Село Плана - православният параклис, будистката ступа и съвършената хармония

     На 35 км от София след Бистрица и Железница се намира село Плана. Селото е съставено от няколко сравнително отдалечени една от друга махали. Сигурна съм, че в района има множество подходящи места за пикник и за приятни разходки сред природата. 

    В днешният топъл третоянуарски ден ние се отправихме към Плана с конкретната цел да се пораздвижим след ГНП (голямото новогодишно плюскане) и да посетим най-сетне единствената в България будистка ступа. Тъй като ми се видя малко, потърсих в интернет какво друго може да се види в околностите и открих, че отново в Плана има и малък параклис, от който се разкриват страхотни панорамни гледки към Витоша и околностите.

    

Ступата е будистки монумент, символизиращ Буда в медитация

    

     Ступа в превод от санскрит означава куп, насип и е постройка с конусовидна форма, символизираща съвършената хармония. Живата енергия на ступата прониква навсякъде, за да дава мир и любов на хората и планетата. Според традицията ступите носят щастие, изпълняват желанията на хората с добри намерения и защитават света от бедствия и конфликти.

    Според будистките учения има осем вида ступи. Всеки от тях представя важно събитие от живота на Буда Шакямуни. Ступата на Просветлението (Чан Чуб Чьортен на тибетски), от който вид е и Ступа София, символизира постигането от Буда на Просветлението – природата на напълно пробудения ум. А знамената около ступата разпръскват послания чрез вятъра, като цветовете им символизират различни неща:

- синият цвят превръща гнева в мъдрост, която позволява да виждаш нещата такива, каквито са;

- белият цвят превръща невежеството в интуитивна мъдрост;

- червеният цвят превръща желанията в различаваща мъдрост, за да бъдат наясно съществата кое какво е в дадена ситуация;

- зеленият цвят превръща мъдростта в мъдрост на преживяването - да се осъзнават нещата поотделно и като част от историческата последователност;

- жълтият цвят - трансформация на мъдростта във всепостигащата мъдрост. 

    Ступа София е изградена върху открито плато в Плана планина, където се разкрива панорамна гледка към  планините Витоша, Рила и Стара Планина. Ступата до с. Плана е  построена през 2015 г. от българския клон на последователите на Диамантения път на будизма. Около ступата има изградени зала за медитация, къща за сангхата и къща на ламите.

    За съжаление при нашето посещение беше облачно и мъгливо и не успяхме да се насладим на панорамата към близките и далечни околности. 

По пътя от ступата обратно към махала Турмачка

       Село Плана е съставено от няколко сравнително отдалечени една от друга махали. Будистката ступа и параклисът "Св. Киприян" се намират в една от последните махали на селото - Тормачка. Има табелка към махалата,  където пътят се отбива в дясно от основния водещ към Кметството на с.Плана. След табелката има около 5-600 метра до първите къщи на махалата. НИе отбихме колата веднага след разклонението и продължихме пеше. За ступата се завива вдясно в самото начало на махалата - има графична табелка с изображение на ступата. До нея се върви няколко минути (не повече от десетина) по черен път, който е проходим и с автомобил. 

    За параклисът "Св. Киприян" трябва да преминете през цялата махала и след това ще го видите от лявата страна на пътя. Над него се издига най-голямата бреза, която някога съм виждала. Предполагам, че е столетница. 

 

Параклисът е построен през 2009 г. от Георги Йовчев и приятели

    За съжаление беше заключен и не можахме да надникнем вътре. Зад параклиса точно под брезата има маса с пейки. Времето се смили над нас, мъглата се разпръсна и така успяхме да се насладим на наистина уникалните гледки към околностите. 

 

    ОМ МАНИ ПЕМЕ ХУНГ - най-известната мантра в будистките практики, която спомага за прочистване на ума и за трансформация на смущаващите чувства. ОМ - на гордостта, МА - на ревността, НИ - на желанието, ПЕ - на объркването, МЕ - на алчността, ХУНГ - на гнева.

   

  

След Коледа до Правешкия и Чекотинския манастири

    Голямото преяждане на Бъдни вечер и Коледа, както и топлото и слънчево време ни окуражиха да да излезем от София и да си направим кратка разходка. Търсехме хем близко място, хем да има възможност за ходене, хем да не е прекалено... и докато преглеждах записките си за места, които ще посетим попаднах на тези два манастира. Решено!

    Правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на около 3 км от Правец и до него води хубав асфалтиран път с насочващи табели. Самият манастир е малък и не така популярен като близкият Етрополски манастир. На мястото на манастирът в древността е имало тракийско светилище, а точното време на основаването на самия манастир не се знае, но и било по време на Второто Българско царство. През 1636 година манастирът е опожарен от кърджалиите, предвождани от Чампалаоглу, който е пристигнал в региона за насилственото помохамеданчване на българите от Орхание (Ботевград). Хръмът на манастира е възстановен върху останките на по-стара средновековна църква след 1856 г. и е бил осветен през 1866 година. Възстановен е със средства на заможни хора от околността, а майсторът е уста Кръстьо Найденов. Във фасадата на църквата са вградени камъни от стария храм и те лесно могат да се забележат. Иконостасът на църквата е от същия период и е обявен за културна ценост през 1985 г.

    На следващите снимки могат да се видат част от каменните фрагменти по фасадата и над входната врата, като част от тях са от старата средновековна църква, която се е намирала тук по думите на отеца в манастира).

    Вътрешността на храма е богато изписана, като иконописта е направена в последните няколко години.

Икона в храма на "Св. Теодор Тирон" изработена от каменна мозай

ка

    В двора на манастира има новоизградена постройка, където е новата камбанария и се предлагат стаи за нощувка.

    А в задната част на двора има няколко беседки и голямо огнище. Пак от там тръгват и няколко туристически пътеки, като маршрутите са с продължителност от 40 минути до 3 часа. В някой сух и приятен пролетен или летен ден със сигурност ще се върнем, за да извървим някоя от тях.

    

    От тук се оправихме към Чекотинския манастир, който се намира на 14-15 км. Има множество табелки и няма вероятност да се обърка пътя.До самият манастир, който носи името на махала Чекотин води хубав път, а в двора има приличен паркинг. Все пак бих препоръчала да постъпите като нас и да отбиете колата по-рано и да си праняправите приятна разходка. ние спряхме на около километър и половина от манастира. Пътя е приятен, със съвсем лек наклон и тъй като наоколо има дървета смятам, че ще е подходящ за разходка и раздвижване дори през горещите летни дни. От манастира тръгва и пътека до крепостта Боженички урвич, на табелата е дадено ориентировъчно време 3 часа, но в последствие прочетох в интернет, че разстоянието е 4 километра.

    Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан в края на XII век, през Второто българско царство. Той се намира на 4-5 километра от крепостта Боженишки урвич, с която е бил в тесни връзки. По време на Османското нашествие в края на XIV век манастирът е разрушен. Възстановен е отново през XV век. През XVII век е опожарен и разграбен от кърджалийските орди и е изграден отново век по-късно. Монасите от манастира са вземали активно участие в революционните комитети, изграждани от Васил Левски.

 

    През 1990 година жилищните сгради на Чекотинския манастир изгарят отново, като неразрушена се запазва само старата църква. Само шест месеца по-късно манастирът е изграден и отворен отново. Манастирът впечатлява с размерите си и има много стаи за нощувка на посетители.

Чекотински манастир - изглед от входа

Сградата на църквата, която датира от XII век

    Съобразихме се с молбата да не снимаме в храма и затова единствената снимка е от външната фасада с вратата, пред която е изградено съвременно предверие, където може също да се запали свещичка. Предполагам, че то се използва най-вече на големи църковни празници, когато се събират много хора на служба и не всички могат да влязат в храма.

 

    Църквата е пищтно изписана отвътре, като стенописите са прясно реставрирани.

 

    От църквата има пътечка, която води до манастирското аязмо и малък водопад.

 

     От тук през рекичата има пътечка, която води към Брашлянения горски кът (поне според малка табелка закачена на един камък). Пътечката беше изключително кална и бързо се отказахме да видим мястото, до което води. Нов опит със сигурност ще направим през някой летен ден.

    Доста от къщите в махалата около манастира "Св. Архангел Михаил" вече не са обитавани за съжаление. Винаги ни е много тъжно, когато посещаваме градчета и села у нас и зdбелязваме каква огромна част от домовете, някога огласяне от глъч, се посещават инцидентно или са съвсем запуснати. 

        На прибиране избрахме да се върнем не по магистралата, а по стария път през Витиня. Попаднахме в гъста мъгла и минаването под мостовете беше доста сюреалистично. Снимките не са добри, защото много се притеснявах, че, въпреки слабата посещаемост на пътя, някой ще ни настигне и ще спре в нашата кола :)