Този уикенд решихме да излезем от София и да заведем децата до 7-те рилски езера. Не сме се качвали до тях от детството си и спомените ни са смътни. Така че това ще бъде ново преживяване за цялото семейство. Ще се качим, разбира се, пеша без разни лифтове и други достижения на цивилизацията. Все пак този уикенд ще сме планинари ;)
Подготвихме сандвичи и връхни и дрехи и потеглихме. Ще изпробваме маршрута от
хижа "Вада" до 7-те езера. Според интернет и фейсбук отнемал 3 часа. Стартирахме с фалстарт като пропуснахме отбивката за хижа "Вада" и вместо това стигнахме до голям платен паркинг от където, май, се тръгва за Мальовица. Е! С питане и до Цариград се стига, та какво остава за една хижа. Върнахме се назад по пътя и намерихме отбивката според упътванията на пазача, на платения паркинг. Пътят за хижа "Вада" е в доста лошо състояние, но все пак е проходим. По протежението му има много подходящи места за пикник и те са доста посещавани, поне през уикенда. Както и цялото протежение на реката след село Говедарци, между другото това е едно от нашите любими местенца за пикник.
По пътя нагоре "набрахме" и малко гъби.
 |
| Гъбка | |
 |
| И още една |
След като паркирахме пред хижата и разтоварихме раниците, потеглихме нагоре. Пътеката чак до горе е добре маркирана и има и много табели. Няма никаква опасност човек да се обърка. Пътят в началото е широк и напълно достъпен с АТВ или високопроходим автомобил. Ние стигнахме до разклона за хижа "Ловна" за час спокоен ход без бързане. Пътят е приятен, върви се през гората и въпреки че се изкачва не е труден. На разклона хапнахме по един сандвич и по няколко малини и диви ягоди, растящи наоколо и продължихме към езерата. Ето тук вече започва по-сериозното катерене, което ме умори. Върви се през гората и е сенчесто, но доста стръмно. След още два часа бъхтене по стръмните пътеки, почиване за да си съберем дъха (особено аз) и бране и ядене на боровинки, се изкачихме на едни поляни с трева, хвойнови храсти и някакви уродливи ниски борчета. Там Гого се "запозна" с една мъничка усойничка, а всички се подкрепихме със сандвичи и кроасани.След като се излезе от същинската гора и преди да се стигне до високите поляни е пълно с боровинки. Брахме и ядохме, ядохме и брахме... дори напълнихме половин шише от минерална вода и сега си имаме две бурканчета домашно сварено боровинково сладко за неделните палачинки, които Дими прави по традиция винаги в неделя, но не всяка неделя.
Спуснахме се до "Долното" езеро като следвахме зимната маркировка. Там децата храниха рибките с хляб, беше наистина голяма емоция, тъй като рибките не се страхуват и идват да ядат от ръка.Това върна и нашите детски спомени от преди трийсетина години, когато по същия начин и на същото място и ние хранехме така рибките, вероятно не същите, които хранят децата сега :)
След това потеглихме към хижа "Седемте езера". Пътят е около половин час. В този участък човек се чувства като на Витошка, пълно е с хора и трудно се разминавахме.
По целият път от хижа "Вада" срещнахме 5 човека, тук бройката набъбна до 300+. На височина 2100 м е приятно хладно и свежо. Поседяхме 10-15 минути пред хижата и след това с лека паника установихме, че няма да имаме време за разходка до другите езера ако искаме да слезем по светло.
А слизане през гората в тъмното и с единствена светлина от екраните на телефоните ни не ни се стори никак привлекателна идея. Бързо тръгнахме по обратния път като си обещахме, че ще се върнем отново ще направим двудневна екскурзия с преспиване в хижата за да можем да посетим всички езера.
Обратният път го минахме с бърз марш без много-много да се помайваме и успяхме да изпреварим залеза на слънцето, с малко, но успяхме.
По обратния път към София спряхме да хапнем на любимо наше местенце - ресторант "Приятели" Намира се след село Пасарел от дясната страна на пътя(когато се пътува от София към Самоков). Ресторантчето е малко, уютно и непретенциозно място с много вкусно приготвени гозби. Въпреки че бяхме пред него в 9.30 вечерта, а на вратата има работно време до 20 часа, собствениците бяха там и ни поканиха вътре с усмивка и ни нахраниха вкусно-вкусно.
