От Кладница до хижа Селимица по "Пътеката на здравето"

    Освен Пътеката на здравето в Банкя, за разходката ни, по която можете да прочетете тук, се оказа, че близо до София има още една пътека със същото име. Пътеката на здравето за която ще стане дума в следващите редове започва от село Кладница и стига до хижа Селимица на Витоша.

    Село Кладница се намира на южните склонове на Витоша и е част от Пернишка област, но е само на двайсетина км от София. От селото има павиран път до хижа Селимица. Началото на пешаходната пътека е на около 500-600 м след табелката за край на селото.
   Пътеката е много приятна, движи се през букова гора, покрай реката, като на няколко места я пресича по мостчета. Дължината ѝ е около километър и половина и я извървяхме за около 40-50 минути.
    След ужасните 35-градусови жеги в предишните дни, четвъртъкът ни събуди с по-хладно време. Уговорките са си уговорки, а ние си имахме вече такава с приятели на децата и всички те чакаха пътуването с огромно нетърпение. Истинската изненада, обаче, ни очакваше, когато паркирахме колата близо до началото на пътеката и отворихме вратите ѝ. СТУД! Един такъв чудничък късно-октомврийски студ през август. Добре, че бяхме взели по някоя връхна дрешка, та можахме да осъществим разходката си.

Туристи на старта

   Пътеката се движи покрай Кладнишката река, маркирана е с червена маркировка, която е достатъчно добре разположена, така че нямаше опасност да се загубим.

Началото на пътеката

 
Както споменах по-рано, пътеката е много приятна за ходене, но трябва да имате предвид, че все пак има леко изкачване тъй като от селото, което е на 1000 м надморска височина се стига до 1320 м н.в., на която се намира хижа Селимица.
   Децата не срещнаха никакви затруднения по пътеката, напротив тичаха като козлета нагоре, а ние трябваше да ги озаптяваме с подвиквания да поспрат и да ни изчакат.

      Малко преди пътеката да излезе на паркинга преди хижата минахме покрай строеж на къща (реално беше някакъв тип временна постройка, тъй като се намираше под далекопровод). Собственикът беше там и изключително много се зарадва на децата. Буквално ни догони по пътеката с огромен стъклен буркан с бонбони, за да ни почерпи. "Планината е здраве! Хубаво е, че сте с толкова много деца!"😊  Не беше българин човекът. Наблюденията ми са, че в голямата си част ние българите рядко проявяваме подобна безпричинна любезност към непознати, особено пък към деца.
      След няколко метра излязохме на голям паркинг. За наша изненада в границите на парк Витоша, освен хижата имаше и доста частни къщи, някои от тях хубави, нови и поддържани, а други - изоставени или пък недостроени.

Стъпалата към хижа Селимица, която се издига на 1305 м н.в.

       В хижата предлагат храна, но тъй като ние си носехме прекрасни планинарски сандвичи и други благинки седнахме на маса до детската люлка за да хапнем и да си починем. За наше съжаление точно в този ден планината беше доста намръщена и времето беше хладно. При температура 14 градуса не ни беше комфортно да се заседяваме много-много, защото не бяхме екипирани подходящо и след кратка почивка и похапване тръгнахме обратно към колата.
   

Един от изоставените строежи в съседство

Да хижата има люлка и удобна маса с пейка за пикник

    Избрахме да се върнем по павирания път, който също е приятен и удобен за разходка. Пътят минава покрай огромен нов хотел, който ще отвори врати съвсем скоро.

      Минахме и покрай кладнишкия манастир "Св. Никола", този път не го посетихме, но ще го направим в някой от следващите месеци.
     Ако търсите приятна и спокойна дестинация за пикник на хлад и тишина в планината, пътеката от Кладница до хижа Селимица предлага множество удобни места.

Съева дупка и ферма "Сините щрауси" в с.Брестница

   След кратката разходка до водопад Скока над Тетевен, за която можете да прочетете тук, потеглихме към село Брестница, Ловешко за да посетим пещерата Съева дупка, която се намира над него.
  

   В момента през селото преминава основният пътя към Варна, но усилено върви строителството на автомагистралата и вероятно още следващата година селцето ще остане без големия пътнически поток. В селото има табелки, които насочват към пещерата така че няма да объркате. За съжаление не забелязах от автомагистралата (минахме под новоизграждащия се участък)да е предвидена отбивка за там, т.е. няма да има спонтанни посетители, а само хора, които са тръгнали съвсем целенасочено на посещение в Съева дупка. Би било полезно да се помисли за това.
   Преди пещерата има паркинг, но при нашето посещение беше пълен и спряхме надолу по пътя. Срещу паркинга под сенките на дърветата има и оградена пикник зона където можете да хапнете каквото сте си донесли, а освен това се продават напикти, пакетирани храни и сувенири за туристите. След стотина метра е и касата за пещерата. Входните такси са 2 лв. за деца между 7 и 18 години (по-малките влизат безплатно) и 4 лв. за възрастни.

