Водопад Горица и Ресиловски манастир

      Овчаренският водопад е леснодостъпен и пълноводен дори и в най-големите летни жеги. Водопадът се плиска по северните склонове на Рила над с. Овчарци. Всъщност прочетох, че има няколко Овчаренски водопади, но не можах да открия актуална информация има ли подходящи и за децата пътеки и до другите водопади. За сметка на това пътеката до "Горица" е много хубава, широка, добре поддържана и кратка - едва 15-20 минути.

   Легендата за името на водопада открих на официалната страница на община Сапарева баня:
  "Селище, така се наричало някога селото под Овчарци. То лежало точно на тогавашния голям друм, който водел откъм Тракия за Македония. Много оживен бил друмът, много злосторници минавали по него, много золуми правели.
    В Селище живели овчарят Йовица и любимата му девойка Горица. Харесал я беят от съседната нахия за жена и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с ножа. След това с бягство се спасили Йовица и Горица. Заселили се под самата планина. Там край една поляна си направили егрек. Старият мегдан на село Овчарци, където се заселили Йовица и Горица, и сега се нарича Поляната. Заживели Горица и Йовица скритом от погледите на неверниците. Скоро при тях започнали да идват и други бегълци от Селище. После още и още. Все при егрека овчаров.
   Узнал беят къде е забягнала Горица и изпратил въоръжените си хора да му я доведат насила. Побягнала девойката нагоре по скалите да търси помощта на другаря си Йовица, който бил в планината с овцете. Но разбойниците я застигнали. За да не попадне в нечистите им ръце, се хвърлила под пенестия вир на първия от седемте водопада на реката. В знак на почит хората започнали да наричат водопада с нейното име."
  

   В горещия юлски четвъртък потеглихме към Овчарци, което е само на 80 км от София, преди да се стигне до Сапарева баня. До Дупница стигнахме за нула време по магистралата, а след това още двайсетина километра и три села и ето ни в Овчарци. Паркирахме колата под една дебела сянка близо до църквата. Ей, ама много хубава църква имат в Овчарци - прясно боядисана, с нов покрив и хубави дворни порти. За жалост портите бяха заключени и не можахме да разгледаме църквичката и да си запалим по свещичка.

      Наляхме си водичка от селската чешма на площада и потеглихме по улицата към водопада.

   Ако решите да посетите "Горица" бихте могли да продължите по тази улица от 6-700 метра с кола, но настилката е чакълеста и е в много лошо състояние. Препоръчвам да пощадите автомобила си, пък и едва ли ще спестите много време. В края на пътеката има още една чешма, а малко по-напред ще стигнете и до двете валявици.

    Децата не бяха виждали до сега подобна "пералня на открито" и с голямо удоволствие я разгледаха.

   Веднага след втората валявица вляво е и началото на пътеката. Има много информационни табели за водопада и за растенията и животните, които се срещат в района.

Началото на пътеката за "Горица"

    Пътеката се движи близо до реката, но за съжаление не може да се слезе до нея. Цялата река е оградена с мрежа тъй като е вододайна зона.

Изворче на пътеката

Нагоре по стъпалата...

...после през мостчето...

... още съвсем малко ходене след това

    И ето го и него: Овчаренския водопад Горица

   На площадката откъдето гледахме водопада има пейка, на която поседяхме десетина минутки да му се полюбуваме.
  Макар и красив и пълноводен водопадът ни се видя твърде малка разходка и решихме да продължим към Сапарева баня и да видим минералният гейзер.
   Гейзерът се намира в градския парк на градчето. Ориентирахме се по миризмата на развалени яйца, която се носеше навсякъде :)

     Само на 300-400 метра след гейзерът се намира и малката средновековна църквичка "Св. Никола". Църквата е построена през XII-XIII век, кръстокуполна със свободни рамена и е с размери 7.20 м дължина и 5.70 м ширина и височина при купола 6,6 м.

Църквичката е съвсем мъничка и прилича на играчка

В двора ѝ са поставени парчета от колони, открити при разкопките в близост

  

      Църквата е била изписана изцяло отвътре, но за съжаление са оцелели само малки фрагменти.

     След като хапнахме по един сладолед се натоварихме в колата и потеглихме обратно към Дупница. Малко след Овчарци видах табелка, сочеща вляво. Ресиловският манастир е натам и то само на 2 км. Кога ако не сега ще го посетим! Веднага кривнах по пътчето и след няколко минути то ни изведе пред портите на манастира.

     Ресиловският манастир е нов и е създаден през XX век. Основан е през 1932 г. През 1995 г. са построени по-голямата част от днешните внушителни сгради.
     В двора на манастира всичко изглежда съвсем новичко и прясно боядисано. Хубаво и поддържано е, но доста неприятно впечатление ми направиха многото забранителни таблеки: Абсолютно забранено е да се минава по алеята, абсолютно забранено е да се говори по телефон в църквата, абсолютно забранено е да се снима в църквата...
   А в манастирската църква не можахме да влезем, беше заключена и трябваше да позвъним на звънец, за да се появи някой и да ни отвори. Само че на мен абсолютно не ми се искаше да ги притеснявам и тревожа и затова просто я обиколих отвън и се прекръстих пред вратата ѝ.

