По пътя: До връх Половрак и Лозенския манастир "Св. Спас"

Тази година пролетта позакъсня и нашата разходка по Лозенската пътека, въпреки че беше на Цветница, изглежда не като пролетна, а сякаш почти зимна.

Началото на Лозенската пътека се намира в края на село Долни Лозен. Тя започва от широк паркинг пред Учебният център на БЧК.
Преди да тръгнем на тази разходка попрочетох в интернет за пътеката и видях снимки, на които в началото ѝ има дървена арка с надпис. За съжаление в момента тази арка липсва, но пък на една от стените на полуизоставените сгради има много хубава рисунка - графит.

Началото на Лозенската екопътека

В началото пътеката е широка и гладка по нея съвсем спокойно може да се мине дори с автомобил. Има две маркировки бяло-червена и бяло-жълта. Бяло-червената маркировка води до 1182 метровия връх Половрак, което означава Орлов поглед, и гробът на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, а малко преди отклонението за върха бяло-жълтата маркировка се отклонява и води (според мен) към село Пасарел.

Димо показва гривяк на Гого в клоните на едни бор

След 30-40 минути ходене през гората, където видяхме катерици и гривяк, пътеката излиза при така наречената Ловна чешма, около която има пейки и е било подходящо за пикник. В момента чешмата е счупена и пресъхнала. Тук имаше паркирани няколко коли на хора, които са автомобил-планинари😕
Докато пътеката се движи покрай реката видяхме няколко изкуствено изградени прагове, които биха били прекрасни басейни в знойни летни дни. За съжаление са позатлачени с кал и листа.

При ловната чешма пък има дърво с огромна хралупа, в която биха се побрали трима Гоговци и половина.

Липсват ни двама Гоговци и половина, но както се вижда има място и за тях

Пътеката завива вляво от чешмата и от тук за петнайсетина минути се стига до лозенският манастир "Св. Спас".

Лозенски манастир "Св. Спас"

       Лозенският манастир "Св. Спас" е възникнал по времето на Втората българска държава и е бил плячкосан и разрушен при превземането на района на София от турците. През XVII век е възобновен и в него е имало книжовна и калиграфска школи, но след като монасите взимат участие във въстанията от 1737г. той отново е опожарен и запустява.
      През 1821г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Съборната църква е еднокорабна, едноапсидна с три купола върху високи осемстенни барабани. В манастирът е отсядал Васил Левски. До 1900 г. лозенската обител е била мъжки манастир, но след това се преобразува в девически.
    В манастира не видяхме жива душа освен черно-белият пазач, който се оказа доста дружелюбен.

През 1847 г. храмът е изписан със средствата на отец Кирияк от Враца, който по това време е и игумен на манастира. За втори път църквата е изографисана през 1869 г. от Никола Образцописов и учениците от Самоковската художествена школа Христаки Захариев и Димитър Христов.

Манастирът е изключително добре поддържан и приветлив, а от дворът му се разкрива прекрасна гледка към София и към Стара планина.

Пред манастира има чешма с хубава ледена вода и много маси с пейки, а пътеката към върха се отклонява малко преди тях в дясно.

Масите пред манастира и пътеката към вр. Половрак вдясно

Този участък е стръмен, но кратък и само след няколко минути се стига до пейка, където си поехме дъх. Тук пътеката се разделя на два ръкава - левият е по-стръмен и по-кратък, а десният по-широк, по-полегат и малко по-дълъг. В крайна сметка и двата излизат на широки поляни, където има беседка и още пейки и масички за пикник. Ние тръгнахме по дясното разклонение когато отивахме нагоре, а на връщане минахме по лявото.

Панорамата към София от поляната

След като се пресекат поляните пътят отново става широк и равен и върви през гора.

Има много маркировка и често има табелки. Странно е, че на всеки няколкостотин метра името на пътеката се променя: ту е алея Бенковски, ту поп Кръсто, след това пък Тодор Каблешков и още няколко други имена, а иначе си е все същата Лозенска пътека. Тук някъде има и табелка "Пещерата" явно водеща към пещерата, в която се е крил оцелелият четник от Хвърковатата чета, не можахме да видим друг знак, насочващ към нея така че не я посетихме.
Малко по-нататък пътеката към върха завива рязко надясно, на разклона има пейка и табелка, така че не би трябвало да пропуснете завоя.

В този участък пролетта сякаш се беше осмелила да пристъпи плахо и имаше доста цветя.

Още малко по-нагоре и сеу открива страхотна гледка към язовир Искър - въздухът беуше малко мътен, а фотоапаратът ми не е много добър затова не можете да видите красотата на гледката на моята снимка, но наистина си струва, повярвайте!


Ето го и язовир Искър, ей там зад възвишенията

Тази красива гледка,"Мамоо, снимай ме къде съм се качил", оценяваме само ние семейно

Още само няколко крачки и се стига до гроба и мемориалния паметник на безименния боец от четата на Бенковски.

Пъметникът е съвсем в подножието на върха. След не повече от 50-60 метра е и неговият маркер и знамето, а гледката която се разкрива във всички посоки и страхотна!