Крепост Хоталич, край Севлиево

    В края на така кратката пролетна ваканция потеглихме към Трявна. Трявна е градче, което сме посещавали 4-5 пъти, но никога не сме спали в него. Все се отбиваме пътьом за 2-3 часа и продължаваме към друго място. Този път ще се поправим. Планирахме си цял уикенд в Трявна.
  Важна спирка по пътя ни за Трявна е крепостта Хоталич край Севлиево, за която бях чела в интернет.

На върха на най-високата крепостната кула

   Хоталич е средновековен град крепост на 4 км от Севлиево над река Росица по хълмовете на Крушевската планина. Възникнал е през IV в. като византийско военно укрепление. А през X век е важен български средновековен град, който отбранява района от север от варварските нападения и от юг - от Византия.  Градът е бил значим и голям за времето си, в него имало предградие със над 90 жилищни сгради на един и два етажа, разделени в четири квартала и болярска цитадела на върха на хълма с дебели силно укрепени стени и пет порти.
  До града се стига лесно, има указателни табелки в Севлиево и не се объркахме нито веднъж. Пред самият град има малък паркинг и бариера. Има и табелка с описани входни такси, но по време на нашето посещение, никой не събираше пари за вход. Обектът е много добре поддържан и благоустроен. Направени са хубави пътечки и стъпала, има много информационни табели, пейки и кътове за почивка и още нещо, което толкова трудно се намира у нас - кошчета за боклук!
  Първоначално разгледахме предградието с жилищата на обикновените хора. Те са били най-често с едно или две помещения. Запазените зидове са с височина от 50 см до 2,5 м., а някои от къщите са били на два етажа - открити са запазени стълбища. Тук има останки от три църкви, с некрополи край тях, няколко железарски работилници и пещи за печене на глинени съдове.

   На горните снимки се виждат останките от две църкви, като външната по-ниска стена е на старата църква, която е била опожарена през XIII век по време на татарските нашествия по нашите земи. По-късно е изградена по-малка църква (по-високите стени вътре), която е продължила съществуването си и след падането на България под османска власт.

Изглед към долината на Росица

 

  На върха на хълма е болярската цитадела, а в левия ъгъл на снимката може да се види част от голям навес, където може да се подслони сериозна компания. Има изградено и циментово барбекю.

   В тези две къщички няма тоалетни 😁, а е подредена експозиция за архитектурните разкопки и находки. За съжаление бяха заключени и успяхме само да надзърнем през дупките между дъските на вратите.

Основи на къщички

  В третата църква покрай стените са изградени каменни скамейки от северната и южнате страна. Тук е запазена олтарната маса, която е била римски мраморен надгробен камък със заличени надписи. Предполага се, че е донесен от Никополи-ад-Иструм - римски град до днешното с. Никюп, Великотърновско.

   От тук се отправихме по пътеката към болярската крепост на върха на хълма. 

  Както вече споменах пътеката е нова, добре поддържана и се изкачва за двайсетина минути спокоен ход. На върха ни чакаха, впечатляващите със своята дебелина крепостни стени

Наблюдатели върху стената на караулното ;)

И още по-нагоре към кулата на болярина

    Това е така наречената болярска църква. Малкият ѝ размер я причислява към семейните средновековни черкви и тя е била използвана от болярина и неговото семейство. 

   В някакъв момент през XIII-XIV век, църквата престава да функционира като храм, входовете ѝ са зазидани, а отвътре стените ѝ са измазани с варова замазка и се използва като водохранилище (щерна). Не е ясно дали това се е случило по време на опустушителните татарски нападения в Северна България през XIII век или по време на турските нашествия.

   А ето я и самата крепостна кула, която е била внушителна постройка с височина не по-малко от 10 м, издигната на най-високата част на Хоталич. От нея се извършвало наблюдение над околността и е имала пряка визуална връзка с останалите крепости в района. Била е на няколко етажа с дървена вътрешна конструкция. При архологическите разкопки са открити дебел пласт обгорели греди и изпечени до червено камъни. Опожаряването на кулата се свързва с татарските нашествия.

   След като се увековечихме на ръба на върха слязохме по обратния път надолу и се отправихме към Трявна. А какво видяхме там, ще опиша в следващата статия :)