На Великден в Западните Родопи

   Тази година решихме да си организираме един по-различен Великден. Вместо тъпчене до пръсване с яйца, козунаци и агнешко, си спретахме четиридневна почивка в Девин и разходка в околностите му.

   Не захвърлихме всички традиции, а още на Велики четвъртък бяхме готови с разкошни козунаци и шарени яйчица, които си взехме с нас.

Няма начин да не ги покажа, толкова съм горда с козунаците

     Потеглихме рано сутринта на Разпети петък за да избегнем тапите на изходите на София. Успяхме да се изнесем от града, докато голяма част от хората все още не си бяха изпили сутрешното кафе.
  Пътувахме сравнително спокойно и първата ни спирка бе на язовирната стена на язовир Кричим. Беше невероятно красиво и впечатляващо.

   Малко по-късно спряхме и на брега на язовир Въча, в който има доста потонни къщички и един изоставен бял хотел (може би) на брега, който ме подсети за "Талисманът" на Стивън Кинг.

   Току преди Михалково, където се бутилира единствената естествено газирана вода у нас се отбихме на зелена полянка с малко параклисче. За съжаление параклисът беше заключен, но пък брахме жълтурчета за венец, ловихме скакалци и видяхме шарен кълвач.

    Малко след като оплетохме и венеца от жълтурчеа пристигнахме в Девин. През букинг си бяхме резервирали апартамент в семейно хотелче. Останахме очаровани от къща за гости "Крис". Къщата се намира на висок хълм и от прозорците се разкрива чудна гледка към целия град и околностите, а условията на настаняване, персонала и храната в ресторанта бяха повече от прекрасни.

   Малко бяхме уплашени от прогнозата за времето за предстоящите дни, синоптиците вещаеха облаци, дъжд и ниски температури, ето защо решихме да не губим време, а максимално да се възползваме от хубавото време. Веднага след като се настанихме и си поехме дъх да се отправим към първата ни набелязана цел - Ягодинската пещера. Тинейджърът ни обяви бойкот и остана да се почива в хотела, разбирайте да си цъка на телефона, а останалите се отправихме към Буйновското ждрело. Идеята ни за този следобед бе да посетим Ягодинската пещера, а след това да се качим до наблюдателната площадка на Орлово око.
  Бях прочела в интернет, че пред пещерата има предприемчиви местни жители с високопроходими джипове, които предлагат разходка до Орлово гнездо. Оказа се, че още по-предприемчивите са се разположили малко след с. Тешел. Ние решихме, че в конкретния случай настина ще е по-добре да се качим първо на наблюдателната площадка тъй като вече беше следобед, а и времето се канеше да се развали. Особено много ме притесни възможността буря да ни завари на връх Св. Илия, защото, пак според интернет, това било любимо място на мълниите.Прехвърлихме се в каросерията на джипката и офроуд приключението ни започна. Ле-ле! Друсане, подскачане, пак друсане, лашкане наляво и надясно... добре, че си бяхме сложили коланите, защото иначе щяхме да изпаднем някъде по пътя. В другите джипове забелязах, че доста част от хората стояха прави, направо не мога да си представя как крепяха равновесие и не се контузваха.

  

     Опитах се да направя снимки, но повечето ми кадри не са на фокус заради друсането.
     На една стръмнина настигнахме друго джипче с туристи, което се бе "окопало" и яко боксуваше със задните гуми, а едното му предно колело беше високо във въздуха. Имах чувството, че ще се преобърне. Нашият шофьор се върна назад и направихме доста голям обход, за да избегнем това място. Когато стигнахме на връх св. Илия, хората със закъсалия джип  вече бяха там, така че явно са се справили бързо на проблемното място.
   На Орлово око не валеше, но времето беше доста мътно и не се виждаше ясно надалече, не успяхме да видим Рила и Пирин. Самата наблюдателна площадка е монтирана на ръба на скалите и се издава над Буйновското ждрело на надморска височина 1563 м. Разстоянето до ждрелото под нас е 600 м или две Айфелови кули, както каза нашият водач. Височко и страшничко си е, особено за човек като мен, който се притеснява да погледне от терасата на 7 етаж.

Наблюдателната площадка "Орлово око" зад Емма

Гледки от върха

Хей там долу е пътя, от който тръгнахме

     А ето ни и нас на ръба :)

Такива малки красоти растяха на върха, не знам как се нарича това цветенце

    След като разгледахме околността и съпровождани от далечните грамотевици се качихме обратно на джипката и се върнахме при нашата кола. Отправихме се към Ягодинската пещера, която беше на 2-3 км по-нататък по пътя.
   Пред самата пещера покрай пътя е позволено паркирането, като се плаща 2 лв. на автомобил.
Влизането в самата пещера става на всеки кръгъл час, като групите трябва да са от поне 6 човека и се влиза с водач. Билетите са с цени от 6 лв. за възрастни и 3 лв. да деца над 7 години.  Докато чакахме да стане време за да влезем в пещерата децата се спуснаха с въженият тролей над реката. Височината е малка, а разстоянието кратко и е подходящо за всички, дори и за големи страхливци като мен.

