Истанбул II

  Докато закусвахме се наслаждавахме на Истанбул от високо. 

   Имахме си и сътрапезници, които търпеливо чакаха на отсрещния покрив за вкусни късчета.
Днес сме на Free tour of Istanbul. Излязохме рано от хотела и пътьом разгледахме мавзолей и гробище, където са погребани много турски султани и влиятелни личности - поети, писатели, певци, държавници.

Полилеят е подарък от английската кралица

    В тази зала са поставени символичните съркофази на много султани и членове на техните семейства. Символични, защото според ислямската религия всички трябва да бъдат погребани в земята без ковчег, за да се превърнат в пръст. И това се е спазвало и се спазва от всички - от последния просяк, та чак до султана.

Нетърпеливи се отправихме към мястото на срещата - фонтанът пред Света София. Тъй като бяхме подранили си понащракахме малко снимки

   Със симпатичната ни местна екскурзоводка, на която аз не мога да произнеса името и съответно вече забравих и с още двайсетина други туристи, от най-различни точки на света - Индия, Бали (ах, че им завидях къде живеят), Чехия, Беларус, Украйна, Англия... разгледахме Германския фонтан и обелиските, разказаха ни за Хиподрума, за Синята джамия, за Света София и за малката Света София, посетихме и първия двор на Топ капъ (който е и е бил, дори по времето на султаните, със свободен достъп за всички), отбихме се за кратка почивка в Caferaga Medresesi. Медресето е съвсем близо да Света София и е изградено през 1559 година от великият Мимар Синан, в момента в него работят майстори, които се занимават с традиционни турски занаята и изкуство - калиграфия, рисуване върху порцелан, изработване на бижута, мозайки и други, провеждат се курсове и уроци по традиционни занаяти, а може просто да се изпие едно турско кафе или чай.

Света София, поглед отстрани

В Първият двор на Топ капъ

Уморените туристи си почиват докато слушат с половин ухо разказа на гида

В медресето

Пак там

   Завършихме нашата тричасова разходка, пред един магазин за килими, под който се намира едно от многото водохранилища на Константинопол. Това водохранилище е по-малко и е открито случайно при рeмонтни дейности в магазина. Имало е натиск от страна на правителството, магазинът да бъде очужден, заради разкритието, но в крайна сметка са постигнали съгласие собствениците на магазина да реставрират и експонират водохранилището за собствена сметка. Достъпът до него е безплатен, но отвън на сградата няма абсолютно никакви индикации, че вътре може да бъде видяно нещо друго освен килими. С две думи - не окуражават много туристите да ги посещават. Ние научихме за него от нашата екскурзоводка и го посетихме след бърз обяд в съседно заведение. Вътре има макет на хиподрума, много информационни табла за Константинопол, умалени копия на статуи от Константинопол, които могат да се закупят от магазина отгоре, а на голям екран в дъното върви и кратко филмче, разказващо за Константинопол, Хиподрума и водохранилищата.

   Уж не се бавихме много вътре, а когато излязохме навън се изливаше същински порой. Притеснихме се, защото си бяхме планирали следобедна разходка с корабче по Босфора. За щастие дъждът беше пороен, но пък не продължи дълго и след това небето бързо се изясни.
   Слязохме към брега и по пътя минахме през старият арменски квартал на Истанбул, където в момента не са останали да живеят много арменци.

    Отделихме и мъничко внимание на джамията Малката Света София  (Küçük Ayasofya Camii). Това е бивша византийска църква, построена през VI век по заповед на император Юстиниян и използвана като пробен модел на голямата базилика Света София. Първоначално, след завладяването на Константинопол от турците през 1453 година, църквата е останала действаща и е превърната в джамия около 50 години по-късно, по време на царуването на Баязид II.

    Капителите на колоните са били украсени с малки кръстове, които при превръщането на църквата в джамия са заличени. Оставен е един единствен кръст, на една от колоните в дясната част като знак на уважение към християнството (малко озадачаващо, поне за мен, обяснение, като знам какви са ги вършили по нашите земи османците, но така ни казаха).

Развалини от стария дворец на византийските императори - с гледка към морето

Към кея, от който ще хванем кораба

Корморан

   С корабчето се разгледахме Златния рог и преминахме покрай европейското и азиатското крайбрежие на града, видяхме Топкапъ от към морето, Румели хисар - крепостта, където е бил единят край на дебелата верига, която е затваряла Босфора (част от самата верига видяхме на следващия ден в Историческия музей), двореците Долмабахче и  Бейлербей, кулата на девицата, домовете на много от влиятелните турски бизнесмени, актьори и певци.

