Истанбул

   Истанбул - градът стъпил на два континента, градът с две морета, огромен, шумен, мръсен, с километрични задръствания, с хаотичен трафик, пълен с живот, с усмихнати хора и с котки. Потопихме се в неговата атмосфера за четири дни и останахме очаровани.
   Планирахме да тръгнеме късно през нощта за да можем да пристигнем максимално рано и да имаме възможност да хвърлим някой и друг поглед още първият ден, а не да пристигнем само за нощувката. От вълнение и притеснение (ти да видиш) не можах да спя и станах още в 2 часа. Позавъртях се, позавъртях се пък събудих и останалите туристи и в 4 часа вече бяхме излезли на автомагистрала Тракия. При пролетното ни излизане до Одрин минахме през пункт Капитан Андреево и чакахме повече от 2 часа на границата, за това решихме този път да минем през Лесово, хем не сме виждали тази част на страната, хем уж пункта е по-слабо посещаван и ще минем по-бързо. Само че си правехме сметки без кръчмаря, така де, без митничаря. Отвисяхме си на границата повече от 3 часа. 😥 На Гого му беше изключително интересно минаването на границата и удостоверяването с паспортите, че това на снимките сме точно ние. Докато служителят от граничен контрол преглеждаше паспортите и ни сверяваше със снимките Гого си вдигна ръката, направи си заешки ушички над главата и обяви: Ама, там на снимката в паспорта е Гого, а тук в колата седи едно друго момче. Гого си няма заешки ушички, а това момченце тук си има такива 😃 Можете да забележите, че на истанбулските ни снимки често се появя онова момченце със заешките ушички, понякога присъстват дори майка му със заешките ушички или татко му със заешките ушички.
   Най-накрая се добрахме до територията на Турция. В съседката ни магистралите са платени. Всяка кола трябва да има HGS или OGS стикер, с които се заплаща преминаването през тол постовете на магистралата. Намирането на подобен стикер, обаче се оказа невъзможно. Не успяхме да намерим нито в бензиностанциите по пътя, нито по-късно в самият Истанбул. Не мога да си обясня защо тези карти се предлагат така ограничено. Местните (поне тези, с които разговаряхме, включително и в нашия хотел) също не са много наясно от къде могат да се закупят и как става таксуването. Така или иначе ние не успяхме да се снабдим с такъв стикер и сме нарушители. След като изтече 7-дневният срок след първото ни преминаване през тол, на колата ни ще бъде наложена глоба и при следващо влизане в страната с нея ще трябва да я платим 😔 Магистралата между Одрин и Истанбул е три ленти + аварийна лента в едната посока. Боже, колко хубаво и лесно се кара по такава магистрала, това е едно от многото неща, които лисват на нашите "магистрали" - още една лента. Е, то и много други неща им липсват - гладък асфалт, маркировка, нощно осветяване или поне светлоотражатели... Но да не се отплесвам, а да продължа за Турция. Магистралата сякаш основно се използва от българските коли, пътуващи в посока Истанбул и някай бързащ турски автомобил или камион. Мисля, че местния трафик минава по обикновените пътища, а не по магистралата. До Чанаккале тя е полупразна и се пътува много леко. След това лентите стават само две, а трафикът много се сгъстява. Никъде, нито по магистралата, нито в града, въпреки изключително тежкият трафик,  не видях коловози каквито се оформят по нашите пътища. Само предполагам, че причината е че пътищата се изграждат както е по предписание, а не както у нас - да е по-изгодно за изпълнителя. И дупки на пътното платно не видях, друга болна нашенска тема.
   Истанбул, както всеки истински мегаполис се е разпрострял далеч преди табелката, която отбелязва началото му. Навсякъде се е разгърнало огромно строителство, едновремено се строят цели кварталчета.

Истанбулски проект на Garanti coza

    Движението е много натоварено, аз не се престраших да шофирам в Истанбул и зад волана беше Димо. Шофьорите са нетолерантни, нахални и постоянно върху клаксона. Правилата за движение, за престои и за паркиране в града са по-скоро пожелателни и в никакъв случай задължителни, а пресичането на пешаходците е хаотично. Пешаходните пътеки съществуват на теория. Навигацията ни води към хотела през огромните задръствания и колоритни продавачи на вода и гевреци и обикновени просяци, които стоят на пътното платно и допълнително затрудняват движението.

