Кастра ад Монтанензиум

   Тази събота Димо трябваше да пътува по работа в Монтана. Много обичам да се возя с него и не пропуснах да се присъединя и този път. Уж щяхме да сме си двамата, а накрая в колата се оказахме цели четири броя човеци. Отново тийнът удържа фронта и си остана вкъщи.
   Вариантите да се стигне до Монтана са два - през Петрохан или по автомагистрала Хемус и през Ботевград и Враца. Първият път е по-кратък като разстояние, а втория е с около 40 км по-дълъг, но пък е по-бърз, така че в крайно сметка от София до Монтана се стига за малко повече от два часа, независимо кой път ще изберете. Ние решихме да пътуваме през Петрохан заради по-живописния път, а и за да го покажем на децата. Те са минавали само веднъж през Петрохан, но бяха твърде малки и не помнят нищо.
   В случай, че се чудите Бучин проход все още е в ремонт, вече две години. Хората построиха летища насред океана, прокопаха тунели под Алпите и скоро сигурно ще направят пилотиран полет до Марс, но краят на ремонта на Бучин проход не се вижда. За щастие, обаче, пътя през Петрохан е ремонтиран и липсват обичайните дупки по асфалта.
  Когато пистигнахме в Монтана децата ревнаха, че са много гладни и докато тати отхвърляше работа, ние ядохме. Ядохме, ядохме и сигурно щеше да на остане храна за още седмица напред, ако не намерихме кученце, което да нахраним с остатъка от  най-огромните огромнейши бургери на света или поне в Северозапада. Какъв остатък, Боже мой, реално децата бяха понагризали малко от сандвичите си, а същинското пиршество остана за кучето. Ама наистина, сандвичите бяха с размера на детска главичка. След наплюскването трябваше да има и малко културна програма, но да не е много уморителна. Бързо зачеркнах две-три неща, които бях обмисляла и ни остана кастра ад Монтанензиум или крепостта на Монтана.
    Крепостта се намира в югозападния край на града, на хълма Калето. Южно от хълма се намира язовирната стена на язовир Огоста. Докато разглеждахме крепостта си дадохме сметка, че Монтана е разположена под нивото на язовира и ако се случи някаква авария и стената се скъса, целият град ще бъде залят. Крепостта, обаче ще оцелее, хълмът се издига високо и няма опасност за нея.

   Хълмът, на който е крепостта е бил обитаван още през III-IV хилядолетие пр. н.е. А самата крепост е била тракийската, антична, късноантична и средновековна. Основната част от оцелелите до момента останки са от III-VIвек.

    В края на ранножелазната епоха ( V век пр. Хр.) траките изграждат тук крепост. С установяването на римски военни части през I в. след Хр. е построено укрепление. Гарнизонът е поддържан до края на римската епоха поради голямото икономическо значение на района, богат на сребро, олово, желязо и злато.
  След опустошителните готски нашествия в средата на III век са предприети мащабни военно-укрепителни дейности за защита на гарнизона и античния град Монтана. Тогава са изградени по-голямата част от крепостните зидове, портата и кулите на крепостта. Когато през IV - VI век варварските нападения се засилват от юг и изток около крепостта е издигната протейхизма  (втора крепостна стена) и казармени помещения близо до портата и до голямата кула. В крепостта е изградена раннохристиянска едноапсидна базилика. Крепостта е разрушена в края на VI - началото на VII век при нападение на авари или славяни. Впоследствие върху развалините е изградено славянско селище (Кутловица).
  В подножието на хълма има малък паркинг и туристически център, който беше заключен, уви. Непосредствено пред крепостните стени са и останките от голяма базилика, която е реставрирана (много некадърно по мое мнение) и до която няма достъп, а може да бъде наблюдавана само от специално изградена рампа.

   От тук нагоре има изградена пътека и стълбички, по които се минава през цялата крепост. Разходката е кратка, не повече от 30-40 минути.

Язовирната стена на яз. Огоста

Поглед към града от крепостта

Малката базилика в крепостта

В крепостта. Кръста е само един, така че вероятно не е гробище, а оброчен кръст

      Дебелината на стените е впечатляваща.

Вътрешната кула

       Много се колебаехме дали на връщане да минем отново през Петрохан или да заобиколим по другия път - през Враца и АМ Хемус. Накрая все пак решихме отново да е през прохода, за да можем да се отбием в селата Бързия и Гинци. В Бързия навсякъде продават симпатични малки щайгички с горски плодове - малини, капини и боровинки. Излишно е да споменавам, че купихме от всичките. Правех си планове да направя сладко, но докато се приберем вкъщи бяха останали толкова малко плодове, че нямаше смисъл и предпочетохме да си ги доядем направо така. За сладко - следващия път. В Гинци пък можете да откриете най-прекрасното овче кисело мляко. Почти пред всяка къща има масичка със стъклени буркани на нея. А млякото е така гъсто, че не изпада от буркана дори и като го обърнеш обратно и е толкова вкусно, ммм! Освен това в Гинци се намира и комплекс Андреев хан, където хапнахме чудесна пържена пастърва с хрупкава коричка, съвсем прясна, току що уловена от рибарника пред ресторанта.