Сеславски манастир "Св. Николай Мираклийски и Буховски манастир "Св. Мария Магдалина"

  Както понякога ни се случва, този път тръгнахме към едно място, но се озовахме на друго.  
  Първоначалните ни планове бяха да се качим на връх Готен в Стара планина, който се намира над Бухово и Сеславци. От прочетеното в интернет разбрах, че повечето хора го изкачват откъм Бухово и слизат в Сеславци или Кремиковци и решихме ние да постъпим по обратния път - да тръгнем от Сеславци и да се върнем пак там, защото от Бухово нямаше как да се върнем, за да си взимем автомобила.
  И така, потеглихме към Сеславци, но там не успяхме да се ориентираме на къде трябва да тръгнем за върха. Докато се опитвах да се преборя с навигацията и да я накарам да ни покаже правилния път, на картата видях Сеславски манастир. Последва бързо обсъждане и сменихме дестинацията си.

 
За манастирът от селото се тръгва по ул. Мургаш, която скоро излиза от него и се превръщав планински път. На първото по-широко място отбихме колата и продължихме пеша. Бихте могли да продължите още 600-700 метра с автомобил и да спрете пред голяма разрушена сграда, не могахме да проценим дали е било някакво предприятие или пък почивна станция.
След това пътят става черен и манастирът е след около километър.

Можете да паркирате пред тази сграда

Гледките от тук към софийското поле са страхотни

Това е черният път, който продължава около километър

Ловци на гущери

     Според информационната табела до манастира той е основан през Второто българско царство от боляринът Сеслав, който владеел крепост недалеч от манастирската обител, която била разрушена по-късно от турците, а с нея западнал и манастирът. Жителите на с. Сеславци възобновили манастирът в края на XVI и началото на XVII век и го посветили на св. Николай Чудотворец. Манастираската черква, построена и изписана през 1616 г. била най-голямата от манастирските храмове в околносттта в този период с размери 16 на 6.80 м. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с притвор, с обширно вътрешно пространство и изцяло изографисано. Стенописите в нея са изключително ценни и запазени до днес. Открити са три живописни пласта, като най-добре запазен е този от 1618 г., дело на българският книжовник и зограф Пимен Зографски.
   През XIX век манастирът е бил опожарен от кърджалии и отново възстановен от местните хора. А през 50-те години на XX век над манастира е имало открит уранов рудник и достъпът е бил забранен.

Над вратата на църквата има каменни розети

    За съжаление при нашето посещение хръмът беше заключен и успяхме да надникнем само през прозорците, от където видяхме, че вътрешността е богато изписана. Подът на църквичката беше махнат и оставен само на пръст, вероятно текат някакви реставрационни дейности. Отвън над вратата има каменни розети и бледи остатъци от стенописи.

Урановият рудник отзад и останки от разрушени манастирски сгради

     И понеже до тук разходката ни се видя кратичка, а пък на изхода на Сеславци видяхме табелка за буховския манастир веднага удължихме пътуването си и кривнахме на ляво към Бухово.
    В последствие, когато подготвях статията за тази ни разходка и търсех информация за манастира и неговата история с изненада разбрах, че има два буховски манастира: "Св. Мария Магдалина" и "Св. Архангел Михаил". Вторият ще посетим при някое друго наше пътуване в района.
  Отбивката за "Св. Мария Магдалина" се намира преди Бухово, ако идвате от София в ляво. Има ясна табелка, така че е трудно да го пропуснете.
   Можете да стигнете с кола до самият манастир или, като нас, да спрете малко по-далече и да си направите 10-минутна разходка.

   От манастира в момента е оцеляла само църквата (изградена през XIX век), която при нашето посещение беше заключена с гежка метална врата, но пък всичките ѝ прозорчета бяха счупени. Църквата се издига в най-вътрешната част- абсидата на останките от голяма раннохристиянска базилика, датираща вероятно от IV век с размери 41 на 26 метра. На същото място през XVI век е издигнат и манастира, който е бил опожарен и разграбен през XVIII век от кърджалии и отново възстановен няколко десетилетия по-късно.
   Между 2013 и 2015 Столична община финансира археологически разкопки на мястото, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Нейният план е окончателно уточнен, разкрит е и некропол от късното средновековие, както и интересни находки от най-новото време.

Каменните основи на раннохристиянската базилика

Дървена кула с камбаната

     Освен големият навес, в двора на манастира има и няколко други маси с пейки където имаше доста посетители.
      Докато бяхме около манастира забелязахме кръст, издигнат  на отсрещния хълм и не толкова древни развалини в ниското, но пък изрисувани с готини графити. Веднага решихме да посетим и двете.
     Спускането надолу към графитите е лесно. Въпреки че има поточе, около което земята е мочурлива има места, където може да се премине без дори да си изкаля човек обувките.

      Държа да предупредя всички, че въпросното поточе тръгва от метално съоръжение с ограда и надписи "Не преминавай" и знаци за радиация, т.е. не е място подходящо за игра и джапане. След проучване в интернет установих, че странното съкращение ИСОЗУРВ "Чора", може да бъде разшифровано като Инсталация за сорбационна очистка на замърсени с уран руднични води. Странно е че не са написали целия надпис, чудя се дали са пестили мастило, или пък плексигласа за табелките им е бил кът... а може би са се надявали, че малко хора ще разшифроват съкращението!? ;)
 

    Графитите, обаче са много хубави! Не знам дали са направени с позволението на общината или някои момчета са творили и са се себеизразявали "незаконно", но много ни харесаха.

   Докато се изкачвахме нагоре към хълма подплашихме голям див заек. Не знам кой беше по-среснат от срещата ни. Ние с Емма гледахме Зайо Байо доста време как бяга пред нас докато се сетихме, че е добре да го снимаме. Естествено това се случи, когато той вече почти се беше скрил. Все пак, ето го и него - тук между храстите, ако кликнете върху снимката ще го видите, ограден с червено

   От върха на хълма се разкрива прекрасна гледка към София, Яна, Витоша и дори към снежните рилски върхове. Има няколко пейки и масичка за пикник, където ние хапнахме и се насладихме на пролетната зеленина на софийското поле.