По пътя: Франкофоли 2019 и още нещо

На 21 и 22 юни 2019 в Благоевград се проведе петото издание на фестивала Франкофоли. Още през март, щом разбрахме, че LP e главната звезда на първата вечер на фестивала, си резервирахме хотелче в Благоевград и зачакахме да се изтърколи времето.
Нашите момчета не си падат по концерти, фестивали и силна музика, но Емма сякаш точно за такива неща живее. Ето защо няма да отидем целокупно Дренчеви, а излъчихме представителна група. Организирахме си баба, която да гледа младежите за два дни и дядо, който да води бъдещата надежда на българския футбол на тренировкиа и с песен на сърце се натоварихме в колата с девойчето в ранния следобяд на 21-ви юни и потеглихме към Благоевград!
След като се настанихме и се освежихме набързо се отправихме към парк Македония, където се провеждаше фестивалът. Не мога да не изкажа благодарности на Благоевградската община за перфектната организация на целия фестивал и за чудесното озвучаване, което и в двата дни беше без забележки. Това е още по-впечатляващо като се има предвид, че двудневният фестивал беше със свободен вход!

Освен невероятната LP, която направо страхотно шоу и много добър концерт, в първата вечер пяха Caravan Palace и Dan Balan, а във втората Kottarashky, Morandi и Kendji Girac. Ние сме фенове на Котарашки и познаваме добре музиката му, а Караван палас не ги бяхме чували до сега, но ни изненадаха приятно.

Caravan Palace

LP раздаде огромно количество автографи върху листчета, тефтери, шапки, якета и фанелки, които феновете хвърляха върху сцената докато пееше.
И през двата фестивални дни бяхме на една ръка разстояние от сцената и за пореден път се убеждавам, че когатоси толкова близо до изпълнителя и едва ли не си разменяш погледни с него емоцията е още по-голяма.

Котарашки &дъ рейн догс

Morandi

     И понеже фестивалната програма е само вечер, решихме да си уплътним съботния ден с един рафтинг по река Струма в Кресненското дефиле.
    Има няколко фирми, които предлагат подобно рафтинг спускане. Ние избрахме Адвенчър нет, които стартират от удобна база, след втория тунел.
    В лодката бяхме ние, още една двойка от Велико Търново и нашият забавен водач Тишо. Заедно с нас по трасето минаха и три момичета-каякарки, които се готвеха за националния отбор по каяк.
Ето ни тук екипирани и потегляме на пътуване по Струма.

Както добре се вижда и на снимката, лодката бе успешно спусната във водата само и единствено благодарение на мъжагата с червената спасителна жилетка и синята каска 😘

След това помощникът ни остана на брега, а ние вече трябваше да се оправяме сами в бурните вълни.

Трасето, по което минахме е с дължина 11 км. Когато лятото е сухо и горещо и нивото на реката спадне, последните 3км стават неплаваеми. Дори и сега имаше един 100-150 метров участък, в който слязохме и вървяхме по пътя, а Тишо го преплава сам с рафта и празните канута вързани на буксир.

По пътя спряхме на Бялата скала, от която по-смелите или по-неразумните могат да направят скок във вира.

Разумните пазихме лодката да не я отнесе течението. 😉

Малко по-нататък по маршрута пък спряхме по средата на реката на широко и спокойно място, където всички, дори и аз се, поцамбуркахме в реката. Първоначално мислех да пропусна, защото съм плувец от висока класа и се придвижвам във вода с невероятния стил на пирон в кисело мляко, но след като ме убедиха, че спасителната жилетка ще ме задържи над водата, независимо от опитите ми да се удавя се престраших. Струваше си! Беше изключително приятно да се плицикам в хладните, макар и мътни, заради дъждовете, води на Струма. Снимки няма! Еее, добре де, хайде ще пусна една

Аз се радвам на прохладните речни води

Качването обратно в лодката също си беше приключение :)
Малко по-надолу по течението привързахме каяците зад лодката, девойките се качиха при нас и се заеха с истинско гребане, а ние с дамата от другата двойка си почивахме и крепяхме равновесие, за да не изпаднем някъде по трасето. И не е като да нямаше такава възможност. И двете падахме по няколко пъти, но защастие вътре в лодката, а не извън борда. Еее, "щастието" все пак зависи от гледната точка :)

Малко след тази снимка ние слязохме на брега и продължихме така

А Тишо премина бързеите с лодката и двата каяка

След кратката пешаходна разходка отново се качихме на лодката и продължихме приключението.

И, уви, всяко нещо си има край! Малко след Кресненските ханчета нашето рафтинг приключение свърши и ни чакаше бусчето, което ни върна до началната точка.