Трявна

 От средновековния град Хоталич до Трявна разстоянието не е голямо и стигнахме бързо.
Бяхме си резервирали много приятно местенце съвсем в центъра на градчето, на един хвърлей от часовниковата кула.

   В дворчето с изненада видяхме, че си имаме портокалово дръвче. Не очаквахме, че тук е възможно да виреят портокали, но ето на. И тук беше мястото където планирах да сложа снимката на въпросното портокалово дръвче, но се оказва, че моят критик Димо е преценил, че снимката не е хубава и я е изтрил. Ами ще се наложи да ми повярвате на честната дума - имаше портокалово дръвче и дори си имаше и плод портокалче. :)
  Въпреки че пристигнахме почти на свечеряване не можехме да пропуснем да се разходим по тревненските улички преди да си потърсим място за вечеря. Повечето магазинчета вече затваряха, но влязохме в ножарска работилница. Майсторът се зарадва на трите ни деца, а след това ни сподели, че има пет сина и една дъщеря. Еха! Определено си спечели възхищението ни.
   Направихме няколко снимки на ножовете, чухме интересни истории и си купихме нож за разфасоване на месо.

 

  Успяхме да заснемем и двама храбри войни с шлемове и мечове. Третият войн отказа да се снима и се цупеше на вратата. Знам аз, че след години ще пита "А моята снимка къде е?", но това са рисковете на тийнеджърството - пропускаш да увековечиш готини спомени по незнайни причини.

   След ножарската работилница минахме по популярния "Гърбав мост" на Трявна. Мостът е построен от уста Димитър Сергюв още през 1844-45 година. Другото име на моста е  Кивгиреният мост. При предишните ни посещения на Трявна под този мост винаги е имало много рибки. Тази път не успяхме да видим нито една. Дори и на следващя ден, когато се върнахме с вкусни парченца питка, рибки нямаше:-(
 

   Продължихме си разходката до така наречената Любовна чешма. При предишните ни посещения в Трявна го нямаше камъкът с легендата за чешмата.

  От тук вече много гладни се отправихме на вечеря.

   Избрахме си бирария "Трявна", която се намира среще църквата "Св. Михаил". Останахме изключително доволни от храната там. Всичко беше много вкусно, а порциите големи. Имат няколко вида хубава наливна бира, която произвеждат на място. Ние опитахме три от четирите предлагани. От мен гласуване с две ръце за плодовата бира.

Плодова, кехлибарена и светла бири

    Освен бирата препоръчвам калугерското мезе и домашните кебапчетата и кюфтета.
   Следващият ни ден в Трявна бе посветен на разглеждането на забележителностите в града. След бърза закуска започнахме от църквата "Св. Архангел Михаил". На това място съществува християнски храм още по време на Второто българско царство. По време на турските нашествия и последващото робство той е бил опожаряван неколкократно, но въпреки всичко тук не са се извършвали богослужения само то 1798 до 1814 година. Тогава, след султанско разрешение за постояване на часовниковата кула, тревненци изграждат и храма си отново.

  Иконостасът на църквата е със прекрасна дърворезба, а иконите са прясно реставрирани.

  В църквата има и музей на иконите. Входът е само левче за възрастен, децата не плащат, а вътре могат да бъдат видяни разкошни образци на иконописта от XIX век.

Тук се вижда и въжето за църковните камбани. Едвам опазихме Трявна от извънредна литургия 😜

