По пътя: До Виена и назад - част 4 Тимишоара

Ето че вече дойде време да тръгнем по обратния път към дома. Предстои ни още само една спирка преди да се приберем в София и да започнем с усилената подготовка за училище. И тази спирка е румънското градче Тимишоара. Тимишоара е културен и административен център на областта Банат. Дълги години тя е била част от Австро-унгарската империя и едва след разпадането ѝ след края на I-вата световна война областта е поделена между Унгария, Сърбия и Румъния, а Тимишоара остава в границите на Румъния. Една от причините да планираме това пътешествие е, че родът на Димо е от Банат и предците му са се завърнали в България след Освобождението през 1878 г.
Разстоянието от Виена до Тимишоара е 550 км, като пътят минава през Унгария почти да сръбската граница и се отклонява чак при Сегет. Околовръстният път на нашата обична Будапеща беше изключително натоварен с ремонти, катастрофи и задръствания и там се забавихме повече от 2 часа.
След като най-сетне се измъкнахме от околностите на Будапеща бяхме възнаградени с гледката на десетки сърни. Буквално във всяка нива покрай магистралата пасяха групички от по 4-5 сърни. Винаги ни е правело голямо впечатление колко много дивеч има в Унгария. Сега забелязахме, че и в Румъния е така, поне в тези части близо до унгарската граница. За децата беше огромно удоволствие да откриват сърните в полето и през цялото време възклицаваха и коментирха, защо в България те липсват. И ние се чудим същото. Вариантите са бракониери, които са избили безнаказано всичко извън стопанствата, абсолютна липса на ангажираност от страна на БЛРС и ловните дружинки или, най-вероятно, комбинация от двете. Тъжно!
Малко преди Сегет видяхме в небето многоброни точици. Докато се чудехме какво са това, защото явно не са нито птици, нито самолети все повече се приближавахме.

В един момент разбрахме, че това са балони с горещ въздух! Както може би си спомняте, ние на такъв балон сме се возили и тази гледка извика топли спомени у нас. Ако пък не сте чели за балоненото ни приключение, моля заповядайте! ;)
Вероятно виждахме заключителния етап на някакво състезание, а гледката на трийсетина балона е интригуваща и впечатляваща. Това няма как да усетите от моите снимки направени с дребно фотоапаратче от движещата се кола, но колкото-толкова. Димо обеща, че ще ми купи по-хубав, ама друг път 😆

Границата между Унгария и Румъния минахме бързо, нищо общо с чакането на сръбско-унгарската. Трябваше да си купим и винетка и да сипем гориво и тук се сблъскахме с проблем - винетки не се продаваха на първите бензиностанции след границата и не приемаха разплащания в евро, а държаха на румънски леи, та не можехме да си сипем и бензин. Ха тук, ха там и най-накрая буквално на изпарения стигнахме до град Арад и до бензиностанция, която приемаше евро и продаваше винетки - двойно щастие! Много се бях притеснила, че ще останем без гориво някъде на неосветената румънска магистрала и оглеждах възможностите къде да изведа децата в полето, за да не ни отнесе някой тир докато чакаме Димо да отиде до някоя бензиностанция и да донесе гориво. Слава Богу, и този път ни се размина "приключението".
Будапещенските задръствания и многократните спирания на румънските бензиностанции доста ни забавиха и с дамата, от която наехме апартамента в Тимишоар, се чувахме неколкократно за да уточним часът, в който да ни посрещне. За капак джипиейс-ът ни изигра подъл номер и ни изпрати в другия край на града да се въртим около кампус на университет в ремонт. В крайна сметка с още няколко разговора и малко лутане успяхме да открием правилното място на нашето апартаментче - стара кооперация съвсем в центъра на града.. Като казвам "апартаментче" и вероятно оставям съвсем грешно впечатление за размерите му. Всъщност това беше огромен апартамент със стаи по 30 квадратни метра и четириметрови тавани. Старите жилищни кооперации в централната градска част са от 20-те и 30-те години на XX век и са изградени по крайно необичаен за нашите ширини начин - с открити коридори около вътрешни дворове, което е типично за страни с по-южен климат - Италия например.


Вътрешният двор на нашата кооперация - типична архитектура за централната част на града

Въпреки късния час на пристигането ни, градът беше оживен, заведенията работеха и бяха пълни с хора. Много ни впечатли фактът, че в никое заведение не пускат музика, за сметка на това на всяка улица и площадче има уличен музикант. За нас беше приятно да се чуваме при разговор без да се надвикваме и едновременно с това да се наслаждаваме на приятната почти магическа музика.

