Врабчански водопад и Трънското ждрело

  Използваме почивните дни покрай денят на Независимостта, за да си направим разходка до западните покрайнини на страната. Ще посетим Трънското ждрело на река Ерма, а преди това ще се отбием да погледнем Врабчанския водопад.
   Предната вечер се уговоряме с нашите кумци, които ще дойдат с нас, а Димо предателски обяснява как ние винаги се каним да тръгнем рано и никога не сколасваме да излезем от къщи преди 10 часа. Ха! Предизвикателство прието! В 9.30 сутринта вече сме на изхода на София.
   Пътуването е спокойно, а пътят е приятен. Децата се заяждат на задната седалка, а ние се опитваме да ги игнориаме и да се насладим на околностите. В гр. Брезник има странна крайпътна скулптура, вероятно е дело на местен самодеец.

 Село Врабча се намира на десетина километра преди гр. Трън. То е едно от селата, разделени между Сърбия и България според разпоредбите на Ньойския договор от 1919 година. Селото се е разпростряло на голяма дължина покрай пътя, макар че е слабо населено. Врабчанският водопад се намира от лявата страна на пътя. Има ръчно написана указателна табела, сочеща пътеката към него, а малко след нея има удобни отбивки където може да се паркират автомобилите. По тази пътека, която върви надолу, се стига до водопада за 5-10 минути.
Малко преди самият водопад под скалите има кът за пикник с маси и пейки, който е зает от някакъв божек, който сякаш живее там.
 

Чешмичка в скалите

Врабчанският водопад

Водопадът и скалите над него

   Благодарение на дъждовното лято, водопадът е достатъчно пълноводен.
Гледката към околностите и скалистите върхове от пътя е много впечатляваща.

  Следващата ни цел е Трънското ждрело на Ерма река.
  На около два километра след град Трън има голям паркинг където оставихме колите си. Пак там има и огромна барбекю зона с маси с пейки и зидани барбекюта през 4-5 метра едни от други, където могат да се забавляват големи компании, ако ви влече почти интимната близост с други групи.
  Околността е твърде пренаселена, но пък много красива. Околните скалисти върхове изглеждат зашеметяващо.

И гъбка високо на дървото

  Първите 200-300 метра до моста се върви от лявата страна над реката в плътна колона от хора и се чуват много въпроси от типа на "Хайде, къде е това ждрело?", "Пише 200 метра до ждрелото, а вече минахме повече", "Кога ще видим ждрелото?" Останах с впечатлението, че голяма част от хората не са наясно какво точно е ждрело и си представят например някакъв по-особен камък.
  След като се мине по дървеното мостче над буйните води на реката има кратко стръмно изкачване, непосредствено в дясно има място за почивка, а в ляво се вижда дълъг тъмен тунел.

   Тук вече тълпите се поразреждат и не че изчезват, но все пак може да се ходи и да се спира спокойно. Преди това ми беше неудобно да спра да снимам, защото задържах пътникопотока.

  Този тунел (+ още няколко) е с дължина 180 метра и е прокопан в началото на 20 век, за да минава през него влак- теснолинейка, който да свързва Трън с Цариброд. След Балканската война, обаче и отнемането на част от българските земи от Събрия, проектът така и не се осъществява. На българска територия остават този и следващия тунел, който е доста по-къс (трийсетина метра).
 

   След тунела в ляво към реката се спуска същинската пътека, по която човек може да се наслади на красотите на Трънското ждрело и да се изкачи на високите наблюдателни площадки. Пътеката обаче е опасна и необезопасена (има предупредителна табелка) и ние, понеже бяхме и с една малка госпожичка, решихме вместо по тази пътека да продължим по широкият път и да отидем до махала Богойна.

Малките катерачи

... и големите катерачи

Снимка от най-високата скала

Скално "прозорче" висоооко над пътя

Вторият тунел

   Махала Богойна е била част от село Петачинци - българско село с 300 души население и пет махали, което след прекрояването на териториите ни според Ньоския договор е разделено между България и Сърбия. Четири от махалите на селото стават сръбски, а за България остава махала Богойна и гробището на селото. Противно на очакванията ни в махаличката има живот и голяма част от къщите са поддържани.

Девойчици на полянка

    Преходът до Богойна ни отне около 30-40 минути. Пътят е лек и приятен, ав края ни чака заслужена награда - обяд в Рибарника.

    Заведението е съвсем непретенциозно - пластмасови прибори и чинийки за еднократна употреба, предлага скара (кюфтета и кебапчета), салати и пъстърва. Мммм, пъстървата👌  Без колебание мога да заявя, че това е най-хубавата пастърва, която съм яла от доста време насам - наистина прясна, достатъчно едра, за да не чоплиш кости между зъбите си, добре изпечена, за да не е сурова в средата и с чудна хрупкава коричка. Препоръчвам!
   По пътя на връщане отново се понаснимахме на скалите...

Светлина в тунела ;)

  Мъжката част от групата се върна по стръмната пътека през дървеното мостче на Ерма, дамите се отправихме към паркинга по обиколния черен път. Няколко снимки от тях:

    На пролет, живот и здраве, ще направим второ посещение на Трънското ждрело след като децата при бабите и дядовците, а ние ще минем по необезопасената пътека, за да видим всички красоти наоколо.