Понеже трябваше да сме обратно вкъщи в ранния следобед поради футболни ангажименти на Гого, трябваше бързичко да си изберем близка и лека дестинация. От доста години не бяхме ходили до Боровец и решихме да се завъртим из курорта предсезонно да видим как е. Ами, видяхме го. Боровец си е Боровец. Не се е променил особено, което може би е за добро. Е, изникнали са няколко нови хотело-кооперации, хотел "Рила" е ремонтиран основно, но бараките са си все още там, а "Самоков" е застинал в късните 80 години на XX век. Както казах, времето ни притискаше и за съжаление не можехме много да се бавим затова пихме по кафе в лобито на "Рила" и потеглихме назад към София. Още на отиване си отметнах да спрем, за да разгледаме църквата "Рождество богородично", така наречената още Бельова църква.
Църквата се намира от дясната страна на пътя, непосредствено преди град Самоков, когато се пътува от Боровец към София. Има хубава нова ограда и прекрасен огромен двор зад нея. Няма начин да я пропуснете.
Самата църква е най-старата в град Самоков. На това място още през V-VI век е имало ранно-християнски храм, разрушен най-вероятно от славянските нашествия по тези земи. През XII-XIII в. църквата е възстановена. Археологическите проучвания на гробището до църквата, в което са погребани доста монаси подсказва, че църквата може би е била манастирски храм по време на Второто българско царство. Тукашните предания свързват изграждането на църквата през този период с местен боляр на име Бельо, от където и името Бельова църква. Предполага се, че църквата е опожарена и срината до основи от турците по време на превземането на Самоков през 1371-1372 г. През късното средновековие, църквата служи като гробищен храм, а през втората половина на XVIII век до изграждането на Митрополитската църква „Успение Богородично“ в Самоков, действа и като седалище на самоковския митрополит. В Бельовата църква се намира и гробът на самоковският митрополит Симеон Попович, който е канонизиран за светец в последствие и е покровител на град Самоков - св. Симеон. Известно е, че митрополит Сиеон е обесен от от османската власт през 1737 година след жестоки мъчения, в в опит да го принудят да смени вярата си. Мощите на светеца са открити при археологически разкопки през 1994 г. от археолога Веселин Хаджиангелов. Гробът с останки от кости, евангелие, митрополитски жезъл и златотъкани архиерейски одежди е намерен в притвора, вляво зад вратата. След изграждането на новият Митрополитски храм, Бельовата църква е изоставена и върху покрива ѝ израства бряст. През Възраждането гражданите на Самоков се заемат с възстановяването на църквата. Преустройството ѝ започва през 1867 година и продължава две години, като е изцяло изографисана от зографите Никола Образописов, Христаки Зографски и Дититър Даскалов. Техните стенописи са нанесени върху старите средновековни стенописи, но в долната част на стените се виждат и старите.
В църквата няма електричество, милата жена, която ни отключи и се занимава с поддръжката на храма ни помоли да не снимаме със светкавица. За това и снимките ни са с толкова лошо качество (Е! Освен, че и толкова си можем, де 😄) Жената, която ни отключи храма, дойде от къщичка, която се намира в ляво от него и наистина е много приятна и мила възрастна дама.
 |
| Гигантско лястовиче гнездо |
 |
| Входната врата на църквата |
 | |
| Гледка към вътрешността на храма |
 |
| Вратата отблизо |
Над вратата от вътрешното страна на храма има надпис, разказващ за възстановяването ѝ.
Само ще го цитирам, защото снимката ни за съжаление не е на фокус:
“…За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега на 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, щото не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад долапа. Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери негде надпис. По предание се разказва да я е соградил некой си Бельо и по тази причина да носи неговото име - Бельовата църква. Тя беше, преди да се обнови, през средата преградена, както показва гредата. Немаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земля измежду, която се намираха твърде големи керемиди и тухли от което се заключава, че е имало наоколо ѝ сгради. Отгоре беше така дебело покрита със земя, щото беше израстнал и един млад бряст. Долното изображение показва какво беше."
В дясно до вратата на църквата има стенопис, направен от Никола Образописов, на който е изобразен стария вид на църквата.
Зад църквата е и нейният пазач, на колибката му има надпис "Добро куче". Все пак ние не посмяхме да се приближим и да проверим дали надписа отговаря на истината.
Зад църквата има и много интересна чешма, която цялата е покрита с каменни плочи с римски произход (може би от некропол в района), а по земята има и надгробни паметници от турски
гробища.
В съседстмо, пък, като се върви към аязмото има и старо гробище, превзето от бурените
 |
| Има почти заличен надпис 1915 г. |
 |
| Аязмото |
Разходихме се из притихналия двор и се полюбувахме на есенните багри.
След като потеглихме, се отбихме до Долни Окол, където има ферма за кохо сьомга и която ние посещаваме редовно при удобен случай, за да се сдобием с вкусна рибка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар