Очите на Бога

   На малко повече от 100 км, близо до с. Карлуково се намира пещерата Проходна, в която е скалният феномен Очите на Бога. Много сме слушали за това място и най-накрая се наканихме да го посетим. Идеално е за еднодневна екскурзия близо до София.
  Съвършенството се постига с практика е казал някой, а ако не го е казал, сега го казвам аз. 😉 Все още сме дълече от съвършенството, но ставаме все по-добри в спазването на времето за тръгване, което сме си определили. Ето и сега, рано в неделната утрин вече сме на път. Пещерата Проходна се намира след с. Карлуково, близо до гр. Луковит и е част от най-големият в България район с карстови пещери и и интересни скални образувания - Карлуковският пролом. За да стигнем до нея от София тръгнахме по автомагистрала Хемус и след Ябланица се отклоняваме към Плевен и Луковит, след това в с. Румянци има отклонение за Карлуково, което обаче ние изпуснахме. След консултация с картата видяхме, че няма нужда да се връщаме и можем да стигнем до пещерата и по пътя през следващото село Петровене.
 

На свобода край селото

  На входа на Карлуково ни посреща привлекателна табела за пещерата, а покрай пътя в полето има много интересни статуи.

Туристическият център над пещерата

    Преди да се стигне до туристическия център в дясно от пътя е отбивката към пещерата, на 200 метра от която има много голям паркинг.
   Самата пещера е от тунелен тип и е с обща дължина 365 м. Входовете от двете страни са огромни с височина над 50 м. От скалите над задния вход в момента правеха бънджи скокове.
Пещерата е добре осветена и много интересна. Освен впечатляващите божии очи има и други интересни скали, подходящи за катерене.

Входът от към  паркинга

И поглед отвътре - навън

    На тази снимка, въпреки че не се забелязва, сме се покатерили доста нависоко под "Очите на Бога". Гого приседна на тази малка издатинка, понамести се и заяви:
    - Ето, това сигурно е столчето на Бога. Не е много удобно, но то сигурно не е удобно и да си Бог!
 😁😁

   И пак Гого като жълтък в яйце, много държеше да го снимам и да го покажа. Така че ето, показвам го
 

  А това е снимката направена от Димо надолу към хората, просто за да се добие представа къде  се е покатерил като една същинска дива коза.

Изходът на пещерата, където се виждат и въжетата за бънджи скоковете

   От изходът на Проходна започва пътеката към скалния манастир "Света Марина".

   Пътеката не е дълга, минава се за около 15 минути, първоначално се спуска към Искъра, където може да се слезе и до самата река, а след това се изкачва малко и има няколко мостчета и въжета за хващане покрай скалите. Всички те са поддържани добре и са стабилни и безопасни дори и за малки деца.

Пролет

    От тук започва изкачването и по-екстремната част от пътеката - мостчетата, покрай скалите, както и възможността да се слезе до реката

Комитетът по посрещането

Историята на скалния манастир "Св. Марина" - увеличете снимката, за да прочетете текста, интересно е!

    А ето и малко снимки от самата скална черква, която е била създадена през XIII в. от монаси исихасти на мястото на старо тракийско светилище.

    По време на комунистическото управление у нас, църквата е била почти напълно разрушена, част от древните иконописи са свалени от стените през 70-те години на XX в. и се съхраняват в НИМ. След 2005 г. и до днес църквата се възстановява и поддържа изцяло от доброволци, като двигател на цялата тази дейност е ето този родолюбив българин - Флориан Марков.

    В момента църквата е осветена и действаща и всяка събота и на големи църковни празници има служба, водена от местен свещеник. В църквата са направени и две кръщенета и една венчавка.
    Ние имахме щастието да срещнем г-н Марков в двора на "Св. Марина" и той ни разказа за интересните места, които можем да посетим в района. От него научихме, че съвсем близо до Проходна се намира и пещерата "Свирчовица", където в началото има изградени дървени стълбища и може да се разгледа. Пак тук наблизо е и пропастната пещера Банковица. Разбрахме, че около карлуковският манастир "Св. Успение Богородично", освен "Св. Марина, на другия бряг на Искъра има още два скални манастира "Св. Безсребреници Дамян и Кузма" и "Св. Никола" (Глигора). Всички тези манастири са основани през XIII-XIV в. от монаси-исихасти. Отворен за посещение е "Св. Никола- Глигора". Други забележителности в района са скалните феномени Провъртеника и Струпанец, еко-пътеката край Луковит - Искър-Панега и водопада и средновековната крепост край Реселец. Изключително сме благодарни на Флориан Марков за тази увлекателна беседа. Той е един от така рядко срещаните в последно време хора, които умеят да поддържат пламъчето на любознателността и родолюбието!
    След като се върнахме назад по пътеката към Проходна и си събрахме потьом недоволния, мрънкащ и уморен тийн, излязохме при паркинга и се отправихме през полето по едни коловози към група дървета, там някъде би трябвало да е "Свирчовица". В ляво от нас остана една чешма, за поене на добитък и 200-300 метра след това действително попаданхме на входа на пещерата. Никога не бих предположила, че тук има пещера, ако не знаехме предварително.

