Боженишки урвич

    Както вече неколкократно съм споменавала нянаме възможност да пътуваме толкова често колкото ни се ще из страната, защото това е една напрегната година и уикендите ни са все заети - един на курсове за матури, друг на изящни изкуства, а трети - я на тренировка, я на мач. По тази причина съм в непрекъснато набелязване на близки до София места, които можем да посетим в рамките на един ден, за предпочитане дори този ден да започва след 11 часа... Мачове! Да не си помислите, че спим до късно в почивните дни. Късното спане е нещо, което не ни се е случвало от малко повече от 14 години или от както се роди нашето голямо и многообичано Зло-що-никога-не-спи, още известно в обществото като Дани. ;) Но да се върна на темата. Едно от близките до София места, подходящи за подобен кратък туризъм е крепостта Боженишки урвич.
    Боженишки урвич е една от последните Шишманови крепости, която отстоява срещу настъпващите турци. Тя се намира на едно от възвишенията на Предбалкана, до село Боженица, Ботевградско, на 80 км от София.

   До самото село се стига лесно, има го на картите, а в него има табелки указващи, посоката към крепостта.

  Боженица се оказа много приятно селце, в което се забелязват и доста прясно ремонтирани, хубави къщи - нещо, което за жалост се вижда рядко по нашите села, които все повече се обезлюдяват.

Една от ремонтираните къщи в автентичен български стил

Сградата на старото читалище в селото, от 1895 г.

     В края на селото се прекосява река Бебреш по съвсем тясно мостче и пътят започва да се вие и да изкачва нагоре. Мостът е широк, точно колкото да мине една кола по него.

река Бебреш

река Бебреш, от мостчето

    След 4 километра пътят свършва пред Общинска почивна база Урвич (доста приятно изглежда, с люлки, игрище и басейн) и парк Боженишки урвич, където има много беседки, подходящи за пикник, чешма и дори естрада. Тук, между беседките е и началото на пътеката, която се изкачва до крепостта.
   Пътеката е стръмничка, но за щастие не много дълга. Изкачването ни отне около 30-40 минути. Пътеката е много добре направена, покрита е с камъни.
   

Тъкмо вече много си уморих и стигнахме. Зад дърветата е крепостта

    Още преди стените на крепостта от лявата страна има дървена стълба, която се изкачва до метална решетка. Зад тази решетка се намира прочутия Боженишки надпис, който е разчетен от Петър Мутафчиев през 1922 г. и гласи:

"Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя."

Скалният надпис на севаст Огнян. Снимката е направена през решетката, която беше доста гъста.

     Самият надпис е доста голям, размерите му са 3,25 на 1,90 м. Нещо интересно, което прочетох докато проучвах крепостта преди да я посетим е, че тя е била открита случайно през 1918 година от местен овчар от Боженица , който, след голяма буря, изкоренила дървета е бил със стадото си в района. Та, той е видял камъка със страните букви на него и е уведомил властите. Няколко години по-късно са започнали археологическите проучвания, които са разкрили крепостта. На територията на Боженишки Урвич са намерени много върхове на стрели и копия, както и монети на различни императори Валентиниан, Теодосий I, Юстиниян I, цар Иван Шишман.

     Първата крепост тук е изградена през V-VI век и е била част от старопланинската укрепителна система на Източната римска империя, създадена за да спира набезите на варварите от север.
     През XIII - XIV век крепостта е разширена и доукрепена, изградена е още една крепостна стена, а крепостта е била важно укрепление срещу османските нашественици.
     Крепостта е достъпна само от едната страна, откъм с. Боженица. От другите страни възвишението е с почти отвесни стени и това е осигурявало естествената ѝ защита.Днес това не е така и алпинисти и катерачи се изкачват често по тези скали. Докато бяхме на един ръб доста се стреснахме когато изпод нас се появихи две ръце, а след тях и главата на един алпинист :)

Катерач

     В крепостта има изградени пътечки и стъпала с парапети, по които за около 30-40 минути я обходихме. От местата на наблюдателниците се откриват зашеметяваще гледки към околностите.

Жилищни помещения до крепостната стена

От наблюдателницата

Още от околността

  На наблюдателниците, където се стояли на пост войниците има много удобни седалки в скалата. Не знам дали са естествени, но по-вероятно са изкуствено дооформени от някогашните стражници.

  Особено интересни за нас бяха двете помещения издълбани в скалата. Едното е скален параклис, а за другото не успях да открия информация, според мен вероятно е било някакво жилищно помещение, но съвсем ясно се вижда къде е била закрепена вратата и има стъпало след прага. Вероятно нишата е била затворена с дървена или зидана стена отпред.

Скалната жилищна  (може би?) ниша

Прагът със стъпало от вътрешната страна. Вижда се и отвора, където е била закрепена вратата

  Скалната църква е с размери 2,85 х 2,75 м и височина 2,7 м. В нея е оформена малка апсида, а от лявата страна има каменна пейка.

  Върху скалите, които са над църквата (отстрани до нея има скоби и стъпки, по които се изкачихме горе) има изкуствено издълбана вдлъбнатина. Предполагам че там е стоял кръст.