   Точно от другата страна на улицата срещу църквата е Славейковото училище. Това е едно от първите светски училища у нас, създадено е през 1839 г., а от 1849 г. в него преподава Петко Славейков, който въвежда обучение по рисуване, пеене, физическо възпитание. Училището е постоено върху земя, дарена от църквата "Св. Архангел Михаил" със средства дарени от местни търговци и други имотни тревненци. Училищната сграда е на два етажа с вътрешен двор, като на първият етаж към улицата са се помещавали различни дюкяни и занаятчийски работилници, с наема от които училището е подпомагала издръжката си. На втория етаж, освен класната стая е имало и общежитие, където са спели учениците от околните села.
   Ние присъствахме на интересна беседа и научихме, че училището е било класно от взаимнообучителен тип: всички ученици (над 150 деца) са били в една голяма стая и по-големите ученици са помагали на учителя и са обучавали по-малките.  На първия ред са седяли най-малките ученици, които са пишели с пръчици в пясък, на втория ред зад тях са учениците, които пишат върху восъчни плочки, след това са тази пишещи с паче перо върху хартия. Физическите наказания са били доста популярни - бой с пръчка, наказание на колене върху орехови черупки. Мързеливците, преписвачите и мърльовците са били наказвани с табелки, които да носят през целия град до дома си. С подобни, само че положителни табелки са били удостоявани и отличните и старателни ученици.

 
  Старата, огромна класна стая на училището в момента е изложбена зала и в нея са изложени творби на братя Казакови. Аз от изкуство не отбирам хич и по тази причина от въпросните творби ми допаднаха не повече от 3-4 неща, макар че добросъвестно разгледах всичко.
  В друга по-малка стая е направена възстановка как е изглеждала едновремешната класна стая. Не знам как са се справяли с ученето едно време децата, на си мислех, че ако наши съвремени деца са обучавани по подобен начин ще е цяло чудо ако едно от десет завърши четвърти клас четящо и пишещо що годе грамотно. Сякаш прадядовците им са били доста по-мотивирани.
  В Славейковото училище има и стая с интересна експозиция на часовници. Заслужава си да се разгледа.
  Във вътрешният двор, пък, покрай стените са нахвърляни огромно количество врати, предполагам че са свалени от различни къщи. Истинска загуба, според мен, е че не са реставрирани и експонирани някъде. Отделете им няколко минути и ги разгледайте, когато сте в Славейковото училище.

  След училището, отново през моста се отправихме към Даскаловата къща. Аз се надявах да се отбием и към музея на иконите, но не срещнах разбиране от останалите членове на семейството и се примирих.

Тук се обявява въстанието в Травна. Къщата, в чиито двор е паметника е типична къща от 80-те години на XX век. Постарах се умишлено да не е в кадъра. 

   Даскаловата къща е построена в началото на XIX век - от 1804 до 1808 година.

  
     Тревненският чорбаджия Христо Даскалов построява къщата за двамата си сина. Къщата е с типична възрожденска архитектура, с голям чардак, обширен двор и висок каменен зид. По време на освещаването ѝ майсторът-строител Димитър Ошанеца сключва облог с калфата си Иван Бочуковеца, кой от двамата ще направи по-хубав дървен таван-слънце от Гергьовден до Димитровден. Двамата майстори работели в тайна един от друг. Когато на Димитровден дошли майсторите от еснафа да оценят работите им, първо отворили стаята в която работил калфата Иван Бочуковеца. Всички били впечатлени от неговото Юлско слънце и решили, че заслужава вече да бъде майстор, а не калфа.

Юлското слънце на Иван Бочуковеца

   След това отворили стаята с майското слънце на Димитър Ошанеца и останали поразени от красивото и спокойно майско слънце и 88 маргаритки около него - всяка една различна от останалите. Единодушно решили, че Димитър Ошанеца с гордост може и трябва да носи титлата баш майстор - уста Димитър Ошанеца.

Майското слънце на Димитър Ошанеца

   През 1963 г. в Даскаловата къща е открит Музей по резбарство. В музея са показани много образци на тревненската дърворезбарска школа с нейните три основни течения - овчарска дърворезба, резбра за архитектурна украса и църковна дърворезба, както и и автентични инструменти, с които са работели тревненските майстори. За мен беше много впечатляваща да видя с колко примитивни инструменти какви фини и красиви творби са изработвали възрожденските ни майстори.

