По пътя: Водопад Горица и Ресиловски манастир

Овчаренският водопад е леснодостъпен и пълноводен дори и в най-големите летни жеги. Водопадът се плиска по северните склонове на Рила над с. Овчарци. Всъщност прочетох, че има няколко Овчаренски водопади, но не можах да открия актуална информация има ли подходящи и за децата пътеки и до другите водопади. За сметка на това пътеката до "Горица" е много хубава, широка, добре поддържана и кратка - едва 15-20 минути.

   Легендата за името на водопада открих на официалната страница на община Сапарева баня:
"Селище, така се наричало някога селото под Овчарци. То лежало точно на тогавашния голям друм, който водел откъм Тракия за Македония. Много оживен бил друмът, много злосторници минавали по него, много золуми правели.
    В Селище живели овчарят Йовица и любимата му девойка Горица. Харесал я беят от съседната нахия за жена и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с ножа. След това с бягство се спасили Йовица и Горица. Заселили се под самата планина. Там край една поляна си направили егрек. Старият мегдан на село Овчарци, където се заселили Йовица и Горица, и сега се нарича Поляната. Заживели Горица и Йовица скритом от погледите на неверниците. Скоро при тях започнали да идват и други бегълци от Селище. После още и още. Все при егрека овчаров.
   Узнал беят къде е забягнала Горица и изпратил въоръжените си хора да му я доведат насила. Побягнала девойката нагоре по скалите да търси помощта на другаря си Йовица, който бил в планината с овцете. Но разбойниците я застигнали. За да не попадне в нечистите им ръце, се хвърлила под пенестия вир на първия от седемте водопада на реката. В знак на почит хората започнали да наричат водопада с нейното име."

В горещия юлски четвъртък потеглихме към Овчарци, което е само на 80 км от София, преди да се стигне до Сапарева баня. До Дупница стигнахме за нула време по магистралата, а след това още двайсетина километра и три села и ето ни в Овчарци. Паркирахме колата под една дебела сянка близо до църквата. Ей, ама много хубава църква имат в Овчарци - прясно боядисана, с нов покрив и хубави дворни порти. За жалост портите бяха заключени и не можахме да разгледаме църквичката и да си запалим по свещичка.

Наляхме си водичка от селската чешма на площада и потеглихме по улицата към водопада.

Ако решите да посетите "Горица" бихте могли да продължите по тази улица от 6-700 метра с кола, но настилката е чакълеста и е в много лошо състояние. Препоръчвам да пощадите автомобила си, пък и едва ли ще спестите много време. В края на пътеката има още една чешма, а малко по-напред ще стигнете и до двете валявици.

Децата не бяха виждали до сега подобна "пералня на открито" и с голямо удоволствие я разгледаха.

Веднага след втората валявица вляво е и началото на пътеката. Има много информационни табели за водопада и за растенията и животните, които се срещат в района.

Началото на пътеката за "Горица"

Пътеката се движи близо до реката, но за съжаление не може да се слезе до нея. Цялата река е оградена с мрежа тъй като е вододайна зона.

Изворче на пътеката

Нагоре по стъпалата...

...после през мостчето...

... още съвсем малко ходене след това

И ето го и него: Овчаренския водопад Горица

На площадката откъдето гледахме водопада има пейка, на която поседяхме десетина минутки да му се полюбуваме.
Макар и красив и пълноводен водопадът ни се видя твърде малка разходка и решихме да продължим към Сапарева баня и да видим минералният гейзер.
Гейзерът се намира в градския парк на градчето. Ориентирахме се по миризмата на развалени яйца, която се носеше навсякъде :)

Само на 300-400 метра след гейзерът се намира и малката средновековна църквичка "Св. Никола". Църквата е построена през XII-XIII век, кръстокуполна със свободни рамена и е с размери 7.20 м дължина и 5.70 м ширина и височина при купола 6,6 м.

Църквичката е съвсем мъничка и прилича на играчка

В двора ѝ са поставени парчета от колони, открити при разкопките в близост

Църквата е била изписана изцяло отвътре, но за съжаление са оцелели само малки фрагменти.

След като хапнахме по един сладолед се натоварихме в колата и потеглихме обратно към Дупница. Малко след Овчарци видах табелка, сочеща вляво. Ресиловският манастир е натам и то само на 2 км. Кога ако не сега ще го посетим! Веднага кривнах по пътчето и след няколко минути то ни изведе пред портите на манастира.

   Ресиловският манастир е нов и е създаден през XX век. Основан е през 1932 г. През 1995 г. са построени по-голямата част от днешните внушителни сгради.
     В двора на манастира всичко изглежда съвсем новичко и прясно боядисано. Хубаво и поддържано е, но доста неприятно впечатление ми направиха многото забранителни таблеки: Абсолютно забранено е да се минава по алеята, абсолютно забранено е да се говори по телефон в църквата, абсолютно забранено е да се снима в църквата...
   А в манастирската църква не можахме да влезем, беше заключена и трябваше да позвъним на звънец, за да се появи някой и да ни отвори. Само че на мен абсолютно не ми се искаше да ги притеснявам и тревожа и затова просто я обиколих отвън и се прекръстих пред вратата ѝ.

И ей така от никъде се сетих за една българска приказка. Имало едно време един човек, все сам живеел, с овцете и козите по планината от години и забравил думите на молитвите към Бог, ако изобщо някога ги е знаел. Но човекът изкопал една дупка в земята и ежедневно отделял минутка време да прескача дупката напред-назад като си мълвял: "Едно за теб, Господи! Едно за мен!" И Бог му зачел молитвата. Защото не думите, които изговаряме са важни и не външното проявлени, а това което е в сърцето.
В отделен двор до манастира има много приятна детска площадка и 6-7 навеса с пейки и маси. Не съм сигурна дали е възможно да се направи барбекю, не видях огнище, но е страхотно място за пикник и игра. Децата се забавляваха много на площадката и едно от най-хубавите неща беше, че тя се намира на шарена сянка и може да се ползва дори и в най-жарките летни дни.