Гигински манастир "Св. св. Козма и Дамян" - първа разходка в новата година

   На 1 януари хората обикновено си почиват от голямото празнуване. Не и този път!
   Денят беше толкова слънчев и топъл, толкова не януарски, че просто нямаше начин да го прекараме вкъщи пред телевизора и на масата. След кратка справка с моя "списък за бъдещи разходки" издираме идеалната дестинация - хем е сравнително близо и няма да пътуваме дълго с кола, хем достъпът е лесен, хем има възможност и да походим и да се поуморим и да изгорим малко калории от голямото плюскане. Децата биха отбой и останаха у дома да гледат телевизия, а ние с Димо потеглихме към Гигинският манастир, известен още и под името Църногорски.
   

   Гигинският манастир "Св. св. Козма и Дамян" се намира на 5 км от с. Гигинци (Пернишко) и на около 65 км от София. Съвсем очаквано за 1-ви януари по пътищата нямаше почти никакво движение.
  На няколко километра преди Гигинци се намира село Непразненци. Името е интересно, а още по-интересна беше украсата на елхата пред селското кметство.

Празнично украсената елха в с. Непразненци

   В Гигинци се завива наляво за манастира. Има много табелки, и еднопосочна организация на движението по уличките, вероятно на празник има голямо движение, така че няма опасност да се обърка човек. До самият манастир води хубав асфалтов път, но ние отбихме колата малко след изкачването на първия стръмен склон след селото, за да се разтъпчем и изминахме разстоянието пеша. Отне ни около час.
   На километър преди манастира е разположено стопанство, което мисля, че е към самият манастир. Има биволи, крави, огромни прасета и страшни кучета-пазачи. Там се сдобихме и с придружител, който от самоотвежен пазач се превърна в приятен компаньон, веднага щом се промуши под оградата.

    Сведения за манастира "Св. св. безсребреници и чудотворци Дамян и Козма Асирийски"  има още от XI - XII век като първоначално той се е намирал в подножието на връх Тумба в местността Китка. В момента там има изграден малък скит.
     Във Втората българска държава Църногорският монастир е бил облагодетелстван с богато стопанство и множество големи и доходоносни имоти, дарени от щедрите царе и боляри. Обителта се превърнала в едър феодален собственик с огромни права: получила пълен имунитет – административен, финансов и съдебен. На държавните служители се забранявало да се месят в работите на манастира и да събират каквито и да било данъци и такси от подвластните му лица. В Църногорския манастир били преписвани църковно-богослужебни книги.
     С нашествието на османците условията за съществуването на манастира коренно се променили. По-голямата част от имотите му били отнети в полза на султана и на местни феодали.     За разлика от много други обители, които са били разграбени, порутени и са опустели през първите десетилетия на османското владичество, Църногорският манастир не е пострадал при османското нахлуване. По това време той е бил средоточие на обществения живот на българите от съседните околии Софийска, Радомирска и Брезнишка.
     Манастирът е бил разбит и опожарен, вероятно около 1737—1739 г. Опустошаването на манастира станало по следния начин: когато бил основаван Пиротският панаир, тамошните османци започнали да гледат с лошо око на манастира – като на съперник, заради ежегодното многолюдно пазарище, което ставало край неговите стени. И така, на един храмов празник те предизвикали сбиване, в което бил убит османлия. Това дало дългоочаквания повод за масово клане и подпалване на светата обител. Пламъците на огъня погълнали сградите и изпепелили безценната монастирска библиотека.
   Според легендите, манастирът бил възстановен в началото на 19 век от кърджалията Кара Фрейзи, който след много разрушения и поругавания на християнски храмове и манастири, започнал възстановяването им, когато любимата му дъщеря се разболяла от тежка болест.
    След 1944 година манасите са изгонени от манастира, а той е изпълзван първоначално като затвор, след това като пионерски лагер, а накрая е бил превърнат в обор.
   Манастирът, е възстановен през 1998 г., като монасите го заварват почти напълно разрушен. В момента той е много добре поддържан и непрекъснато се облагородява. В сайта на манастира можете да прочетете по-подробна информация.

Манастирът от пътя

Старата църква

     Старата манастирска църква е изградена в началото на XIX век и е изографисана красиво.

Новата манастирска църква беше затворена при нашето посещение

Кулата

     Кулата е изцяло новоизградена, но в основите и са запазени следи от средновековна охранителна кула, вероятно към стария манастир. Вътре има изложени стари снимки и информация за манастира, а от прозорците се разкрива чудна гледка.

На последния етаж в кулата

 

   В манастира има магазинче, в което продават различни сладка, мляко, вино - малиново, смокиново и много други. Всичко е собствено производство. Ние си купихме мляко и вино. Млякото беше чудесно, а смокиново вино ще си вземем отново следващия път, когато посетим манастира, защото това не успяхме да опитаме - току пред къщи торбичката се скъса и бутилката с виното се счупи.