Покрития чердак. Между всички стаи има и вътрешни врати, няма нужда да се излиза на чердака, при лошо време

Гледка от чердака

Задната фасада на къщата

    След Даскаловата къща се отправихме към Райковата къща. Тя е постоена 40 години по-късно от тревненския майстор Димитър Сергьов за търговецът Никола Райков. На капитела на едната колона, която подпира чардака се вижда издълбания надпис 1846 г. - това разчетохме ние. А целият надпис гласи "1846 зафащами февруария на 12 дне".

   Райковата къща е типичен представител на Възрожденската градска къща с фасада обърната към улицата и втори етаж изнесен напред над първия, на който се е помещавал и дюкяна на собственика. В къщата са вплетени традиционни елементи на тревненските къщи с нови модерни "алафранга" елементи (по френски). Пример за подобни модерни повеи са нишите, оформени на чардака и в стаите и стълбището с овални стъпала към двора.
   Никола Райков е имал голямо семейство с 11 деца. Търговските му връзки са се простирали чак до Багдат в едната посока и Париж - в другата. Бил е много богат човек, който не е парадирал с парите си, а е вършел доста благотворителни дела - дарявал е пари за построяването на класното училище, за издръжката на бедни ученици, сам е изградил пътищата до две, съседни на Трявна, села. В неговата къща се е появил и първият креват в Трявна и отново за пръв път родителската стая е отделена от детската. Между двете стаи има врата, която така е вписана в дървената стенна облицовка, че ако не ни я беше показала уредничката нямаше въобще да заподозрем за съществуването ѝ. Една хитринка, която възпрепятства малките дечица да се промъкват непоканени в спалнята на родителите е трийсетсантиметровия праг от детската стая към спалнята.
   Стаята, в която се намира огнището и ниската масичка за хранене - паралия се е наричала "къщи". Между нея и детската стая има прозорче, през което майката може да наглежда децата докато си върши къщната работа.
  В гостната на къщата в момента има експозиция на градски мебели от края на XIX век. Ние мислехме, че показаните мебели са докарани от Западна Европа, а се оказа, че всичките те са изработени от тревненски майстори. В детската стая пък видяхме изключително фини детски дрешки и обувки и бебешка проходилка и масичка със столче, които бяха подобни на съвременените модели, който стават на високо столче, на ниско столче, на масичка + столче. Оказа се, че нещо, което аз мислех за ново и революционно изобретение 3 в 1, хората са познавали и ползвали преди 150 години.
   Син на Никола Райков и отраснал в тази къща е Пенчо Райков - първият български професор по химия.  Той е бил изключително ученолюбив и прилежен ученик. Завършил е тревненското класно училище. След това е продължи образованието си в гимназия в Москва, където е завършил с първо отличиеу и златен успех. Висше образование е завършил в Лайпциг като първоначално е смятал да учи медицина, но в последствие се насочва към химията. Пенчо Райков е написал много учебници по органична химия, които са валидни и ползвани и до днес и е изобретил над 200 лабораторни съдове, тъй като е смятал, че лабораторните упражнения са изключително важни и полезни.

  Всичко, което преразказах за Райковата къща научихме от уредничката там, която беше много сладкодумна и сме ѝ страшно благодарни за беседата. Без нея нямаше да можем да се насладим на тази разходка както подобава.

  Последният музей, който посетихме в Трявна беше Музеят на азиатското и африканско. Всички предмети в музеят са събирани и от скулптора Златко Паунов по време на неговите пътувания в Индия, Непал, Китай, Бали и Африка. През 2004 г. той дарява колекцията си на родния си град Трявна.

Нашето божество ;)

   И с това приключихме нашата опознавателна обиколка на Трявна. За следващото ни посещение остават Славейковата къща, къщата на Ангел Каралийчев и Музеят на иконите, както и "новата" църква "Св. Георги". С нетърпение ще очакваме възможността отново да се отбием по приятните улички и да намачкаме многобройните тревненски котаци, които са много дружелюбни и на голяма почит в града.