Света София - изглед от морето

Старите стене на Константинопол, а в дясно зад дърветата се вижда входа на Топкапъ

Топкапъ - съкровищницата

Четвъртият двор на Топкапъ

В далечината - кулата Галата

Всички джамии, които имат повече от едно минаре са изградени от членове на султанското семейство

Румели хисар

Джамията с шест минарета, построена от президента Ердоган в азиатската част на Истанбул

  Когато през 17 век султан Ахмед I е издигнал джамия с шест минарета е имало недоволство и въпроси как е възможно това и защо той се приравнява с пророка Мохамед, защото до тогава единствената джамия с 6 минарета е тази в Мека. Когато Ердоган издигана джамия с шест минарета нямаше дебати и въпроси, все пак той е нашият президент - това ни беше разказано от местният ни гид с усмивка и леко намигване.

Кулата на девицата

  Във водите на Босфора видяхме доста рибни пасажи, много чайки и корморани и два делфина😊

Вечеряхме ето при този царствен приятел в уютно семейно ресторантче с много вкусна храна

С нас беше и момченцето с ушичките ;)

    На третия ден в Истанбул беше нашата ГОЛЯМА музейна обиколка. Умишлено е с главни букви, защото имахме безкрайно амбициозна програма - Света София, Топкапъ, църквата Света Ирина, Джамията на султан Ахмет (Синята джамия), Музеят на ислямското изкуство, Археологическият музей, Музеят на килимите и Музеят на мозайките. Всички те са разположени изключително близо един до друг. Както е видно ние сме хора, които харесват музеите, най-вече тези свързани с археология и история. За съжаление за Музеят на мозайките не ни остана време, но ще го разгледаме при следващо посещение, в този на килимите охранителят ни поиска по 10 Евро на човек за вход, което е доста в сравнение с входните такси в останалите музеи и останахме с впечатлението, че се опитва да ни излъже.
   За да разгледаме заплануваното си купихме Museum pass. Много е удобно и препоръчвам на всички, тъй като е финансово изгодно и се спестява чакането на опашки за билети на всеки обект.

   Няма да навлизам с подробностти за музеите, защото това са неща, които просто трябва да се видят и не могат да се предадат с думи. Ще споделя само най-основните си впечатления и ще сложа малко снимки.
    Hagia Sophia Museum - Църквата, изградена от император Юстиниан през 537 година, завладяна и превърната в джамия от османците през 1453 година, а през 1935 г., по разпореждане на президентът на новообявената турска република Кемал Ататюрк, направена на музей. Тъй като Ислямът забранява изображенията на хора и животни, когато е превърната в джамия всички разкошни стенописи и мозайки са били покрити с мазилка. Сега част от тях са разкрити и реставрирани. Малко е да кажа, че бяхме изумени от видяното. Това са едни от най-въздействащите образи, които сме виждали. "Света София" е изографисана почти 1000 години преди да бъдат създадени стенописите в Свети Петър, Сикстинската капела и другите разкошни римски катедрали, които посетихме преди три години и наистина са невероятно въздействащи и одухотворени.

Конче (може би) издълбано мраморния парапет на втория етаж. На някой май му е било много скучно по време на богослуженията

Гледка към морето от един от прозорците

Кой, ако не нейно величество да се разходи в музея :)

   Топкапъ сарай (Дворец с оръдията) е султанският дворец, в който е живял султанът и е било седалището на управление на Османската империя от 1465 година до средата на XIX век. Построен е по заповед на султан Мехмед II Завоевателя и първоначалното му име е било Новият дворец на принца (Сарайъ Джедиде Амире). Площтта му е 700 000 кв.м, а общата дължина на стените около него е 5 км. Дворецът има 4 двора и първият от тях е със свободен достъп. 

   
    В него се намира църквата "Света Ирина". Смята се, че това е първата църква изградена в Коанстантинопол по разпореждане на император Константин през 360 година върху развалините на храм на Афродита. Църквата е опожарявана неколкократно и отново построявана. След завладяването на Константинопол от османците тя е използвана като арсенал от еничарския корпус чак до 18-ти век. В момента се използва като концертна зала, заради изключителната си акустика. Аз не направих нито една снимка на църквата, въпреки че я посетихме и разгледахме. Въздейства ми изключително тягосно и подтискащо. Цялата е остъргана и оголена до зидария, въпреки че се вижда, че е имало мазилка и вероятно дори стенописи. Да снимам вътре ми изглеждаше малко като да снимам жертва на изнасилване.😟
    След като се поотърсихме от тягосното впечатление оставено ни от "Св. Ирина" се отправихме към входа на втория двор на Топкапъ.

   Непосредствено след портата и зоната за сигурност в дясно има макети на едновремешния град Константинопол и  на двореца.

   Във втория двор се е помещавал Диванът, където са се провеждали срещите на съвета и където пратениците, които искат да се видят със султана са изчаквали, а той пък е можел да ги подслушва без да бъде забелязан през една златна решетка в стената.

Сградата на Дивана и кулата на справедливостта

Входът е богато украсен

Златната решетка, зад която султанът е можел да слуша разговорите без да бъде забелязан

  Във втората зала на Дивана е изложена колекция от часовници, които са подарявани на султаните от императори, царе и кралe от всички краища на света. Изключително интересни образци - от огромни стенни часовници, до джобни такива.

