Костенски водопад и Скаловитец

   Днес е 16 септември. Само един ден преди важният първи учебен ден, значи хем е добре да се разходим и да го отбележим някак, хем пък да не е нещо много уморително, за да можем да се подготвим за следващия ден.
  Докато Димо правеше палачинки (Да, той прави палачинки! След като доста години се скатаваше и не си признаваше, че владее това тайно познание един ден се предаде и от този ден-съдбовен палачинките в дом Дренчеви са негова чест и отговорност), а останалите ги хапвахме с шоколад и домашно боровинково сладко, направено от боровинките, набрани по пътя ни за 7-те Рилски езера, успяхме да поразгледаме интернет и избрахме днешната дестинация: двата водопада - Костенския водопад, във вилна зона Костенец и  Скаловитец - над Костенец, след хижа Гургулица.
    Костенският водопад се намира във вили Костенец, на около 3 км от село Костенец. Той е с височина 12 метра и е образуван от река Чавча. До водопада има широк асфалтов път и голям паркинг, непосредствено преди него.

Злобничко изглеждащият козел до чешмата с четири чучура, два с гореща минерална вода и два - със студена

В басейна под водопада има рибки

    До сега ловецът на гущери в нашето семейство беше Димо. Е, вече можем да си отдъхнем, защото той си има достоен заместник 😀

Новоизпеченият ловец на гущери - Дани!

   След като се понаснимахме се качихме обратно в колата и тръгнахме към хижа "Гургулица". Пътят е непосредствено преди табелата за Костенския водопад вляво по моста през реката. Има насочваща табелка и няма начин да бъде пропуснат. Пътят е асфалтов, тесен, но с доста прилично качество на настилката и до хижата се стига без никакъв проблем. Разстоянието е 5 километра и по пътя се движат и доста пешаходци. Пред хижата има голям паркинг.

Хижата изглежда много добре. Има добре поддържан двор 

и детска площадка с люлки и пързалка

Пътят, който трябва да извървим до водопада "Скаловитец"

  Хижата изглежда приятно, с хубав и поддръжан двор и с масички. В момента е пълно с хора, но разчитаме, че когато се връщаме ще има свободна маса за нас.

  Пътеката към водопада започва в ляво от хижата. Минава се покрай беседка и надгробен кръст. Няма надписи и означения, така че нямаме никаква представа чии е този гроб.

   Стотина метра по-нататък излизаме на голяма поляна, на която има огромна дървена крепост.

   Крепостта си има добре затваряща се порта, бойници, горно ниво, на което да стоят защитниците. Много е интересно и доста са се постарали хората при изграждането. Малко след крепостта има и "гроб" със стиропорен надгробен паметник, а по-нататък по пътеката има "загадъчна табелка"

   Ако правилно сме се ориентирали всичко това е част от ролевите игри на живо, организирани от LARP България. Много искрено им пожелаваме успех и ентусиазмът им никога да не секва.
   А ние продължихме по пътеката към Скаловитец. Пътеката е широка и добре маркирана с червена маркировка. Върви през гората и през цялото време се спуска надолу. Има два доста стръмни участъци, но са обезопасени с парапети. На няколко места има и пейки за почивка.

Изкоренени дървета са преградили пътеката

Да си починем малко

  По пътечката намерихме няколко гъби, но тъй като не ги познаваме се задоволихме само със снимки

Гъбка

Батко ѝ, който е папкал повечко

Друга

И трета

   Хапнахме и доста къпини. Все още не са съвсем узрели. Май им трябват още десетина дни.

И ето го и водопада. Той се намира на река Скаловитец и има три пада с обща височина 55 метра.  В подножието му има беседка, а малко по-нагоре и пейка, на която човек може да се поседне и да се наслади на водопада.

Да си хванем жабка

... Искам и аз

 (Нито една жаба не беше наранена при заснемането на тези кадри 😎)

Водопадните катерачи

   Не се чувствахме достатъчно подготвени, за да се покатерим до началото на водопада, въпреки че имаше ясно видима и изключително стръмна пътека.
    Обратният път беше уморителен, но ни крепеше надеждата за похапване в хижа "Гургулица". Не останахме разочаровани. Хапнахме страхотна боб чорба и вкусни кебапчета с пържени картофки. Нашите гладници дори повториха поръчката, значи биваше си го хапването.

Предоволни се отправихме към дома, за да се готвим за първия учебен ден.