След Коледа до Правешкия и Чекотинския манастири

    Голямото преяждане на Бъдни вечер и Коледа, както и топлото и слънчево време ни окуражиха да да излезем от София и да си направим кратка разходка. Търсехме хем близко място, хем да има възможност за ходене, хем да не е прекалено... и докато преглеждах записките си за места, които ще посетим попаднах на тези два манастира. Решено!

    Правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на около 3 км от Правец и до него води хубав асфалтиран път с насочващи табели. Самият манастир е малък и не така популярен като близкият Етрополски манастир. На мястото на манастирът в древността е имало тракийско светилище, а точното време на основаването на самия манастир не се знае, но и било по време на Второто Българско царство. През 1636 година манастирът е опожарен от кърджалиите, предвождани от Чампалаоглу, който е пристигнал в региона за насилственото помохамеданчване на българите от Орхание (Ботевград). Хръмът на манастира е възстановен върху останките на по-стара средновековна църква след 1856 г. и е бил осветен през 1866 година. Възстановен е със средства на заможни хора от околността, а майсторът е уста Кръстьо Найденов. Във фасадата на църквата са вградени камъни от стария храм и те лесно могат да се забележат. Иконостасът на църквата е от същия период и е обявен за културна ценост през 1985 г.

    На следващите снимки могат да се видат част от каменните фрагменти по фасадата и над входната врата, като част от тях са от старата средновековна църква, която се е намирала тук по думите на отеца в манастира).

    Вътрешността на храма е богато изписана, като иконописта е направена в последните няколко години.

Икона в храма на "Св. Теодор Тирон" изработена от каменна мозай

ка

    В двора на манастира има новоизградена постройка, където е новата камбанария и се предлагат стаи за нощувка.

    А в задната част на двора има няколко беседки и голямо огнище. Пак от там тръгват и няколко туристически пътеки, като маршрутите са с продължителност от 40 минути до 3 часа. В някой сух и приятен пролетен или летен ден със сигурност ще се върнем, за да извървим някоя от тях.

    

    От тук се оправихме към Чекотинския манастир, който се намира на 14-15 км. Има множество табелки и няма вероятност да се обърка пътя.До самият манастир, който носи името на махала Чекотин води хубав път, а в двора има приличен паркинг. Все пак бих препоръчала да постъпите като нас и да отбиете колата по-рано и да си праняправите приятна разходка. ние спряхме на около километър и половина от манастира. Пътя е приятен, със съвсем лек наклон и тъй като наоколо има дървета смятам, че ще е подходящ за разходка и раздвижване дори през горещите летни дни. От манастира тръгва и пътека до крепостта Боженички урвич, на табелата е дадено ориентировъчно време 3 часа, но в последствие прочетох в интернет, че разстоянието е 4 километра.

    Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан в края на XII век, през Второто българско царство. Той се намира на 4-5 километра от крепостта Боженишки урвич, с която е бил в тесни връзки. По време на Османското нашествие в края на XIV век манастирът е разрушен. Възстановен е отново през XV век. През XVII век е опожарен и разграбен от кърджалийските орди и е изграден отново век по-късно. Монасите от манастира са вземали активно участие в революционните комитети, изграждани от Васил Левски.

 

    През 1990 година жилищните сгради на Чекотинския манастир изгарят отново, като неразрушена се запазва само старата църква. Само шест месеца по-късно манастирът е изграден и отворен отново. Манастирът впечатлява с размерите си и има много стаи за нощувка на посетители.

Чекотински манастир - изглед от входа

Сградата на църквата, която датира от XII век

    Съобразихме се с молбата да не снимаме в храма и затова единствената снимка е от външната фасада с вратата, пред която е изградено съвременно предверие, където може също да се запали свещичка. Предполагам, че то се използва най-вече на големи църковни празници, когато се събират много хора на служба и не всички могат да влязат в храма.

 

    Църквата е пищтно изписана отвътре, като стенописите са прясно реставрирани.

 

    От църквата има пътечка, която води до манастирското аязмо и малък водопад.

 

     От тук през рекичата има пътечка, която води към Брашлянения горски кът (поне според малка табелка закачена на един камък). Пътечката беше изключително кална и бързо се отказахме да видим мястото, до което води. Нов опит със сигурност ще направим през някой летен ден.

    Доста от къщите в махалата около манастира "Св. Архангел Михаил" вече не са обитавани за съжаление. Винаги ни е много тъжно, когато посещаваме градчета и села у нас и зdбелязваме каква огромна част от домовете, някога огласяне от глъч, се посещават инцидентно или са съвсем запуснати. 

        На прибиране избрахме да се върнем не по магистралата, а по стария път през Витиня. Попаднахме в гъста мъгла и минаването под мостовете беше доста сюреалистично. Снимките не са добри, защото много се притеснявах, че, въпреки слабата посещаемост на пътя, някой ще ни настигне и ще спре в нашата кола :)