  Самата пещера е с дължина над 10 км и е разположена на 3 етажа. За туристи е отворена само една част от пещерата на най-долното ниво с дължина на маршрута 1100 м. Входът и изходът на отворената за посетители част са изкуствено прокопани тунели с дължина 150 и 80 м, а близо до изхода се намира и естествения вход на пещерата. Туристическият маршрут в Ягодинската пещера е електрифициран, но се включва на сектори с преминаването на групите, така че не трябва да се изостава от основната група защото човек рискува да прекара около час в тъмнината, бъррр, не е много приятно, сякаш. Температурата вътре е 6 градуса целогодишно, така че имайте го предвид, дори ако я посещавате в знойните летни месеци. Както баба ми казваше: "Зиме без храничка и лете без абичка никъде не се тръгва".
   В Ягодинската пещера живеят 11 вида прилепи. Гоги беше в едно такова особено състояние и хем се притесняваше, че вътре ще има прилепи, хем мрънкаше, че не е видял нито един. Е, видя! Ако не беше нашият водач, признавам си че нямаше да забележим прилепчетата на скалите, толкова бяха мънички, приличаха на топчета мъх или по-тъмна сянка върху скалата. В пещерата е забранено снимането и по тази причина нямам нито една снимка от там. Вътре има изключително красиви сталактити и сталагмити, които са оформили много интересни фигури като дядо Мраз и дядо Коледа, булка, Котаракът в чизми, скален водопад (или разтопен сладолед, който Гого се престраши да близне заедно с водачът на групата) и много други. Друго интересно и красиво образувание са така наречените драперии - отново се образуват от капещите капки вода, също като сталактитите, но когато те се плъзгат по стена.
   В Ягодинската пещера има и ритуална зала, в която са проведени над 300 бракосъчетания. Разводите се правели в Дяволското гърло, под секрет ни сподели водачът на групата ;)
   А първата зала на пещерата, след изкуствено прокопания входен тунел, е новогодишната зала, в която спелеолозите от региона посрещат Нова година. Вътре има истинска елха, висока е може би 3-4 метра, която е украсена с топки и гирлянди. Поради постоянно ниската температура и високата влажност в пещерата всяка елха изкарва 4-5 години и има съвсем свеж вид.
  Видяхме и много интересно малко басейнче с родопски "перли". Доста се учудих, защо е басейнчето е затворено зад остъклена дограма. Обяснението беше тъжно и много разочароващо, а ганьовския манталитет на туристите ни е... както се казва "Само Локо-София".
"Перлите" не случайно са в кавички, защото те точно както истинските перли се образуват около песъчинка, но липсва седефът в мидите и те се получават при капането на капка вода точно върху песъчинката и отлагането на варовика по нея. Реално това са едни топчета варовик, т.е. нямат никаква стойност и никой не печели нищо от тях. В басейнчето преди известно време е имало две "перли" с диаметър 1 см, които са се образували за около 300 години, но някой ги е откраднал. След това са направили и стъклената преграда. В момента най-голямата перла е с размер на едра леща (около 60-години са били нужни за оформянето ѝ, ако правилно си спомням).
   При естествения вход на Ягодинската пещера има експозиция на праисторическото пещерно жилище, което е съществувало на мястото около IV хилядолетие пр. н.е. За съжаление експозицията в момента беше все още затворена за зимния сезон, откриват я след 20 май.
 В този сайт можете да видите снимки и да прочетете добре поднесена информация за Ягодинската пещера. Все пак аз ви препоръчвам да я посетите. Нито една снимка не може да предаде живото присъствие. 

  След пещерата се качихме в колата и тръгнахме по пътя наобратно, като аз постоянно ръчках Димо: Спри тук!, Ама спри сега де!, Чакай да снимам!, Ох, хайде пак!.
   Буйновското ждрело е природен феномен - впечатляващ каньон прорязан от река Буйновска и се простира между селата Тешел и Ягодина. То е най-дългото в България - 10 км, а височината, на ограждащите го скали е впечатляваща. Въпреки, че пътчето е изключително тясно и на места дори не могат да се разминат две коли, както вече казах, се опитвахме да спираме при всяка възможност и да снимаме. Дали фотоапарата или задфотоапаратното устройство са нефелни не знам, но снимките не успяват да предадат красотата и величето на околността. Ако не сте били в Ягодинското ждрело, обезателно го посетете, няма да съжалявате.

Тук можете да видите наблюдателната площадка "Орлово око" отдолу

   В хотелчето много ни похвалиха тийнеджърът, който изял стабилно количество храна, а след това кротко си седнал в ъгъла с най-силно уай-фи и си цъкал на телефона.
  Някак си се сетих за вица за шотландеца, който отишъл в Англия да следва и бил настанен в общежитие с двама англичани в стаята. След месец баща му идва на посещение и студентът му разказва:
   - Тате, всичко в университета е много хубаво, само моите съквартиранти са луди.
   - Защо?
   - Ами единят по цяла нощ си блъска главата в стената, адругия си скубе косите и крещи през прозореца.
   - Ох, сине, а ти как реагираш?
   - Ааа, тате, спокойно! Аз не им обръщам внимание, седя си на леглото и си свиря на гайдата.
  
Дяволското гърло и Вълчи камък
Екопътека Струилица - Калето - Лъката
Дяволският мост и римски мост край Змеица