Етрополски манастир и водопад Варовитец

      Етрополе е малко старопланинско градче след Правец. Никога не го бях посещавала, а знам, че до него има хубав манастир и току до него водопад.

      Тъй като сме насред лятната ваканция, а за зла участ си нямаме баби на село, съм в постоянно търсене на някакво забавление за децата извън така омразните ми детски площадки и забавления в мола. Посещение на Етрополе и разходка до водопада ми се вижя прекрасна идея - хем не е много далече, хем е лесна дестинация точно като за мама с три деца. Е, в крайна сметка се оказа, че на път потегляме само аз и Емма и ще си направим женско пътешествие. Жестоко! А после ще ядем суши, пак по женски, ще видят тези мъже дето не искат да се присъединят към нас. Денят ни съвсем не свърши така както планувахме, но за това - по-късно.
    Пътят до Етрополе ни отне малко над час заради 4-те ремонта по АМ Хемус (аз нямам спомен в моя съзнателен живот някога да са работели всичките тунели на Витиня, а последните няколко години и мостовете започнаха да го "играят" същото упражнение) и заради кърпенето на пътя между Правец и Етрополе.
 

   Градчето е с население около 10000 човека и изглежда много уютно. Джипиесът ни заведе точно до Историческия музей, където паркирахме. Музеят се помещава в сграда на конак от Османско време.

   Входът в музея е 2 лв. за възрастен и 1 лв. за дете. Има експозиции на на вкаменелости, на първобитни съдове и оръдия на труда открити в околностите на Етрополе, на традиционните за региона занаяти през различните епохи. Има и големи и доста подробни макети на мини с топилни за извличане на металите от добиваната руда от 17-18 век, но за съжаление липсва описание и ми беше малко трудно да отгатна кое приспособление какво прави, та и не можах добре да го обясня на Емма. А колекцията на старите соц. цигари я снимах като детски спомен. Почти всичките кутии ги помня, а така мразех да ходя да купувам цигари за моят баща, не за друго обаче едно време все нещо нямаше пък аз бях изпълнително дете: Ами ако няма Стюардеса, Арда ли да купя или Феникс? А ако ги няма и тях Родопи или БТ? и т.н. и т.н. екзистенциални въпроси, които много натоварваха моята детска психика и изнервяха родителя, предполагам, защото всичките тея социалистически цигари бяха абсолютно еднакви на вкус, на мирис и на пушек, така де, равенство и братство. Щерката беше изумена, че на мен са ми продавали цигари в магазина!

    Попитахме уредничката в музея какво друго бихме могли да видим в Етрополе и тя ни насочи към часовниковата кула в града и към манастира и водопада, към които така или иначе се бяхме запътили.
   Часовниковата кула се намира на 200-300 метра от историческия музей. Тя е била изградена през 1710 година като отбранителна кула. Превърната е в часовникова един век по-късно през 1821 година.

    Етрополският манастир се намира на 5 км от града, след с. Рибарица, става въпрос не за популярната Тетевенска Рибарица. Тук е Етрополска Рибарица, която е не толкова известно, но по мое мнение, не по-малко приятно селце с красива природа. Пътят до манастира е асфалтов и макар и тесен и с доста завои е съвсем приличен. Все пак имайте предвид, че две коли се разминават трудно по него.
   Етрополският манастир известен още с името "Варовитец" (заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква) е основан през 1158г. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
   През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Известни са имената на йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо, йеромонах Данаил и др. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са "Евангелие" от 1577г., "Пролог за месеците" от 1602г., няколко евангелия от 17в. и др.
    Поменика на Етрополския манастир е започнат през 1648г. и е попълван чак до 19в. От него разбираме за обновяването на манастира през 1683г. по времето на игумен Михаил. При строежа на днешната църква "Св. Троица" през 1858г. тогавашния игумен Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, в който фигурирала годината на основаването на обителта - 1158г. Плочата била вградена в основите на новопостроеният храм.
Неведнъж Етрополският манастир е бил посещаван от Васил Левски, като дори е запазено скривалището на Апостола (http://www.bulgariamonasteries.com/etropolski_manastir.html)

Манастирската църква

Отново църквата на манастира - изглед отзад

    Манастирът е много добре поддържан, с чудесен затревен двор, а църквата е съвсем прясно и изцяло изографисана отвътре.
   Току зад църквата е и задния вход на манастира, откъдето се отива до водопада Варовитец.
Буквално само на стотина крачки, можете да се насладите на водопада.

