На 3 март на Шипка

   За четвърта поредна година в навечерието на 3-ти март сме все около Шипка. Обикновено спим в Казанлък, а за честванията на самия връх излъчваме представители на семейството, които се качват горе. Постоянното присъствие на върха е Димо, придружителите са в променлив състав. Този път, тъй като вече всички сме достатъчно пораснали, особено аз, до паметника ще се качим цялото семейство.

  Тази година избрахме да нощуваме в град Шипка, хем да разнообразим, хем да сме възможно най-близо. Тъй като от година на година все повече хора искат да отбележат националния празник на връх Шипка, полицията отбива автомобилите все по-рано по пътя и ходенето се увеличава.
  В Шипка си наехме много приятна вила, която е подходяща за едно или две семейства, има чудесно дворче с гледка към Долината на тракийските царе и напълно оборудвана кухня с всичко необходимо за да си приготвяме храна ако ни се прииска.

Все пак за хранене ползвахме основно местното заведение "Опълченец". Ако се отбивате в Шипка по някакъв повод и се чудите къде да хапнете, препоръчвам го, готвят вкусно, разнообразно и на прилични цени.

Някои обядват, а други се зомбират

  Град Шипка ни посрещна с хладно и облачно време, но без да е неприятно студено, така че се разходихме из градчето и заразено от нашето добро настроение, по някое време дори и слънцето реши да ни се усмихне леко. Аз до сега не се бях отбивала в самия град, освен до храм-паметник "Рождество Христово" и много ми допадна -  приятно и спокойно местенце. Точно до нашата вила има изворче с много вкусна вода и от целия град постоянно идваха хора да си наливат. Пак от там тръгва и една еко-пътека за разходка в планината "По стъпките на Феликс Вожели".

  Феликс Вожели е френски лесовъд, който в началото на 20-ти век е пристигнал в с.Шипка и е осъществил първото организирано залесяване в България. Той оглавява и създаденото тогава Бюро за борба с ерозията и пороите в България, които заради поголовната сеч са били голям проблем. Хм, дали не ни трябва някой нов Вожели, които да ни поозапти и през 21-ви век?
  Запазваме си разходката по екопътеката за следващ път в някой по-топъл и не толкова кален сезон.
  По някаква причина точно в дните, в които се очаква най-голяма посещаемост на града, етнографският музей е с голям катинар на вратата. Е, и той остава за другия път.

Малко гледки от градчето:

  Уговорката ни за трети март е да станем рано и най-късно в 8 часа да сме тръгнали с колите към върха, за да спрем максимално близо. Станах преди 6 часа и като погледнах навън по пътя от Казанлък видях доста натоварено движение в посока Шипка. Стана ми ясно, че май-май няма да успеем да се класираме много близо до върха, но каквото-такова. Като никога успяхме да се оправим и да потеглим цели десет минути преди уговореното време. Уви, отбиха ни от пътя на цели 6 километра от паркинга на върха. Нашите кумове, с което бяхме, споделиха, че миналата година са ги спрели на същото място, въпреки че са тръгнали два часа по-късно. Дааа, както казах и по-рано всяка година хората, които отбелязват трети март на Шипка стават все повече и повече. Което е нещо хубаво, патриотизъм и родолюбие не са мръсни думи. За следващата година си обещахме да тръгнем къв върха още в 6 часа. Дали пак ще ни спрат на същото място? :-)
  Времето беше хладно и мъгливо, по пътя има много хора, млади, стари, с бебета, деца и тийнейджъри.

 

   Стълбите към самия паметник бяха буквално претъпкани с качващи се и слизащи хора. Най-долу имаше и КПП, на което проверяваха за оръжие. Проверяваха колкото да не е без хич и колкото да направят още по-голяма блъсканица, допълнително задържайки опашката. 

За съжаление не разполагам с хубави снимки от паметника и официалните събития около него. 

   Пътят надолу към колата ни се видя два пъти по-дълъг и много по-уморителен от изкачването. А град Шипка беше като един кошер - пълен със сергии, с автомобили, с хора... В "нашата" кръчма чакахме за маса и имаше специално третомартенско  меню с 2-3 салати, толкова супи и скара. Нормално, при такъв наплив. От сергийките си купихме много хубави локуми и пишмание (Ннндаа, съвсем третомартенски, турски бяха, от Одрин ;-) )

     На 4-ти март след  като се наспахме добре, изпихме по 3 кафета и 2 аспирина се отправихме към руската църква, чиито златни кубета се виждат отдалече и доминират над града.

  

  Храм-паметник "Рождество Христово" е посветен на героите от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Строежът е започнат през 1885 г. и е завършен през 1902 г., като средствата за изграждането му са набирани от дарения основно в Русия и отчасти у нас. Идеята за изграждането му е на граф Николай Игнатиев и на Олга Скобелева, майка на ген. М. Скобелев. Първоначално храмът е руска (по-късно съветска) собственост но през 1934 г. той е преотстъпен за вечни времена на българския народ. В криптата на храма се съхраняват костите на над 9000 загинали български и руски войни, а камбаните на църквата, най-голямата, от които тежи 12 тона, са изляти от събраните в района гилзи.

   По стените на храма има паметни плочи с имената на загиналите офицери и броя на обикновените войници от всеки полк, участвал в битката - тъжно и тягосно "четиво".

Иконостасът в криптата на църквата

   От църквата тръгва пътека към връх Шипка, която била много приятна за ходене, по думите на пробвали я, но подходяща за по-сухо време. Значи и нея я включваме в списъка "Да се пробва".

Последна снимка за довиждане и обратно към София