтов път с дължина 1700 м, който отвежда до бившата рехабилитационна база на 1 МБАЛ.
 |
| Бившият санаториум, сега частен имот |
Тук има паркинг, от който тръгва пътеката към водопадите.
 |
| Началото на пътеката |
За долния водопад се завива в ляво още в самото начало по тясна и не добре очертана пътека. Тя преминава зад сградата на санаториума и се движи с леки изкачвания и слизания. След няколко минути достига до Алековите скали, от които се разкрива хубава гледка към София и които се много популярни сред скалните катерачи.
 |
| От Алековите скали към София (вижда се и част от покрива на санаториума) |
След скалите пътеката се спуска надолу и след 3-4 минути стига до каменен заслон сред дърветата.
А веднага след заслона е и долният водопад.
В интернет прочетох, че е възможно от тукнагоре по реката да се стигне и до горния водопад, който е само на стотина метра, но липсва пътека, много е стръмно и се налага да се пресича реката. Може би ще направим опит за това в някой горещ летен ден, когато мокрите крака няма да ни уплашат. Този път решихме да се върнем и да минем по царския път - обратно до паркинга на санаториума и нагоре по широката и ясно очертана пътека.
Пътеката е сравнително стръмна, но не чак прекалено и за щастие не е дълга. След 20-25 минути спокоен ход с много спирки за снимки, пътеката излиза на нископланинската обиколна пътека (НОП). А от тук до горния водопад има само няколко минути, като отново се минава покрай една площадка с панорамна гледка към долината на София.
Есенната гора е пълна с най-различни гъби. За съжаление не си чувстваме уверени да ги берем, затова само снимаме.
 |
| Една гъбка - хоп |
 |
| Втора гъбка - хоп! |
 |
| Трета гъбка - хоп! |
 |
| Може би масловка?! |
 |
| И папратите заслужават снимка |
НОП минава съвсем буквално през реката в подножието на водопада и мястото не предразполага към дълго застояване, защото пътеката е доста натоварена .
Тук има и информационна табела за водопадите, без ,обаче, да е упомената възможността за слизане до долния водопад.
Нашият семеен съвет реши, че долният водопад е по-красив, но не пропускайте да посетите и двата!
На прибиране участвахме в истинско планинско задръстване. Много туристи с автомобили се качват в планината и спират където им е удобно без да преценят, че не са единствените там и заради колите паркирани в две редиц ипо пътя за Воденицата се беше получила тапа като на бул. Александър Малинов. Моля ви, хора, когато се качвате в планината паркирайте разумно, нали и без това сте отишли там за да се разходите, значи малко по-далечното паркиране няма да е фатално, просто разходката ще е една иoея по-дълга ;)