   Когато ние отидохме на водопада някакви хора тъкмо се... хммм, къпеха там. Добре, поне че бяха с бански, защото, нали можеше и по натура да се къпят.
    Направихме една-две-три снимки, като се постарахме да не хващаме в кадър "къпачите" и пордължихме надолу по пътеката. От тук има мнаго хубава пътека, добре означена с парапети и от двете страни и ние вървяхме по нея около 15 минути. Тъй като, обаче, липсваше всякаква информация коя е тази пътека и до къде води решихме да се върнем обратно. Ще потърся допълнителна информация и вероятно в бъдеще ще минем по цялата дължина на пътеката. Мислех си, че по пътеката, която слиза под водопада, ще мога да направя хубави снимки на цялата му дължина, но за жалост имаше твърде много растения, които пречеха на изгледа и снимките не се получиха добре.

Пътеката се вие покрай реката

На мостче над рекичката

       Когато се върнахме обратно, за щастие къпещите се бяха приключили с хигиенизирането си и водопада беше само наш! Язък, че не си носехме сапунче и кърпи 😂 Компенсирахме със снимки.

  Последни снимки в Етрополския манастир:

    Понеже до момента всичко вървеше по мед и масло, решихме че това не ни е достатъчно, а ще посетим и друг съвсем близък водопад - Врана вода до село Ямна, още само 5-6 километра по пътя и 20-30 минути ход по еко пътека. Така се почва то, с добри намерения и уж само за малко.
   До село Ямна стигнахме бързо и лесно. Дори веднага намерихме и началото на пътеката към водопада.

   Малко ме притесни времето и небето, по което се скупчваха облаци и дори два-три пъти се чу заплашително боботене, но въпреки тези предупреждения ние потеглихме с бърза крачка по пътеката. Толкова бърза, че скоро настигнахме двойка туристи, които също отиваха към водопада. Но, за разлика от нас, не разчитаха само на интернет сведения, а се бяха консултирали и с местните хора. От тях разбрахме, че пътеката означена като такава за водопада е твърде мучурлива и свършва в тресавище, а вместо това трябва да се тръгне по летния маршрут към Етрополския манастир и горе на поляната да се завие вляво и да се слезе към водопада. Благодарихме им горещо и ги подминахме с бодра крачка. И походихме, и походихме, и се катерихме като едни кози същински и ни драха трънки и глогинки и ни пари коприва, защото пътеката, макар и добре означена, явно не е много посещавана и е доста пообрасла, а на места е почти отвесна. Все пак на финала издрапахме до една поляна, на която пасяха стадо полудиви коне. Седнахме да починем и да хапнем по бисквита, с надеждата, че двойката туристи ще ни настигнат и ще ни упътят на къде е водопадът. Защото според джипиеса кръжахме някъде около него, но пък може ли да се вярва на тея електроники?! От както една подобна джаджа настояваше, че трябва да минем през военна база в Македония и спряхме на портала, при което вероятно повишихме бойната готовност на страната поне с една степен, а тези некооперативни хора военните твърдо отказаха да ни пуснат да минем транзит и "умната" машинка ни предложи като алтернатива да преджапаме река Вардар, аз лично се отнасям с леко недоверие и предубеждение към джипиес джуджавките. Почакахме 20-30 минути и си починахме добре, но другите туристи така и не се появиха. Или гръмотевиците ги бяха уплашили, ими пък стръмната пътека ги беше разколебала или просто ние тотално се бяхме объркали. Така или иначе тръгнахме да се връщаме. И все пак нещо ме глождеше, походихме малко насам-натам, но въобще не си представяйте ходене по равното все едно сте в парка, падна яко катерене и спускане не, ами направо суркане. В един момент взех че се поуплаших, че или ще се изгубим някъде из гората, то вярно че все се чуваше далечен шум от пътя или лай на куче, а и знам че ако се върви все надолу или по течението на реката неминуемо ще излезем в село или, недай си Боже, някоя от нас ще си навехне или счупи крака. Прекратихме безцелното скитане, върнахме се на поляната с конете и тръгнахме по обратния път. Беше мааалко инфарктно докато открием маркировката, но за щастие се справихме и потеглихми по пътя наобратно.

Миии, гъбки... Стават за супичка, но не знам дали е тези дето се ядат веднъж в живота, може би е време да се понауча. Все пак всеки човек си събира и врагове по жизнения път, освен приятелите :)

Това е табелата, на която трябва да се тръгне КЪМ манастира, защото пътеката за водопада е заблатена

    На "конската" поляна:

    Когато се заспускахме по обратния път видяхме малка дървена стрелка:

   ОБнадеждихме се, че ще открием насоки, които сме изпуснали преди това, но уви. Единственото място с вода, до което стигнахме беше ето това едва-едвам църцорещо поточе.

     

     Прибрахме се в София много уморени, навъртяли 17000 крачки (според моя телфон) и твърде мръсни потни и изподрани за да ядем суши навън. Нашите мъже вкъщи ни поръчаха сушенце и намазаха раните ни с мехлем.
Но!!! "Врана вода" ние не сме се отказали и ще направим и втори опит!