Пещера - крепостта Перистера

   Ето го и продължението на неделната ни разходка след Траянови врата и посещението на Перистера в град Пещера.
  Вместо да се върнем на магистралата, продължихме по стария път за Пазарджик. Винаги при възможност предпочитаме да  избягваме магистралите и да използваме алтернативните стари пътища. Така чавек успява да разгледа околността и да се наслади на пътуването, защото то е почти толкова важно колкото и крайната точка 😇
   
   Крепостта Перистера се намира в на хълм, наречен Света Петка в началото на Пещера при влизане по пътя от Пазарджик. Името ѝ е с гръцки произход и означава гълъб.
  Пред самата крепост има безплатен паркинг. Има малка входна такса за посещение на крепостта, за нашето семейство от двама възрастни и три деца тя беше 12 лв. След като си взехме билети се изкачихме по стълбище около, което е оформен малък парк с две големи сенчести беседки за почивка, от които има хубава гледка към градчето. Нашите момчета отказаха да се качат до самата крепост и решиха да ни изчакат в беседката. Нагоре продължихме само с Емма.

  На хълма още през Античността е съществувало тракийско селище и в двора на крепостта все още могат да се видят мегалитни камъни от този период.
  

    През II век е изградено укрепление, охранявало един от главните пътища към Егейско море, което е разрушено и опожарено по време на готските нападения през IV век.
   Крепостта е възстановена и разширена по време на управлението на императорите Юстиниан I и Юстин II. Тогава две от кулите са превърнати в църкви.
   Крепостта е разрушена окончателно през XIV век от османците.

Крепостната стена е с дължина 253 м и дебелина до 3 м

 
  За момента са разкрити и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Във входната кула е оформен и музей.

Едната кула, която е превърната в еднокорабна църква

Питоси, в които са се съхранявали зехтин, вино, брашно и други продукти.

 

 
  При археологическите проучвания в една от големите делви- питоси, в която е имало зехтин на дъното е намерена кесия с осем златни монети. Най-вероятно някой войник или офицер е хвърлил кесията за да спаси богатството си при някое от готските нападения и никога  не е успял да се върне и да си го потърси.
  След като направихме няколко снимки на автентичните римски воин и гот в битка 😜 приключихме културната си програма и потърсихме място за късен обяд. Последвахме препоръката на дамите на входа и посетихме ресторант "Клуб Перистера"

  Не останахме особено доволни от ресторанта и при следващо посещение в Пещера ще потърсим друго заведение. Храната не беше лоша, но всичко ставаше изключително бавно, въпреки че обедния пик вече беше минал и когато ние седнахме, хората от другите маси тъкмо приключваха с обяда си. Заведението използва новаторски подход за сервиране и ние имахме възможност да се насладим първо на основното и предястието малко след него, след това хапнахме салатите, а най-накрая пристигна и таратора.
  На връщане отново минахме по стария път и спряхме на няколко сергии из пазарджишките села от където си купихме зеленчуци, включително цял 9-килограмов чувал с червени чушки (пусто лакомо око, а можех да си вземем просто 5 чушки и без това ги ядем само аз и Димо), които сега ме зоват от кухнята, защото трябва да бъдат изпечени, обелени, опаковани в пликчета и прибрани във фризера.