Рафтинг по Искъра

    Докато се чудех какво да правим през предстоящата августовска неделя ми хрумна: "А защо пък да не отидем на рафтинг?!" Така де, често сме го мислели, когато пътуваме по пътя през Кресна и видим рекламните табели. Винаги, обаче не сме подготвени - бързаме, липсват ни дрехи или пък просто сезонът не е подходящ. Ето, сега е идеално. Направих бърза консултация с приятелка по телефона, която попари ентусиазма ми, че преживяването не било подходящо за деца, нямало да ги пуснат, вместо това единят от нас трябва да играе бавачка, а другия да се спуска, а после обратното. Неее, това не е за нас. Планирахме да прекараме малко време заедно като семейство... значи рафтингът отпада.
    Все пак реших да погледна какво казва и Гугъл по въпроса и открих, че и по Искър има спускания. Чух се с една от фирмите, които организират подобни спускания и човекът ме увери, че е подходящо и за децата. Страхотно!
   В неделя сутрин, закусили и въоръжени с бански, кърпи, плажно мляко, репаленти и добро настроение стартирахме към Искърското дефиле. Началната точна на нашето спускане е Лъкатник, точно срещу ресторант "Пещерата"

Трасето на спускането е 12 км и отнема около час и половина-два. Изкарахме си страхотно и емоцията за всички ни беше незабравима. Със сигурност ще направим спускане и по Струма. За съжаление нашият водач ни потвърди това, което вече знаехме - по Струма не е подходящо за деца.

  След хубавото и емоционално спускане Дренчеви, разбира се, огладняха. За щастие финиширахме точно срещу ресторант "Пещерата". Ресторантът е ремонтиран и с нов мениджмънт (нашите спомени са от преди десетина години, когато не беше място, заслужаващо си отбелязване и повторно посещение). По обедно време в неделя е доста пълен и шумен. Но като цяло сме доволни от скоростта на обслужването, вкуса на храната и най-вече от цените в заведението. Не ни се размина и без леко селско изпълнение, тъкмо се настанихме на една маса и пристигна някаква дама - кандидат-клиент, която се заоплаква на висок глас, адресирайки управителката, че ние сме с деца, а те били група само от възрастни, та да ни вдигнели от масата и да я дадат на тях. Управителката сериозно се зае да обмисля въпроса, но сервитьорката ни, отказа да ни вдига от масата, за което и за доброто обслужване ѝ се отблагодарихме съответно.
   Прибрахме се уморени и доволни, дори тинейджърът беше щастлив въпреки, че прекара половин ден без интернет и телефон.