Търсене в този блог

сряда, 27 май 2020 г.

Водопад "Казаните"

    Вероятно всички са посещавали или поне са чували за село Чавдар, което се намира на около 70 км от София по Подбалканския път на няколко километра преди Златица. Това е селото с прекрасните новоремонтирани тротоари, красивия и поддържан център с площадки и парк и в което се намира археологическия парк "Тополница. Ние сме го посещавали неколкократно и за последното ни посещение през миналата година можете да прочетете тук
    В този неделен майски ден отново се отправихме към с.Чавдар, но този път планирахме да посетим водопад Казаните, който се намира след селото.
Казаните

        Водопад "Казаните" е поредица от няколко големи скални "чаши" и водата прескача от една в следващата, образувайки поредица от няколко малки водни каскади. Водопадът и местносттта са обявени за природна забележителност през 1970 г.
        За да стигнете до водопада от селото трябва да следвате табелките за Археологическия парк "Тополница" и накрая в селото вместо да се завие вдясно към него се продължава по пътя направо. Съвсем скоро пътят излиза от селото и стигате до широко и удобно място до реката, където бихте могли да паркирате както направихме ние. Можете да продължите с кола и по-натам по пътя още около километър, а ако сте с високопроходим автомобил да стигнете и почти до самия водопад. Все пак аз ви препоръчвам да използвате едното от двете места за спиране и да си направите лека и приятна разходка до водопада.
     
Тополница, малко след мястото ни за паркиране

Хубавка 💗

Още малко по-натам по реката

           Втората възможност за паркиране е при табелката, която насочва към отклонението за водопада.
           Гледките по пътеката са много хубави. Оглеждайте се и за местните и те ви наблюдававт зорко.
Ето този хубавец ни наблюдава зорко от храстите



          Част от пътеката е застлана със стари жп траверси. Изглежда измамно лесно да се ходи по тях,, но трябва много да се внимава, защото човек лесно може да си изкълчи крака в големите дупки между тях.

        Към самия край от пътя се отделя стръмна пътека (има си и надписи), по която може да се слеже до основата на водопада. А може да се продължи и по основния път     който е малко по-дълъг, но за сметка на това полегат и подходящ за всички.
Началото на стръмната пътека

              Ние продължихме по царския път, в края, на който има голяма поляна с голям навес и много маси.







     
        В края на пътеката има маса с пейка и чешмичка, където можете да отморите, а след това да полюбувате на падовете на водата в казаните от върха от изграденото мостче.





          От тук има възможност да се продължи към основата на водопадите. Гледката си заслужава, но внимавайте! Пътеката е тясна, стръмна и хлъзгава дори и при сухо време.!









      Последни снимки на водопада и бегом към София, защото футболните надежди на страната започнаха тренировки!




Няма коментари:

Публикуване на коментар