Екопътека Струилица-Калето-Лъката

- Христос Воскресе!

- Во истину воскресе!

  Започнахме този светъл и красив празничен ден с кафе - обилно, козунак - още повече, яйчени битки - много!
  За днешния ден сме си определили сравнително леката и приятна екопътека Струилица. От прочетенето в интернет знаех, че няма да ни затрудни особено и че разходката, заедно с почивките ще ни отнеме не повече от 4-5 часа, та ще успеем да се върнем в хотела тъкмо за печеното агънце. Малко се притеснявах, че след снощния дъжд ще е твърде кално, но нашите домакини ни увериха, че твърде дълго време не е валяло в региона и водата бързо ще е попила в жадната земя. Радвам се, че ги послушахме, действително бяха прави.

    Екопътеката  започва в края на Девин от спа-комплекс Струилица, където има открити минерални басейни. Там има голям паркинг, където оставихме колата.

   Първоначално се заблудихме и тръгнахме накъдето сочеха табелките, а именно по мост през реката. Само стотина метра по-натам установихме, че сме се объркали. Едното разклонение на пътя водеше към някакъв строеж, а другото изтъняваше и се скриваше в шубраците край реката. Върнахме се назад и тръгнахме по правилната пътека край басейна.

Зайковци-байковци до барбекюто

Информационната табела за пътеката

   Пътеката е широка и равна и върви покрай река Девинска. Още в началото на пътеката от дясната страна има приятен водопад.

Началото на екопътеката

Река Девинска

Водопада в началото на екопътеката

Гущерче

     След 15-20 минути (в това време включвам спирането за снимки и лов на гущери, катеренето по камъни покрай реката, още снимки, освен това движението ни бе забавяно от нестихващите битки с пръчки от нашите двама рицари) стигнахме до разклонението за водопад Самодивското пръскало и за местността Калето. Разклонението се намира точно срещу беседката и зад къщичката, които виждате на следващата снимка. Плътно зад къщичката покрай реката, която е приток на Девинска е пътеката за водопада, а за Калето води пътеката от другата страна на рекичката.

  Пътеката към водопада е тясна, на места стръмна и хлъзгава заради снощния дъжд, но не е дълга и се изминава бързо.

   И ето ни е пред самия водопад. С височината си от 60 м Самодивското пръскало е един от най-високите водопади в Родопите. Легендата разказва, че самодивите се събирали около водопада и че по време на турското нашествие много османци са били привлечени от красивите им гласове и са паднали и умряли от ръба на водопада.

     Не знам за турците, но в подножието на водопада имаше 4-5 умрели жаби и още толкова раци. Нямам представа дали са паднали отгоре или пък са отровени.
   След като постояхме и се полюбувахме на водопада се върнахме назад по пътеката и когато стигнахме до къщичката потеглихме по другото разклонение към Калето. Пътеката е добре утъпкана и има и маркировка. Въпреки всичко ние успяхме да се объркаме на едно място и да се отклоним от основната пътека в дясно. Озовахме се на една площадка с разкошен изглед към Самодивското пръскало.

    Въпреки хубавата гледка, тази площадка е опасна, защото е стръмна и хлъзгава и е над високи скали. Аз сериозно се уплаших за децата и си отдъхнах чак като се върнахме към правилната пътека без произшествия. Тук тинейджърското сърце не издържа на това обикаляне на чукари и поляни без интернет обхват и се върна при беседката и къщичката да ни чака. А останалите продължихме напред.

    Десетина минути по-късно стигнахме до върха на хълма с изглед към две къщички в далечината (мисля, че те се намират в местността Лъката). Тук има и табелка, който показва, че до Калето има 200 м.

  Крепостта не е реставрирана и доста трудно се забелязват няколко каменни стени. Но изкачването си струва заради гледката, която се разкрива отгоре - към Самодивското пръскало от едната страна, към Девинска река от другата и към околните внушителни възвишения на Родопите.

Част от стена

Тук се вижда Самодивското пръскало от далече, а високо над него има и друг водопад

река Девинска

    Починахме, поснимахме и тръгнахме надолу към Лъката. Пътеката върви само надолу и това беше много радостно за всички, особено за децата, които доста се бяха поуморили при изкачването към Калето. 

Мостчето над р. Девинска

     В местността Лъката е съществувало средновековно селище. В момента над земята не се виждат никакви следи от него. На поляната има две стари къщи (стари, но от XX век) и беседка. В ляво от втората къща тръгва и пътеката за Мечешкия водопад. Наречен е така, защото във вира му често се къпели мечките.

Тази табелка се намира приблизително на средата на пътеката

       Водопадът е с височина 40 м. От тук надолу има още един пад. Има и пътека, която води натам, но моите хора твърдо отказаха да продължим по нея, така че се задоволих само със снимка отгоре.

    Върнахме се към Лъката и от тук поехме по пътека Струилица, която се движи покрай Девинска река към срещата с нашия Дани, който търпеливо ни чакаше, доволен и спокоен, защото имаше интернет.
 

   Пътеката е равна, лека, живописна, много добре поддържана, с многобройни мостчета, които се вият над реката.

    Уморени, но доволни от разходката и гладни като вълци се върнахме в хотела за да хапнем печено агънце и зелена салатка. Ммм, бяха го приготвили великолепно!
    Утре е нашият последен ден в Девин, уви! Но пък утре нашата Емма става на цели 9 години и ще има торта и свещички. А рано-рано сутринта ще посетим Дяволският мост. Първоначалните ни планове бяха да изминем цялата Дяволска пътека, но в последствие се притеснихме, че децата не са достатъчно подготвени за такова екстремно преживяване, а и майка им също. За това ще се ограничим с Дяволския мост. Към нас изяви желание да се присъедини само Гого. Брат му и сестра му ще останат да си отспят в хотела.