  В съседство е Съкровищницата на двореца, в която днес се помещава изложбата на брони и оръжия - отомански и не само. Бяхме наистина шокирани от размерите на унгарските рицарски мечове - имаше такива с дължина над 180 см. Огромна сила се изисква сигурно дори само да се повдигне такъв меч, да не говорим за използването му в битка.

  В този двор е и входът за харема, който ние не посетихме тъй като е в продължителна реставрация и реконструкция.
  Тук са кухните на двореца, в които ежедневно се е приготвяла храната на над 5000 души, които са живеели в двореца. Сега в тях сега е представена изложба на порцеланови и стъклени съдове.
    В края на втория двор е така наречената Порта на щастието и след нея е третият двор на Топкапъ. В него се намира Павилионът, в който султана е давал аудиенция на чуждите посланници и където членовете на Дивана са представяли решенията си за да бъдат одобрени от султана. В този двор има изложба на ислямски реликви.
    В четвъртия двор има павилиони, построени от различни султани с гледка към Босфора.

Iftar Gazebo

   Върнахме се в първият двор, където покрай "Света Ирина" е входът на Археологическият музей. Музеят остава встрани от туристическия поток и там е много тихо и спокойно за разлика от лудницата в дворовете на двореца. Той е комплекс от три сгради. Първата от тях е Музей на древния Ориент (Museum of the Ancient Orient), в който са изложени артефакти, надписи, статуи и други от най-древните градове и цивилизации. В основната сграда на историческият музей тече усилен ремонт и реално много малка част от него е отворена за посещения. В момента е лошо експонирано, но със сигурност ще си заслужава посещението, когато отвори врати след ремонта.

   Третата сграда е така нареченият Павилион с керамични плочки (Tiled Kiosk), в който се намира една не особено впечатляваща изложба на образци на турска керамика.

  Докато разглеждахме музея заваля силен дъжд, което беше добре дошло за нас тъй като ни позволи да си починем, защото вече доста се бяхме уморили. В момента в който дъждът понамаля облякохме дъждобраните и се отправихме към джамията на султан Ахмет, популярна сред туристите под името Синята джамия, заради облицовката си от сини плочки на вътрешните стени. На площада си взехме кесийка печени кестени. Много са вкусни и препоръчвам да не ги пропускате.
   С какво ще запомним посещението си в Синята джамията... с една дума: разочарование. С повече думи - огромна опашка, блъсканица и всепроникваща миризма на мръсни чорапи. Не успяхме да усетим атмосферата на сградата. Може би ще си дадем още един шанс при следващо посещение на града.
   Срещу джамията е Музеят на турското и ислямско изкуство. Той се е разположил в сградата на двореца на великият везир Ибрахим паша, посторена през 1520 година. В музея могат да се видят килими, много корани, различни ръкописи, съдове, керамика и други. Изложените неща са много добре представени, навсякъде има обяснителни табели на английски език. На нас ни беше много интересно и го препоръчвам.

От двора се разкрива хубава гледка към джамията на султан Ахмет

   Приключихме този наситен ден с бърза разходка в парка Гюлхане, който е бил част от дворцовия комплекс Топкапъ и е отворен за обществено посещение през 1912 година. В парка се намира и Музеят на историята на науката и технологията в исляма, но преценихме, че още един музей през този ден щеше да ни дойде твърде много.

По черната стена тече вода, което не се вижда на снимката

     Малко след като излязохме от парка се натъкнахме на камъка Милион - нулевият камък, който служи за отправна точка за измерване на разстояния до различните градове във Византия.
  

  

Пийнахме чай

Хапнахме

   И след като малко поснимахме се прибрахме да почиваме, защото утре си тръгваме от Истанбул, но е и преди да сме посетили големия Аквариум на Истанбул, който се намира близо до летище Ататюрк.
   В Аквариума има няколко големи водни резервоара, които могат да бъдат видени и разгледани от различни позиции по време на обиколката. Има и отделни участъци, които са остъклени с вдлъбнати или изпъкнали стъкла и съответно морските обитатели могат да бъдат видени уголемени или пък умалени . Някои от залите са оформени като машинното отделение на стар кораб, като пещера и като подводницата на капитан Немо "Наутилус" от романа на Жул Верн "20 левги под водата". Има възможност и за гмуркане с акули, за което после полчаваш и сертификат. Ние не се престрашихме. Изненадахме се, че нямаше никакви октоподи, защото очаквахме, че ще видим такива.
  Много се зарадвахме на пингвините, които са толкова грациозни във водата и леко смешни на брега.

Морена

Морска звезда

Морски червеи

Две морени

Раче-осмокраче

Акула преминава над нас

Макети на дълбоководни риби

Малко акули

Пингвините

Капибара

   Тръгнахме си от Истанбул - града на котките като си обещахме, че обезателно ще се върнем отново. Толкова много неща не успяхме да видим и да направим този път.