   На финала се оказа, че района около хотелът ни, който се намираше в стария град, е забранен за влизане с автомобил. Тъй като при предварителни разговори от хотела ни бяха обещали, че ще ни осигурят паркинг за колата, паркирахме при първа възможност и свалихме куфарите за да отидем да се настаним и да ни покажат паркинга. Паркирахме на улица, която беше пълна с паркирани автомобили, дори на два реда, въпреки многобройните знаци "забранено паркирането". Продавачите в околните магазини казаха, че понякога идват паяци и вдигат автомобилите, но дали и кога това ще стане знае само Аллах. Решихме да поемем този риск за петнайсетина минути, колкото време е нужно да се чекираме и да се върнем обратно до колата. Служител от хотела се върна с Димо и го заведе до многоетажен паркинг, където оставихме автомобилът си за три дни срещу сумата от 10 Е. Да, в 19-милионен град, в старата част на града има изградени паркинги където можеш да оставиш колата си за пренебрежимо малка сума. Нещо невъзможно за едномилионна София, уви.
   Бяхме си избрали бюджетен хотел, който да е на пешаходно разстояние от основните забележителности, които си бяхме набелязали - Топкапъ, Св. София, Синята джамия (Султанахмет ками). Плановете ни включваха и задължително посещение до големият аквариум на Истанбул. Искахме да видим и Капалъ чарши и Египетския пазар, Долмабахче, да се качим на кулата на Галата, да посетим желязната църква и още и още... това за съжаление са неща, които ще оставим за следващите ни посещения в града. Времето ни се оказа крайно недостатъчно.
   Настанихме се в хотела, взехме си по един бърз душ и излязохме да се поразходим. Когато тръгвахме от София си бяхме запланували, че ще пристигнем в хотела към 10-11 часа и аз дори тайничко се надявах, че ще отметнем аквариума още същия ден. Ха-ха, не си бяхме предвидили бавното минаване на границата и бяхме абсолютно неподготвени за кошмарните задръствания в Истанбул. В 5 следобяд излязохме на кратка опознавателна разходка. Районът около хотелът ни е зает от златарски магазини и магазини за дрехи. Кооперациите над магазините са складове, офиси на магазините, шивачници, гладачници... В района не живее никой и след като затворят магазините, което става към 18 часа, улиците опустяват. Може би тук е мястото да вметна, че в целия град магазините затварят рано за нашите разбирания - към 18-19 часа, но пък в 8 сутринта всички вече са отворили. Изключение правят само капаните за туристи, които работат до късно вечер.
   Когато се отправихме към Топкапъ си взехме пътьом карта на Истанбул (12,5 TL), защото ние сме old-school и обичаме да се лутаме и по картата, вместо Гугъл да ни намира веднага. Собственикът на книжарничката беше така любезен да ни отбележи на картата къде точно се намираме в момента. След десетина минути стигнахме до площада пред Света София. Излязохме точно срещу Германския фонтан (или фонтанът на Вилхелм II), който е изработен в Германия и монтиран в Истанбул през 1900 г.

   Според местните водата от германският фонтан е единствената вода от улична чешма в Истанбул, която е подходяща и безопасна за пиене. Опитахме я и не повторихме. Вкусът беше неприятен и  по време на престоя ни се придържахме към бутилираната вода. Цената на бутилиратата вода е между 1 TL (в магазинчетата), до 6 TL (в туристически обекти, например в двора на Топкапъ) за малка бутилка от 500 мл.
   Продължихме опознавателната си разходка по площада върху едновремешния хиподрум.
Пред нас беше Египетският обелиск. Той е пренесен от Карнак (Египет) в Истанбул по заповед на византийският император Константин, но пренасянето му се забавило по не съвсем ясни причини и е стигнал по времето на император Теодосий през 390 г. Първоначалната му височина е била 32 м, но при товаренето на пристанището е бил счупен и настоящата му височина е 20 м. Дори и така теглото му е впечатляващо - 300 тона и наистина ми е трудно да си представя как са успели да го пренесат чак от Африканския бряг без съвремена техника.Надписите на обелиска прослават подвизите на Тутмос III в Месопотомия 15 века преди новата ера. В Истанбул, или по-скоро в Константинопол (той като това е името на града по времето на пристигането на обелиска), той е поставен върху каменен пиадестал, на който са изобразени императорската ложа на хиподрума, пренасянето на самия обелиск от Карнак, танцьорки и други.

   В дясно на обелиска се намира Музеят на ислямското изкуство, който се помещава в бившият дворец на Ибрахим паша - велик везир на Сюлейман Великолепни, изграден първоначално през 1524 г. Сградата е ремонтирана и преправяна многократно през годините. Ние посетихме музея на следващия ден и силно препоръчвам да не го пропускате.
   След Египеския обелиск на площада е разположена Змийската колона. Нашата снимка на колоната беше направена от момченцето със заешки ушички и при преглед на голям екран се оказа, че е размазана, така че ще ви я спестя. Някъде през времето са изчезнали главите на змиите. В момента едната се намира в Британският музей в Лондон, горната челюст на другата е в Истанбулският исторически музей (нея я видяхме), а третата е с неизвестно местонахождение.

Статуетка, изобразяваща оригиналната статуя

   След Змийската колона се намира и вторият обелиск, така нареченият Зидан обелиск. Оригинално, той е бил облицован с бронз, а на върхът му е имало статуя, но латините са го ограбили по време на владичиството на кръстоносците върху Константинопол.
   В ляво от тези монументи се намира Синята джамия. Ако попитате някой от жителите на града за Синята джамия те няма да могат да ви ориентират, никой от местните не я знае под това име. Това е джамията Султан Ахмет, джамията със 6 минарета. По-късно ще разкажа по-подробно за самата джамия и за нашето посещения в нея.
   В края на площада се намира сградата на университета Marmara university. Спуснахме се на ляво покрай него и стигнахме до Arasta bazar - според местния ни гид, това е един от пазарите с добро качество и разумни цени, в противовес на  Капалъ чарши.

Хотел, стара, необитаема къща и между тях останки от крепостна стена

Магазин за килими

В центъра на стария Истанбул, сред развалини и надгробни паметници - кокошчици

       След като минахме през пазара свърнахме обратно към площада пред Света София и минахме покрай банята Hurrem Sultan Hamam, която е изградена от прочутия османски архитект Мимар Синан по заповед на султан Сюлейман Великолепни за любимата му Роксалана (Хюрем султан).

   Посещението на турска баня е забележително и интересно преживяване. Жителите на Истанбул, обаче, препоръчват вместо тази силно комерсиализирана баня, да се посещава някоя от многобройните други, разположени из града.

   Вечерта ни завърши с вкусна вечеря и скъпа бира в местно ресторантче

Момченцето с ушички

Нашият сътрапезник

На следващия ден ни предстоеше Free tour in Istanbul и разглеждане на част от обектите, които видим с местния гид. Плановете ни претърпяха частична промяна, но за това в следващия пост 😊
... следва продължение!