   И ей така от никъде се сетих за една българска приказка. Имало едно време един човек, все сам живеел, с овцете и козите по планината от години и забравил думите на молитвите към Бог, ако изобщо някога ги е знаел. Но човекът изкопал една дупка в земята и ежедневно отделял минутка време да прескача дупката напред-назад като си мълвял: "Едно за теб, Господи! Едно за мен!" И Бог му зачел молитвата. Защото не думите, които изговаряме са важни и не външното проявлени, а това което е в сърцето. 
  В отделен двор до манастира има много приятна детска площадка и 6-7 навеса с пейки и маси. Не съм сигурна дали е възможно да се направи барбекю, не видях огнище, но е страхотно място за пикник и игра. Децата се забавляваха много на площадката и едно от най-хубавите неща беше, че тя се намира на шарена сянка и може да се ползва дори и в най-жарките летни дни.

Паркът. Виждат се част от отделните навеси за пикник

Един от навесите за пикник

 
    Довиждане, Рила! Последен кадър към хубавата планина и поемаме по магистралата към столицата.

Карстов извор Глава Панега

     След уморителното и напразно катерене в Стара планина в издирване на водопада Врана вода ми се щеше едно по-лежерно прекарване на неделния ден, но пък едновремено с това да излезем все пак от София. Обмислихме няколко идеи се спрахме на един от най-големите карстови извор в България Глава панега, от който води началото си река Златна Панега. Изворът се намира до село Златна Панега и асфалтовият път свършва току пред него.

   Карст е название на група геоморфоложки форми, образувани от разтварянето на пластове от карбонатни (CaCO₃) или други разтворими скали, като варовици и доломити. Карстовите форми биват пещери, ували, кари, понори, карстови извори и други. В карстовите извори водата извира от карстов масив и те са обратното на понор (губище), където водата пропада.
  Водата в Глава Панега е с температура между 8,4 и 15,4 градуса по Целзий, а дебитът варира в зависимост от валежите и се движи между 1500 и 5000 л/сек. Все пак основният приток на вода идва от понора на река Вит близо до с. Ъглен. Това е установено последством хидроложки проучвания чрез оцветяване на водата.Изворът дава начало на река Пенега, която е приток на р. Искър.
   Изворът се намира при малкото Горно езеро, което пък се оттича в по-голямото Долно езеро, което пък се е образувалоq когато реката е била преградена с бент. Около Долното езеро има стар асфалтов път, по който ние го обиколихе.

Пътят е вече почти превзет от растителността, а езерото е заградено с ограда с надписи "Санитарно-охранителен пояс". В долната част на езерото има и тепавица за пране на килими.

Долното езеро

Тепавицата

Долното езеро е покрито с водорасли в голямата си част

    По-голямата част от Долното езеро е покрита с водорасли. На оградата до тепавицата има табелки, че се извършва рехабилитация и възстановяване на Долното езеро. Видими следи от тази дейност не видях, но силно се надявам тя да включва и почистване, поне частично, от водораслите, защото мисля, че иначе ще се заблати.
   След тези два бента започва и самата река Златна Панега.

Реката

Водораслова "гора"

Жабче

   Горното езеро е по-скрито и обрасло със зеленина, по-тихо и по-тайнствено и автентично. До него се стига по кратка пътечка, която се отклонява вдясно от асвалтовото мини паркингче. За Долното езеро се продължава направо през купчина пръст, която явно е изсипана съвсем нарочно, за да не продължават автомобилите напред.
  И в двете езера водата има неверятен синьо-зелен цвят (заради разтворения във водата калциев карбонат), но това се забелязва по-добре при Горното езеро. Дълбочината на водите е между 5 и 10 м (според интернет)

   След съвсем кратка разходка, не повече от 5-10 минути, покрай Горното езеро се стига да входа на пещера.

Входа на пещерата

Първи стъпки в пещерата

Поглед назад

 Вижда се, че пещерата е много посещавана, камъните, на които да се подпреш, когато пристъпваш напред са буквално излъскани. Пещерата е късичка, не повече от 25-30 метра, но за да преминете през нея ви е необходима светлина, тъй като тунелът е закривен и вътре е тъмно като в рог, дори и фенерчето на мобилен телефон ще свърши работа.

   Малката пещера излиза в по-голяма такава, която наляво на около 50 метра е задънена, а надясно изходът ѝ е към чашата на същинският извор.

Навътре в голямата пещера

Дъното на пещерата е покрито с дебел пружиниращ пласт с пръст, предполагам наноси, защото по стените и тавана на пещерата има очевидни признаци, че през пещерата е преминавал обилен воден поток.

   Излизате от пещерата, а там ви чака ето тази красота:

Последна снимка към омагьосващата вода и се натоварваме в колата

   До извора Глава Панега е открит античен нимфеум (извор с храм), но за съжаление не е експониран.
   Малко съм разколебана, защото от една страна е хубаво да се запази автентичния и див вид на подобни местенца, а от друга е нужно да се привличат туристи. Вероятно е необходимо да се намери някакъв баланс и хем районите на забележителноситите (природни или архитектурни) да се култивират малко, хем да не изглеждат съвсем "опитомени" и гладко сресани.
   Понеже и двамата с Димо никак недолюбваме магистралите веднага щом видяхме табелката от Ябланица за Ботевград, сочеща встрани от магистралата, кривнахме по нея и тръгнахме по малък междуселски път. Пътчето явно е малко посещавано и е силно обрасло. Тази година очевидно никой не подкастрял растителността, а пък беше доста дъждовно. На места дърветата и храстите така са настъпили към пътя, че разминаването на два автомобила би било невъзможно освен ако не жертват малко боя, която да остане по клоните. За сметка на това беше зелено, спокойно и често зад завоя попадахме на интересни гледки. Като например къщичка насред нищото с биволи и специална кална локва за тях

 или правешкият виадукт, сниман отдолу

  Пътят ни изведе току до Правешките ханове, където се подкрепихме набързо, забравихме си готината шапка за слънце (подсмрък!) и се качихме на магистралата към София.