Водопадите над село Локорско

    Село Локорско се намира в полите на Софийска планина - дял на Стара планина съвсем близо до София, на не повече от 2-3 километра отвъд Околовръсното шосе. Районът е равнинен, с красива природа, на слънчевият и топъл южен склон на планината и затова не е очудващо че все повече столичани купуват къщи и се пренасят там за постоянно, въпреки че мястото е по-отдалечено от центъра на столицата от така предпочитани села/квартали във Витошката яка.

    От приятели бяхме чули за водопадите край село Локорско и почивните дни покрай Великден бяха подходящи да ги посетим. Пътеката, която минава покрай тях е равна и широка почти през цялото време, само в края има леко изкачване, така че е подходяща и за малки деца. А по протежението ѝ има множество удобни места, където може да се направи пикник.

    За да се стигне до пътеката покрай водопадите, в центъра на селото се завива в ляво покрай кметството. След малко се стига до площадче, където оставихме колата и продължихме пеша покрай рекичката. Водопадите на Локорско са 7, като те всъщност са изкуствено изградени прагове  на реката - два са от бетон, а останалите са изградени от камъни. Най-високият от тях е 6-7 метра. 

    Първият водопад се намира още преди да свършат къщите на селото, той реално е изграден от бетон  праг.

Покорителите на първия водопад

    Пътеката е равна и широка и е подходяща и за съвсем малки деца и за каране на колело. Всъщност районът на Локорско е предпочитан от хората, които се занимават с планинско колоездене и каране на кросови мотори през пресечен терен.

Първи по пътеката край Локорските водопади

 

     На не повече от 200 метра са вторият и третият водопад, които са един над друг, а до тях има изградено каменно барбекю и мостче над реката.

     Покрай реките на децата никога не им е скучно:

 

        И следва водопад номер 4:

   Не много след него е и водопад номер 5:

 Шестият водопад е по-симпатичен и по-гостоприемен към нас, което си личи и по броя снимки:

    След този водопад следва дълга поляна, където можете да напавите пикник, ако до момента не сте си харесали местенце. Реката остава в ляво, а над нея има интересни скали, където моите момчета изследваха жаби, гущери и птичета. 

Пътят през дългата поляна

В ляво и в дясно има множество удобни места за отдих

През рекичката вляво има скали, подходящи за гущеролюбци

        От тук и вляво и вдясно от основната пътека има множество разклонения, по които се вижда, че често минават мотори и атв-та.

        В края на дългата поляна пътеката се стеснява и се разклонява на две. Тук има и изоставена сграда, вероятно на ВиК, защото до нея има и водохващания. Пътеката се раздела на два ръкава вляво и дясно от сградата. Ние избрахме да тръгнем на дясно. Пътеката се качва нагоре през скалите, не еясноочертана, но мисля че няма опасност да се заблудите. Тъкмо когато си мислехме, че сме тръгнали по грешен път и си дадохме още 5 минути вървене, а след това щяхме да се върнем, чухме че наблизо пада вода, т.е. седмият водопад беше някъде вляво и надолу от нас. Излязохме на друга, по-ясно очертана пътека и тръгнахме надолу по нея. (Пътеката продължаваше и нагоре и предполагам, че води до връх Драгун - най-високият връх в този дял на планината)

    Следва и седмият водопад, който също е бетонен праг, а не от камъни, и освен това до него се стига трудно, защото е много стръмно. Ние си спестихме стръмното спускане и последващото изкачване обратно до пътеката и го видяхме сред клоните. Ако имате добро въображение и остър взор и вие ще го видите на следващата снимка.

"Невиждаемият" водопад

    Пътечката прескача ту от едната, ту от другата страна на реката и често съществува риск да си намокрите краката, но ако се разхождате в топъл пролетен ден, като нас, това не е повод за тревога, а за смях и закачки.

           А това е и последният водопад. Малко след него пътеката стига от другата страна на изоставената сграда на ВиК и след това връщането е през дългата поляна и обратно по същия път, по който дойдохме. 

        

        През цялото време докато се разхождахме не спирах да се чудя как е възможно тук да е толкова прекрасно и да няма хора. По пътеката срещнахме само двама колоездачи и никакви други хора. Цъках с език, чудех се и тайничко се радвах, че е толкова спокойно. Загадката се изясни докато се връщахме. Когато стигнахме до 3-4 водопади срещу нас вече се движеха огромни тълпи от хора с раници, чанти, скари и какво ли още не. Оказа се, че мястото е много популярно и ние просто бяхме изпреварили останалите туристи. Ако искате да се насладите на тишината и спокойствието по пътеката край Локорските водопади ви препоръчвам да постъпите като нас и да тръгнете по нея не по-късно от 9 часа.