  

Крепост Хоталич, край Севлиево

    В края на така кратката пролетна ваканция потеглихме към Трявна. Трявна е градче, което сме посещавали 4-5 пъти, но никога не сме спали в него. Все се отбиваме пътьом за 2-3 часа и продължаваме към друго място. Този път ще се поправим. Планирахме си цял уикенд в Трявна.
  Важна спирка по пътя ни за Трявна е крепостта Хоталич край Севлиево, за която бях чела в интернет.

На върха на най-високата крепостната кула

   Хоталич е средновековен град крепост на 4 км от Севлиево над река Росица по хълмовете на Крушевската планина. Възникнал е през IV в. като византийско военно укрепление. А през X век е важен български средновековен град, който отбранява района от север от варварските нападения и от юг - от Византия.  Градът е бил значим и голям за времето си, в него имало предградие със над 90 жилищни сгради на един и два етажа, разделени в четири квартала и болярска цитадела на върха на хълма с дебели силно укрепени стени и пет порти.
  До града се стига лесно, има указателни табелки в Севлиево и не се объркахме нито веднъж. Пред самият град има малък паркинг и бариера. Има и табелка с описани входни такси, но по време на нашето посещение, никой не събираше пари за вход. Обектът е много добре поддържан и благоустроен. Направени са хубави пътечки и стъпала, има много информационни табели, пейки и кътове за почивка и още нещо, което толкова трудно се намира у нас - кошчета за боклук!
  Първоначално разгледахме предградието с жилищата на обикновените хора. Те са били най-често с едно или две помещения. Запазените зидове са с височина от 50 см до 2,5 м., а някои от къщите са били на два етажа - открити са запазени стълбища. Тук има останки от три църкви, с некрополи край тях, няколко железарски работилници и пещи за печене на глинени съдове.

   На горните снимки се виждат останките от две църкви, като външната по-ниска стена е на старата църква, която е била опожарена през XIII век по време на татарските нашествия по нашите земи. По-късно е изградена по-малка църква (по-високите стени вътре), която е продължила съществуването си и след падането на България под османска власт.

Изглед към долината на Росица

 

  На върха на хълма е болярската цитадела, а в левия ъгъл на снимката може да се види част от голям навес, където може да се подслони сериозна компания. Има изградено и циментово барбекю.

   В тези две къщички няма тоалетни 😁, а е подредена експозиция за архитектурните разкопки и находки. За съжаление бяха заключени и успяхме само да надзърнем през дупките между дъските на вратите.

Основи на къщички

  В третата църква покрай стените са изградени каменни скамейки от северната и южнате страна. Тук е запазена олтарната маса, която е била римски мраморен надгробен камък със заличени надписи. Предполага се, че е донесен от Никополи-ад-Иструм - римски град до днешното с. Никюп, Великотърновско.

   От тук се отправихме по пътеката към болярската крепост на върха на хълма. 

  Както вече споменах пътеката е нова, добре поддържана и се изкачва за двайсетина минути спокоен ход. На върха ни чакаха, впечатляващите със своята дебелина крепостни стени

Наблюдатели върху стената на караулното ;)

И още по-нагоре към кулата на болярина

    Това е така наречената болярска църква. Малкият ѝ размер я причислява към семейните средновековни черкви и тя е била използвана от болярина и неговото семейство. 

   В някакъв момент през XIII-XIV век, църквата престава да функционира като храм, входовете ѝ са зазидани, а отвътре стените ѝ са измазани с варова замазка и се използва като водохранилище (щерна). Не е ясно дали това се е случило по време на опустушителните татарски нападения в Северна България през XIII век или по време на турските нашествия.

   А ето я и самата крепостна кула, която е била внушителна постройка с височина не по-малко от 10 м, издигната на най-високата част на Хоталич. От нея се извършвало наблюдение над околността и е имала пряка визуална връзка с останалите крепости в района. Била е на няколко етажа с дървена вътрешна конструкция. При архологическите разкопки са открити дебел пласт обгорели греди и изпечени до червено камъни. Опожаряването на кулата се свързва с татарските нашествия.

   След като се увековечихме на ръба на върха слязохме по обратния път надолу и се отправихме към Трявна. А какво видяхме там, ще опиша в следващата статия :)