Тук е входът на "Свирчовица", а ей там е паркинга. Един хвърлей място, нали ви казах

   На входа на "Свирчовица" ни посрещна подранила пеперуда.

  Ето така негостоприемно изглежда входа, но само няколко крачки след това се виждат изградените стълби.

   Когато само преди минути си излязал от "Проходна", която наистина е впечатляваща, но пък пълна с хора, спускането по стъпалата към абсолютно пустата и тиха "Свирчовица" те изпълва с трепет.

  
      В ляво след изкачването по стълбичката има отвор, а след него 5-6 метрова пропаст, след това пещерата продължава навътре. В дясно, пък, има тераса над другото разклонение на пещерата, което бързо преминава в тъмен тунел към дълбините ѝ."Свирчовица" е дълга около 280 м и навътре е достъпна за посещение от хора с екипировка.

 

 

Пропастта в ляво след стълбите

Дясното разклонение

... и малко по-навътре

Растителността в пещерата

И един каменен гущер наднича от дупката си ;)

   След "Свирчовица" тръгваме към "Св. Никола - Глигора" с отбивка преди това до каменните къщи на местни бизнесмени.
   След като излязохме на асфалтирания път, поемаме в посока Луковит. На втората обивка в ляво завиваме. Пътят минава покрай голяма кариера и се движи покрай реката.

Край пътя стоят Фред и Уилма

  А тук спряхме за да похвърлят момчетата жабки в реката, а пък аз си набелязах още едно място в района, което да посетим.

Над това слънце, високо горе на скалите, има панорамна беседка, от която, най-вероятно, се разкрива разкошна гледка

    След кратко стигнахме и до каменните къщи. Много са интересни и са построени и поддържани с мерак. Беше ми малко неудобно да се разхождам из дворовете на хората и да правя снимки, но поговорихме с възрастния стопанин на едната от тях. Човекът каза, че посетителите ги радват, че никой никога не им е направил пакост и че зад дувари и стени се крият тези, които са откраднали парите си, а другите, които са изкарали парите с честен труд харесват да споделят.

Ето така си представям къщичките на хобитите

   След тези интересни и атрактивни къщи, за ужас на момчетата,вместо към някой ресторант се отправихме към втория скален манастир.

  След табелката се тръгва по тесен черен път, покрай който са нахвърляни хиляди, а може би дори десеткихиляди железопътни траверси.

   Можете да продължите с автомобила и след портата, пътят стига до самия манастир. Ние предпочетохме да повървим, разстоянието е 1,4 км, пътят е равен и се изминава бързо.

 Пътят минава и покрай няколко вили. Някои от тях за жалост са в това състояние, а други малко по-добре.

Хей там насред скалите е кацнал манастира

   Където свършва пътя има уширение, на което могат да се паркират автомобилите, чешма с хубава вода, масичка с кът за пикник (ако не ви притеснява миризмата на заблатената част от реката наблизо) и указателна табела.

  

Свети Никола - Глигора. Увеличете снимката, за да можете да прочетете текста

   От тук до манастира следват 148 стъпала. Трудно се върви по стъпалата, защото хем са високи, хем са неравномерни, но поне не са много, а и има перила покрай тях.

    

Дървеното стълбище към старата църква и монашеските стаи

Поглед от стълбите към скалната ниша на сегашната църква

Гледката, която се разкрива от горния етаж

И в другата посока

 

   
На финала уморени и гладни спряхме в Националния пещерен дом, който се намира съвсем близо до "Проходна" - има табели на пътя, няма опасност да го пропуснете. Той е огромна сграда на 5 етажа, която е прилепена, сякаш пропълзяла по скалите. Има хотелска част и ресторантче със спираща дъха гледка към реката. Не се наемам да реша дали готвят вкусно или ние бяхме много гладни, но фактът е, че ометохме чиниите за отрицателно време. Важна забележка в пещерния дом е студено като в истинска пещера, въпреки топлото време навън. Носете си връхни дрехи, за да не подсмърчате и подкашляте след това като мен цяла седмица.