Дяволския мост

   Днес е нашият последен ден в Девин, уви! Но пък днес нашата Емма става на цели 9 години и ще има торта и свещички. А рано-рано сутринта ставаме за да посетим Дяволският мост. Първоначалните ни планове бяха да изминем цялата Дяволска пътека, но в последствие се притеснихме, че децата не са достатъчно подготвени за такова екстремно преживяване, а и майка им също, пък и времето ни притиска. За това ще се ограничим само с Дяволския мост. Към нас изяви желание да се присъедини само Гого. Брат му и сестра му ще останат да си отспят в хотела.
    Пътят за Дяволския мост започва след село Борино в посока село Чала. От лявата страна на пътя се виждат някакви производствени халета от 90-те години. Там има паркинг където оставихме колата.
    Пак там има малък музей на открито "Катранджийница".

    Началото на пътеката към Дяволския мост е отбелязано от дървена арка с дяволска глава на нея. Разстоянието до Дяволския мост е 2.5 км, като по-голямата част от пътя е съвсем равен и широк. Движи се покрай затворения завод, а след това покрай река Чатак дере.
  Тръгнахме по пътеката в 8.30 сутринта. Беше тихо и пусто и малко като в омагьосано кралство - забелязваха се следи от стари алеи с подивяла паркова растителност край тях.

Заводът. И тук са имали алейки за разходка.

   Около Чатак дере се носеше миризма на сяра и си мисля, че вероятно някъде в нея се вливат минерални извори, макар че никъде не открих подобна информация.
   Пътят ни изведе да една стара върба, която се нарича Дървото на късмета. През 50-те години на XX век местен селянин намерил в корените ѝ 157 стари турски монети. Интересно какво ли пък е търсил, та се е хванал да копаа там.

     Тук пресякохме реката по дървен мост и продължихме по пътеката, която вече става по-тясна и с лек наклон.

На мостчето

При това мостче започват двата кръга на Дяволската пътека. Ния ще я извървим някой следващ път

   От тук се изкачваме нагоре по стъпалата изкопани в склона.

   И ето ни и пред Дяволския мост. Дяволският мост е изрязан в скалите между отвесните брегове на реката. Той е с височина 30 метра, широк е 2-3 метра, а дължината му е 10 метра. Преданието гласи, че само дяволът може да премине по него.

    Мостчето минава в ждрелото на реката под скалния мост. Малко е страшничко, защото стълбите са стръмни и Гого малко се уплаши. След като минахме по тази пътека се оказа че има алтернативна, която заобикаля Дяволския мост отстрани без да преминава през ждрелото.

Под Дяволския мост

Стълбите, по които слязохме

Дяволският мост - поглед от другата страна

Върху Дяволския мост - поглед надолу

    Тук има и табелка за Скритите водопади, но не посмяхме да продължим натам заради Гого, който доста се притесни от височините. А и пътеката наистина изглеждаше като сериозно предизвикателство.

Кратка почивка на пейката до дявола и обратно по пътя към колата.

       Бяхме стигнали почти до паркинга, когато се появиха първите други туристи. Беше наистина вълшебно преживяване, да сме съвсем сами в гората, край реката и в ждрелото. Обещахме си следващото лято да минем по цялата Дяволска пътека.
     В село Борино, малко след разклона за с.Чала и Дяволската пътека има реставрирани останки от късноантична пощенска станция (от V век). На информационната табела до нея прочетохме, че от тук е минавал римски път и че след съседното село Змеица край пътя над Сърнена река има запазен римски мост. Веднага решихме да направим бърза отбивка и до там. Дали действително е от римско време този мост, не можах да намеря достоверна информация, но до него се стига бързо и лесно, околността е красива и се запознахме с цяло стадо крави. Гого много им се зарадва.

With a moo moo here, moo moo there...

    От тук потеглихме без повече бавене обратно към Девин тъй като там ни чакаше какво?... НАШАТА ПРЕКРАСНА ЕММА РОЖДЕНИЧКА! Вече е на цели 9 години, което си е почти юбилей! Бъди щастливо наше мило момиче, нека да си много здрава, винаги усмихната и нека
всичко, с което се захванеш да ти носи радост и удовлетворение! Обичаме те!

   След като хапнахме добре със съжаление напуснахме Девин и потеглихме обратно към София.
    При идването ни преди 3 дни някъде преди Девин мернах мост подобен на този край Змеица само че доста по-малък. Тъ като го видях в последния момент нямахме възможност да спрем за да го разгледаме. Затова и през цялото време назад стоях на тръни и дебнех да го видя. Е, не можах, пак някак го изпуснах. Или за малко съм се разсеяла или пък е бил на такова място към което няма видимост от другата лента на пътя. Нищо де, мост не можахме да видим, но затова пък си пийнахме вода от 21-струйна чешма! Да, да, не е грешка имаше двадесет и един чучура, а водата беше сладка-сладка.