Боянското езеро и боянския водопад

   Днес, понеже не ни се пътуваше надалеч решихме да го караме кротко и да посетим възможно най-близкото и удобно местенце до София, за което се сетихме - Боянското езеро... и хайде така и така сме стигнали до него, дайте да се напънем още малко и да се качим и до Боянския водопад.
   Речено-сторено. Станахме не както ни се щеше в 7.30, а в 8.15, но това все пак сме си ние ;) Бързи сандвичи за из път, ама със шунка, не със салам, защото Гого не яде такова, бърза закуска, бързо кафе и хайде към Бояна.

 Пътеката още от самото начало обещава да е стръмна за пишман-туристите, т.е. за нас. Въпреки че е широка и още в началото има предупреждение, че Планинската спасителна служба ни предупреждава да не използваме кратката пътека покрай реката, защото е опасна, а обиколната - покрай езерото до водопада, по почти цялото протежение липсва каквато и да било маркировка. Разбира се, има вариант и ние да сме се объркали да сме се движили по алтернативен маршрут, но силно се съмнявам. Маркировката се появява отнова чак на края, където от нея вече реално нямаше никаква нужда. Хубавото е, че пътеката е много посещавана (поне в летните неделни дни) и получавахме информация за посоката, в която да вървим от вече връщащи се туристи.
   До Боянското езеро стигнахме за около 30-40 минути. Езерото е изкуствено, изкопано е в началото на 20-ти век при изграждането на Витошкия водопровод. Максималната му дълбочина е 180 см.

 Тук се подкрепихме с по един сандвич, поехме глътка въздух и потеглихме за Боянския водопад. Пътеката е стръмна и започва нагоре от разрушена вила/къща (оказа се Горски дом, след проверка в гугъл). Пътя от езерото до водопада отнема около час-час и малко за туристи като нас, бързоуморяващи се и придружени от малки деца. Въпреки, че е много посещавана пътеката е често преградена от паднали дървета, които трябва да се прекрачват или да се промушваме под тях.

  
Още няколко попътни снимки

На финала, ето ни и нас в основата на водопада:

  Първоначално смятахме да се качим и до върха на водопада от където той се спуска, но тинейджърът ни получи интернет абстиненция и предпочетохме в името на семейният мир и разбирателство да се върнем.
  Тъй като пътеките са доста стръмни, дори и надолу, пътя си е предизвикателство и е уморителен.

 От тези скали, които са приблизително на половината път до водопада, се разкрива много хубава гледка към София.