Сякаш тази година пролетта не идваше и не идваше... някъде под карантина стоеше вероятно горкичката и зимните вихрушки и температури ни съпътстваха почти до средата на април. Но ей на, най-накряя и ТЯ дойде - зелена - с цвета на новата трева, бяла - като цветовете на крушите и ябълките в двора, жълта - като нарцисите, розова и червена - като лалетата и вишничката ни. Задъхана, закъсняла, забързана да навакса забавянето си пролетта ни накара и нас да се размърдаме, да излезем от зимната апатия и летаргия и да потеглим на някъде.
Велик ден е, че и тамън отпуснаха рестрикциите покрай Ковид 19 и затова решихме да си останем вкъщи, защото всичко ще е претоварено от хора държани на къс повод повече от година. Така че домашни козунаци (ама супер ми се получиха тази година), домашни боядисвани яйца (еее, не бяха най-добрите, но проблемът беше в боите), домашни зелени салатки (Мляс!) и домашно печено агънце (2 пъти мляс!). Разбира се, всичко това можеше да бъде документирано с подходящи снимки, ако имах достатъчно ум, разум и усет, за да ги нащракам и публикувам в блога. Но Балзак, Джоан Роулинг и Джордж Р.Р. Мартин са прочути със снимките си, та и аз, барабар Петко с мъжете се нареждам до тях и, вервайте ми - супер вкусно и апетитно ми се получи всичкото гороизброено ядене;)
След цялото това предислове, където ние ядем, а вие (евентуалните читатели) си представяте, колко красиво и изискано е всичко (не беше, но щом няма снимки, доказващи обратното, след 20 години с ръка на сърцето ще твърдим така) решихме, че все пак е време да спрем да се тъпчем и да се поразтъпчем из нашата Софийска околия и къде-къде, щото нали да е наблизо, ама да не е нависоко, да не е на далече, да-не-е-на-манастири (Великден е и всички църкви и манастири ще са протъпкано с миряни ) и то остана накрая у нашите, у техните или у Западните покрайнини... Еми, има ли избор?! Решено! Ще посетим пантеона "Майка България" в Гургулят.
Изстраданата магистрала "Европа" май вече е аха-аха готова и се придвижихме по нея. Силно впечатлени от този факт се заплеснахме и пропуснахме да се отбием и да слезем на Сливница. Благодарение на този факт стигнахме до Алдомировското блато. Това е блатото в подножието на ОНЕЗИ надписи, които всички сме виждали забързани към сръбската граница, плескавиците в Цариброд или по-нанатъшния Запад: "1885 - 2020 СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ" и медалът за храброст на българската армия, изписани с бели камъни по склоновете на възвишенията Три уши вдясно от пътя. В този район се водят доста кръвопролитни сражения по време на Сръбско-българската война.
Алдомировското блато е разположено на територия от почти 130 хектара и се намира на около 5 км след Сливница. То е защитен резерват, в който са забранени лова и робилова и служи за опазване на биоразнообразието. Тук се срещат много водни птици като блатен орел, бойник, голям и малък гмурец, бекас, чапла, водна кокошка, патица и други. Около Алдомировското блато има изградени няколко площадки да наблюдение на птиците.
Площадка-чакало за наблюдение
Дори и в този приятен и топъл пролетен ден, ветърът горе в чакалото беше пронизващ.
При кратката си и късна разходка до Алдомировското блато успяхме да видим водни кокошки, патици, бяла чапла и двойка блатни орли.
На следващия ден след нашето посещение на Алдомировското блато, някакъв идиот се беше отбил и изсипал пет (5!!!) гондоли със строителни отпадъци - на пътчето, което и без това беше в безобразно състояние и до първата наблюдателница-чакало. Не знам що за човек трябва да си за да си го помислиш, а какво остава да направиш нещо подобно. Но ето че явно може :( Сигурна съм, че при добро желание властите биха могли да открият виновниците, силно се надявам някой да понесе отговорността за деянието си, а районът да бъде почистен!
След кратката и непредвидена отбивка до Алдомировското блато обърнахме колата и се върнахме към първоначалната си дестинация - Гургулят и Пантеона.
Пътят от Сливница до Гургулят е кратък като разстояние - десетина километра, но пък за сметка на това е в безобразно състояние и дупките, ямите и кратерите със почти пълна сигурност са сумарно повече от асфалта. След като си проправите път през така наречената пътна мрежа стигате и до самото село.
Село Гургулят е символ на победата на Българската армия над сръбската войска в Сръбско-Българската война от 1885 г. когато българските капитани побеждават сръбските генерали. Над селото, в местността "ЦЪрквище" се издига Пантеонът на безсмъртните в памет на загиналите в битката за Гургулят и Сливница селяни, войници и офицери. Пантеонът е изграден от червен бетон с размери приблизително 700 кв.м и височина около 20 метра. В центъра му се намира статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда.
Пантеонът на безсмъртните е внушителен и впечатляващ, въпреки че е изключително зле поддържан и стъпалата и стените се ронят. Срамно е, че така неглижираме символите си на национална гордост!
В непоследствена близост до Гургулят има древна крепост - Пеклюка, както и живописно, макар и късо речно ждрело и пещера, които ние не посетихме, защото не бяхме подготвени и пътеките до там не са добре означени. в самото село има две места за настаняване - хотел и къща за гости, така че бихте могли и да преспите ако решите да отделите повече време на района.
На нястото на съвременния пантеон се е намирала стара голяма църква, по тази причина и местността се нарича Църквище. В момента действащият храм на селото е в центъра му. Той е на десетина години и е малък, но носи полъх на уют и духовност, не знам дали това са правилните думи за една църква, но точно така го почувствах, когато пристъпих прага ѝ. В крайна сметка това е въжното - хората да се чувстват добре приети и сигирни в своята църква, нали?!
 |
| На площадката срущу църквичката |
 |
| И на чешмата - пак там |
Няма коментари:
Публикуване на коментар