Тимишоара ни изненада с архитектурата си, не бяхме подготвени за такива големи представителни сгради, не напразно са я наричали "малката Виена". Въпреки че доста от сградите са с позапуснат вид, се забелязва, че започват възстановителни и ремонти работи по голяма част от тях.
На следващата снимка е католическата катедрала "Св. Георги" от XVIII век. За съжаление по време на посещението ни беше затворена за реставрация и не можахме да я посетим.

Католическа катедрала "Св. Георги"

Сградата на градския театър

Православната митрополитска катедрала

Православната митрополитска катедрала е строена в началото на XX век, но вътре се съхраняват много икони и ръкописи от по-ранните векове. Църквата разполага с 12 кули, като най-високата от тях е 96 м.

Първото селище по тези земи е от римската епоха и се е наричало Темесиенес. Първите писмени сведения за града Темешвар (кръстен на близката река Тимиш и "вар", което означава крепост) са от 1154 г. в труд на арабския георгаф Ал Идриси. През XV в. Ян Хуниади, разширява съществуващата крепост и я превръщав своя резиденция, а Тимишоара е първият град в Унгария, получил свой собствен герб. През 1552 г. той е превзет от Ахмед паша и в следващите 160 години остава част от Османската империя. През 1716 година той е завзет от австрийците и следите в архитектурата от османското управление бързо са заменени от пищтната бароковата австро-унгарска архитектура.
На площад Унири (площад на обединението) се издига така наречена чумна колона, изградена по случай спасението от чумната епидемия от 1738-39 г.

На съседен площад, само през едно каре от сгради, се издига друга чумна колона:

Пак там е картатата на града:

Централната част на града е изпъстрена с множество съвременни статуи. Някои от тях са озадачаващи, а други много ни допаднаха.

На заден фон е сградата на театъра

И Тимишоара си има улица с чадъри

      Населението на града е почти 350 000 души и той е културен и административен център на областта Банат. В Тимишоара има трамваи от 1869 г., като първите конски трамваи са се движели от града, който е бил ограден с крепостни стени до фабриката за бира, разположена на 4 км от града. Териториите около крепостта са се поддържали празни и пусти от стратегически съображения, за да могат защитниците бързо да забележат всеки, който се приближава. Този четирикилометров път през околните тресавища до пивоварната бил доста неприятен за гражданите и за войниците от крепостта, особено връщането и точно затова първият трамвай се движел по този маршрут. През 1889 г. трамваите се електифицират и до момента са един от основните публични средства за транспорт в града. По време на комунистическият режим е започнало и изграждането на метро, но така и не е завършено. Пред сградата на театъра и на други места могат да се видят изградените входове за спирките. Преди няколко години китайски инвеститори са искали да довършат метрото, при това безплатно (така каза нашият free walking tour водач, но градската управа не се е съгласила).
    Тимишоара е и първият град в цяла Европа с електрическо улично осветление - изградено е още през 1884 г.
     Пред католическата катедрала има чешма, която черпи вода от дълбок 408 метра кладенец. Водата има силен вкус на желязо (на кръв - както казаха децата)

Някои пият вода...

...а други събират сили и слънце

     Нашият гид отдели доста време на разказ за комунистическите времена и за събитията от декември 1989 г., когато в Тимишоара започват първите протести срещу управлението на Чаушеско.
    Румънският диктатор е застанал начело на страната доста млад и първоначално е бил носител на прогресивни идеи и е бил популярен сред населението. Той е единственият от ръководителите на социалистическите страни, който се е възпротивил на изпращането на войски при протестите в Прага, извадил е Румъния от Варшавския договор и е работел за изваждане на страната от зависимостта от СССР. След визита в Северна Корея в началото на 70-те години, Чаушеско е силно завладян от философията и идеите на Ким Сен Ир и работи за реформиране на страната според тях и за изграждане на култ към собствената си личност. По време на управлението му Секуритате (румънската тайна полиция) се развива изключително бурно и във всеки блок е имало агенти и доносници, които са записвали ежедневно кой кога излиза, кога се прибира, с кога, къде ходи, какво говори и т.н и т.н.
През декември 1989 г. комунистическите власти правят опит да прогонят унгарският пастор пастор Ласло Тьокеш от Тимишоара с мотива, че проповядва етническа омраза и това подбужда съпротивата на енориашите му, които правят жива верига около дома му в знак на протест. Към тях се присъединяват и румънски студенти, а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим.
    Когато Секуритате (държавана сигурност) и армията започват да стрелят по протестиращите, те търсят спасение в главната румънска катедрала на Площада на свободата, но свещениците заключват вратите ѝ и не пускат гражданите вътре. Много хора са ранени или са намерили смъртта си на стъпалата пред църквата. Ето защо, днес в градинката пред катедралата има статуя на паднал кръст, за да напомня и на двете страни, че свещениците са се уплашили и са се скрили, вместо да застанат до народа.