   След касите слязохме по стълбичките пред пещерата и почакахме десетина минути предната група да излезе от пещерата. Вътре се влиза с водач.
   Дължината на пещерата е 400 м. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове. Температурите в Съева дупка се целогодишно между 7 и 11 градуса. Ние предвидливо си носехме връхни дрехи, но много от посетителите бяха по потници и тениски и хич не им беше конфортно.

  Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею - овчарчета, които са се криели в предната ѝ светла част от турците по време на робството. Предполага се, че е образувана преди около 3,5 милиона години. Била проучена за пръв път през 1883 година от проф. Златаров, а 10 години по-късно и от братята Шкорпил. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 година - благоустроена. От 1990 до 2005 година е била затворена за посещение.

   Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено в средата ѝ.

    Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата се вижда женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. Нашият гид "посвири" на драпериите от сталагтони точно срещу органа. Наистина всеки звучи различно заради различната дебелина и плътност и се получава интересна музика. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.
   Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага се хвърля в очи най-дебелият сталактон на пещерата - с височина 4,5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат Брилянтен.  Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са се изнасяли концерти. По желание на водача ни Емма и Гого също се качиха на сцената и изпяха песничка за да тестваме акустиката :). Акустиката беше добра, а певците бяха малко неуверени и леко притеснени.
    В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити" или наклонени сталактити. Причина за образуването им е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани
    Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък. В нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини...
   Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък. Последната зала е наречена Космос - заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.
    В Хармана видяхме и няколко прилепчета. През лятото в пещерата се наблюдават отделни екземпляри, а в края на септември за зимуване влиза цяла колония.

    Цялата разходка в пещерата продължи около 40 минути.
    Въпреки силната съпротива на Димо след Съева дупка се отбихме в ъв фермата за щрауси в с. Брестница. Ей толкова мъничко оставаше да не я разгледаме този път, защото уж много внимателно се оглеждахме, а я пропуснахме и стигнахме отново до главния път и трябваше да се връщаме обратно. Когато слизате от пещерата следвайте табелките към фермата. Самата тя се намира от дясната страна на пътя. След като при второто минаване по улицатя я видяхме просто не мога да си обясня как успяхме да не я забележим преди това.

   Входът е 1 лв. за дете и 1.50 лв. за възрастен. Ако искате да снимате се заплащат допълнително 2 лв.
   На дворчето ни посрещна един Заю-Баю, който с голямо удоволствие хапва лозови листа.

   След като отървахме заека, стопанката ни поведе към останалите обитатели на фермата. Освен африкански щраус, във фермата се отглеждат и други безкрили птици - нанду и ему.
Двете бели птици нанду са в отделни клетки, защото много се бият, а и посетителите минават далеч от тях тъй като са агресивни и при опитите да накълват туристите се наряняват в мрежата.

   Щраусите са разделени в отделни заграждения - един мъжки + 2 женски. Има четири такива семейства. Отделно имаше и попораснали тийнеджъри все още недостигнали полова зрялост. С голямо удоволствие си хапваха царевичка, но това е само "снакс" иначе им готвели някакви други неща, каза дамата, която ни развеждаше.

   С голямо внимание събират всички паднали пера, като най-ценени са големите красиви пера от крилата на мъжките щраус, перат ги, обработват и след това продават на различни шоу изпълнители или влагат в сувенири, които могат да бъдат закупени на място.
   След щраусите видяхме и птиците ему, които издават много интересен барабанящ звук.

    На финала разгледахме и музея на щрауса. Има скелети на трите вида птици - щраус, нанду и ему, препарирани малки щраусчета в няколко етапа на израстването и яйца на птиците.

Яйца на щраус, ему и нанду

   Във фермата можете да си купите и щраусово яйце, ако имат в момента. Цената му зависи от големината. При нашето посещение имаше среден размер яйце на цена 30 лв. Ей това на снимката с размер почти колкото главата на Гого.
   Този прекрасен ден завърши на река Вит с четирима джапащи риболовци, особено двама 😃 и малко мокри дупета

Ето го и уловът