Стъпалата към скалната църква

От "покрива" на църквата

  Запознахме се с няколко от настоящите обитатели на крепостта и държа да ви ги представя и на вас:
   1. Г-н Гущер - голям и изключително смел. Не бяга, не се  крие, не си къса опашката, а самоотвержено се спуска да хапе

   2. Г-жа Златка и г-н Скорпион. И той е от смелчаците

  3. Бръмбар рогач

 4. Гъсеничка

 5. И негово величество - млад смок-мишкар

   Докато отивахме към крепостта в с. Боженица видяхме указателна табелка за килийно училище. Решихме да го разгледахме. Оказа се, че се намира в двора на боженишката църква, изградена през 1834 година. И църквата и килийното училище бяха заключени и снимките са ни само от двора и от кулата с камбаната. Всъщност на прозорчето на килийното училище имаше табелка с телефона на кмета, на който да се обади човек за да му отключи да разгледа, но ние се почувствахме неудобно да звъним през почивните дни.

Църквата е построена през 1834 г.

Камбанарията е отделна от църквата и е построена след Освобождението, през 1894 г.

Килийното училище (от 1806 година, според табелката)

Камбаните

Клепалото

Чукалата, с които се бие клепалото

   За голям мой срам никога не съм посещавала Костницата на Ботевите четници в Скравена. Крайно време беше да поправя този си пропуск, хем и децата ще видят и ще научат нещо.
  Паметникът-костница в с. Скравена съхранява костите на десет от Ботевите четници, група предвождана от Георги Апостолов, които след разгрома на четата са били обезглавени от турците през 1876 г. а главите им са били разнасяни на кол из селата в околносттите на Враца за назидание на местното население. Когато стигнали в Скравена селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да ги откупят и селяните ги погребват в двора на църквата. През 1930 г. по предложение на свещеника, те са изкопани и са изложени на специална витрина в църквата. През 1982 г. са пренесени в изградената за целта костница.
Костницата е в списъка на  100-те национални туристически обекти.

     За да посетим костницата се отбихме в читалището (на същия площад е), от където си взехме билетчета за вход (2 лв. за възрастен и 1 лв. за дете над 7 години), а една дама дойде да ни отключи и да ни разкаже историята на създаването на костницата, която написах по-горе.
     Много се чудех дали да спестя личното си мнение или да го напиша все пак и в крайна сметка реших, че това си е моят блог и мога да си напиша каквото смятам за уместно. Според мен тази костница в този си вид по никакъв начин не зуслужава място в "100-те национални туристически обекта". Тя е една голяма празна кула с витринка с черепи по средата. Коментара на нашата дъщеря беше: "А, а пък вчера в музея (онзи на Антропологията)  имаше много повече черепи!" Уредничката се засегна и аз я разбирам, но наистина трябва да се помисли за малко по-атрактивно представяне. Осъзнавам, че "атрактивно" не е най-правилната дума за случая, защото говорим за костница и за отдаване на почит към герои. Може би "интерактивно" е нещото, което липсва. Гробницата е застинала в ранните осемдесет и хората, които я посещават в днешни дни не усещат трепета, който би трябвало да внуши.
Били сме и в други костници и... ами просто в скравенската липсваше дух. Не знам как по-точно да го изразя. Както и да е, това е нашето лично впечатление. Дано другите посетители да са по-доволни от нас от посещението си.
     В Скравена видяхме и табелка с насока към скравенският манастир, който също е част от 100 Национални туристически обекти, според въпросната табелка. След като се прибрахме вкъщи потърсих малко повече информация, оказа се че има два Скравенски манастира, като единят е по-близо до следващото село - Новачене и е напълно запустял, а в него има стари стенописи. Името му е "Преображене Господне". Другият Скравенски манастир, който ние посетихме се нарича "Св. Николай Летни". Той е построен през 30-те години на XX век върху развалините на стар манастир, разрушен по време на турското робство. Легендата разказва, че на свещеника Филип Иванов от с. Челопеч се е явил пророчески сън, който го е насочил да потърси развалините на стария манастир и да го препострои.

    В двора на манастира има вековен дъб. Наистина е впечатляващ! Само един от неговите клони беше по-дебел от повечето дървета.

А храмът е прясно изографисан със средства дарени от местни християни.

  В манастира ни посрещна и разведе много приятен монах, който се грижи за нея. Беше много приказлив и ни разказа историята на манастира, позволи на децата и на нас да ударим манастирските камбани. Оказа се, че и това не е лесна работа, а си има чалъм как да се дръпне въжето за да се чуе звук.

  След като си сбогувахме с монаха, семейството заплаши с бунт ако до 15 минути не седнем някъде за късен обяд. Уплашена от опасността от размирици виднага потърсих крайпътно ресторантче. Седнахме в "Олимп", който беше избран заради близкото по звучене име на футболния ни клуб,.. ох! Имаше много приатен двор с люлки и беседки, а за храната нямаме забележки 

   Имаше дори и куче, коетоq въпреки че беше доста дебеличко и мързеливо, все пак се съгласи да потича с децата след като го подкупиха с шунка и кашкавал.
  Е! Толкова за това пътуване. Уморени, но сити потеглихме към София.